Е, кое му е супер ужасното?!? 
Аз слагам олио в таратора!
....лимон обаче - не!
Аз слагам олио в таратора!
....лимон обаче - не!
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Ами, мазно е - и като оближеш лъжицата, също - усещането е неприятно! Много по-свежо и вкусно е без олио.
Малко на готварския заприлича, но зехтинът или олиото за таратора са важни. Просто се слага само на нарязаните краставици, заедно със солта, чесъна и копъра и се разбъркват добре преди да се сложи млякото. Така нищо не плува отгоре, а е ужасно вкусно.
Изобщо таратор, при който първо се разбива млякото - не одобрявам!
Изобщо таратор, при който първо се разбива млякото - не одобрявам!
И аз слагам олио на таратора.
За Тракийския университет съм напълно съгласна. Скоро ходих да подавам документи и голямо обикаляне падна, докато излезем с ММ.
Иначе съм се губила в парк. В Търново все не уцелвах алеите и все излизах на някаква друга улица. Свикнах, ама мина време.
Също не знам на кой точно етаж живее най- близката ми приятелка. Знам, че е последен и трябва да натисна най- горното копче в асансьора, ама дали е 6-7-8 не знам.
За Тракийския университет съм напълно съгласна. Скоро ходих да подавам документи и голямо обикаляне падна, докато излезем с ММ.
Иначе съм се губила в парк. В Търново все не уцелвах алеите и все излизах на някаква друга улица. Свикнах, ама мина време.
Също не знам на кой точно етаж живее най- близката ми приятелка. Знам, че е последен и трябва да натисна най- горното копче в асансьора, ама дали е 6-7-8 не знам.
Загубих се в квартала в който съм живяла от раждането си до 25-годишна възраст.Там съм играла, там съм учила, там съм се омъжила и съм гледала трите деца, но това не попречи след години да се загубя.Ами то настроили блокове и блокчета, прекъснали улици, и от тук да обиколя, от там да обиколя, не мога да стигна до майка ми, излязох две спирки по-нагоре от тях. 
аз пък никога не съм се губила. винаги знам точно къде съм.
но не мога да стигна от там до където трябва.
за справка:
- знаех точно къде в заимовата градинка съм, но не можех да намеря "Дондуков".
- знам, че съм на точната спирка на трамвая, но да не мога да стигна до дома. защото съм с гръб към подлеза и всичко ми е непознато
но това е нищо в сравнение с това как се заклещих в костенурката в заимовата градинка
но това е нищо в сравнение с това как се заклещих в костенурката в заимовата градинка
Разкажи, моля те
срааам. знаете я тази костенурка, нали?и аз я помня още от малка. голяма тръпка и мерак ми беше да се мушна в нея точно като зверчетата, но пораснах и някак не вървеше да избутвам децата от там.
НО
малкия порасна, вече можеше да ходи и аз се опитвах да го примамя да се мушне вътре, той обаче страхливичък - не ще. как няма да искаш! чакай сега да ти покажа колко е хубаво. главата в дупката, после ловко осукване, извивка в кръста, чупка в колената и аз се подавам в цялата си прелест през горната дупка
детето гледа, чуди се, но вече и да иска няма как да се мушне - там съм АЗ.до тук добре, но трябва и да изляза.
да се върна не става;
да се огъна и да изляза през друга дупка - аз да не съм жената каучук - пак не.
набирам се на ръце, вдигам дупето на гърба на костенурката и до там
краката ми нали едни дъъълги, предъъълги (за протокола: аз съм цели 158 см ), не мога да ги измъкна. пробвам един по един - пак греда.детето вече ще ревне и аз решавам да викна на помощ бащицата.
почвам със знаци, да не разберат другите - той не разбира;
опитвам леко да кажа какво става - не чува, но детето чува и ревва с глас. той пак не разбира и се опитва да успокои детето, то ме сочи и още повече реве.
добре, че чуждите мъже са по-наблюдателни, един дойде награби ме и ми помогна да се измъкна.
е тук детето вече нададе вой и хвана краката на "спасителя" , баща му най-накрая разбра какво става, но от смях не можа да мръдне.
Бях на гости на една приятелка и на тръгване тя и още един познат идват да ме закарат с колата му и да ме изпратят до спирката за към моя град. Колата е с две врати, аз съм на задната седалка, тя до шофьора. Пристигаме, те слизат от колата, тя се обръща към мен с думите "Хайде, мила, лек път и ще се видим скоро!", след което затваря вратата и отива на спирката.
