Номинации за най-голяма муня

  • 3 551 505
  • 18 481
  •   1
Отговори
# 7 050
  • София
  • Мнения: 40 958
Аз помня костенурката и слона в Борисовата. Като малка ми беше висока за катерене, после ми стана малка за промушване Simple Smile
Преди няколко години търсих хралупите на баба Яга и не можах да ги намеря.

По повод на заклещването... М/у спирката на тролеите на "Цариградско шосе" и х-л Плиска от към страната на кино Изток имаше някаква скулптура, фигура на мъж и жена, нещо соц. Ние с брат ми решихме да се мушнем под полата на каката. Излизането не беше като влизането. Майка ми обикаля обезумяла, ние ѝ виждаме само част от краката, крещи "излизайте"... "ами не можем" Simple Smile
Същото беше като се мушнахме в колибата на кучето на село. Но освен майка ми, баба ми и дядо ми (дошли да помагат на децата) отвън чакаше и кучката Simple Smile

Последното ми загубване беше в Западен парк. Караме колела с децата. Малкия е на столче зад мен. И по таз алейка, по оназ алейка... излезнахме на някакъв къщички. Пущинак. В далечината долу се вижда цивилизацията, ама не е кат на една ръка разстояние.
Щерката през цялото време реве, ама кара след мен. Намерихме един дядо, който да ни упъти и се разбра, че вместо да се бъхтим към Суходол (нанадолнище) е най-добре да се върнем от там дет сме дошли. Щерката ревна още по-силно  Joy

# 7 051
  • Мнения: 23 797
Ние с приятеля ми сме с едни ключове за апартамента и входната врата в момента, та много терсене, а от седмица забравяме да изкараме още едни. Днес излиза той първи, аз имах после по-кратко излизане с по-бързо, съответно ключовете в мен останаха. На излизане си се оправя сам, тъй като входната врата отвътре си се отваря и без ключ. Звънецът на вратата не работи и сме се уговорили да ми звънне като се прибира. Звъни ми по едно време, аз даже вдигам и го питам къде е, отговаря ми, че е пред вратата и затварям. Отивам да отключа вратата на апартамента - гледам, че го нямам и си викам, що така ме излъга, и си седнах пак да си продължа с работата. Минаха няколко минути, позачудих се защо се бави толкова, сигурно е срещнал някой познат и се заговорил. По едно време влиза си вече вътре и ме пита защо не съм натиснала домофона да му отворя входната врата, той стоял долу и чакал, добре че по това време повечето хора се прибират от работа. Ама той си е виновен, трябваше пак да ми звънне по телефона. 

# 7 052
  • Мнения: 3 784
Добри  Joy Joy Joy Историята с костенурката е един път!

А загубването ти ми напомни един виц: Момченце плаче и полицай го доближава: "Момченце, да не си се загубило?" То ревва още по-силно: "Не, не съм. Аз съм тук. Но мама се е загубила!"

# 7 053
  • 1st floor
  • Мнения: 9 767
Да разкажа и аз тогава моята история със заклещване! Mr. Green
Като малка бях от дива по-дива и ме оставяха при баба през ваканцията сама без братовчедите, да няма други деца, та да може да ме наблюдава изкъсо. И аз от скука се чудех с какво да се занимавам по цял ден. Та премятам се аз една сутрин из леглото, а то метално с табла със заварени кръгли пръчки, наредени през двайсетина см. И ми хрумва гениалната идея да видя дали ми минава главата от там. Пробвах на няколко места - тц, не става. Хората са го обеозапсили!   Mr. Green Обаче пък и аз упорита - пробвах всички дупки и накрая взе , че се стана. Щастието ми обаче трая само докато се опитах да си извадя обратно главата. Под какъв ъгъл съм я мушнала не знам, но се оказах с глава провряна между решетките на таблата на леглото и се очертаваше да си остане там завинаги. Изпаднах в паника и почнах да рева с цяло гърло и да викам баба ми. Жената дойде с двеста и почна да се вайка сега как ще ме извади. Въртя ми главата, бута напред-назад и накрая успя! Grinning И аз радостна, и тя радостна, прегръщаме се, целуваме се и ме пита: "Абе, бабе, как успя да си завреш главата в тая малка дупка!!!"...и аз : Ами, е така , бабо"...Хоп! и за да покажа, пак си мушнах главата  ooooh!...Няма да казвам после още колко време ме усуква и въртя, докато ме извади...

# 7 054
  • при късмета
  • Мнения: 25 440
На село има решетки на прозорците на къщата. Никога не се използвала целогодишно, баба беше там само лятото. И ние като малки изкарвахме голяма част от лятото там. До към 2-3 клас се провирахме през решетките и излизахме през прозореца без проблем. Добре, но като поотраснахме малко, баба взе да ни прибира рано-рано със сестра ми, а на нас ни се седи навън до по-късно. Една вечер ни скимна да се проврем пак през прозореца, след като уж сме заспали.
Ами успях да изляза само наполовина.
Бяхме забравили, че това което ни служеше за опора преди това, вече го няма под прозореца

# 7 055
  • Sofia
  • Мнения: 4 820
"Абе, бабе, как успя да си завреш главата в тая малка дупка!!!"...и аз : Ами, е така , бабо"...Хоп! и за да покажа, пак си мушнах главата  ooooh!...Няма да казвам после още колко време ме усуква и въртя, докато ме извади...

Ох, не мога  Joy Joy Joy
Това ми напомни за Емил от Льонеберя и супника...

# 7 056
  • Мнения: 22 036
Да разкажа и аз тогава моята история със заклещване! Mr. Green
Като малка бях от дива по-дива и ме оставяха при баба през ваканцията сама без братовчедите, да няма други деца, та да може да ме наблюдава изкъсо. И аз от скука се чудех с какво да се занимавам по цял ден. Та премятам се аз една сутрин из леглото, а то метално с табла със заварени кръгли пръчки, наредени през двайсетина см. И ми хрумва гениалната идея да видя дали ми минава главата от там. Пробвах на няколко места - тц, не става. Хората са го обеозапсили!   Mr. Green Обаче пък и аз упорита - пробвах всички дупки и накрая взе , че се стана. Щастието ми обаче трая само докато се опитах да си извадя обратно главата. Под какъв ъгъл съм я мушнала не знам, но се оказах с глава провряна между решетките на таблата на леглото и се очертаваше да си остане там завинаги. Изпаднах в паника и почнах да рева с цяло гърло и да викам баба ми. Жената дойде с двеста и почна да се вайка сега как ще ме извади. Въртя ми главата, бута напред-назад и накрая успя! Grinning И аз радостна, и тя радостна, прегръщаме се, целуваме се и ме пита: "Абе, бабе, как успя да си завреш главата в тая малка дупка!!!"...и аз : Ами, е така , бабо"...Хоп! и за да покажа, пак си мушнах главата  ooooh!...Няма да казвам после още колко време ме усуква и въртя, докато ме извади...

Това ми напомни и за моето заклещване в парапет  Crazy. Имахме възрожденска къща, чието стълбище имаше папапет с фрезирани "елементи". Нодихме там само лятото и аз умирах да си съкратя катеренето и да се провра, но явно за една година съм била попораснала и успях да си мушна само главата. И, ни напред, ни назад - наложи се да отрежат едната от преградите, а баща ми се шегуваше, че явно всяка година ще режат по една.
Слава богу не се наложи, защото останах на този размер  Joy.

# 7 057
  • Мнения: 2 911
НеПоКоРнА, страхотна история. rotfImbo

# 7 058
  • Мнения: 1 455
 Laughing Laughing
Напомнихте ми за моето заклещване на село, когато дядоми пълнеше хамбара с царевица. За тези, които незнаят - хамбара е една дървена постройка, в която се влиза през врата. С пълненето на хамбара се увеличава и нивото на царевицата вътре, съответно се слагат напречни дъски на вратата, за да не излизат кочаните навън. Та ние вътре с брат ми и скачаме нагоре-надолу, дядо пълни, ние се кефим, че още по-нависоко се вдигаме и накрая дядо остави само една пролука колкото да се измъкнем. Добре, обаче нивото много високо, брат ми мина безстрашно и дядо ми го пое отвънка. Мен обаче ме беше страх и стоях там сигурно цял час в увещаване, че няма да изпадна и нищо няма да ми се случи. Голям стрес ми беше... дядо ме измъкна почти насила, качи се на една стълба и ме дръпна навън просто..

# 7 059
  • Мнения: 6 902
НеПоКоРнА, Laughing

Аз си спомних сега как веднъж двете с мойта баба бяхме сами вкъщи и имахме див пристъп на муньовщина в желанието си да си направим айрян. Решаваме, че ще пием айрян и ще го направя аз, докато тя готвеше нещо, и ще използвам едни подобни чаши. Слагам кисело мляко до средата на чашата, хващам една вилица и започвам да разбивам млякото в чашата. Да, ама тя с тънки стени, аз увлечена в желанието си да разбия гладка смес, чашата се пръсна, разпадна се върху покривката на масата, идеално разбитото мляко - и то. Баба ми се хвана за главата: "ох бе, дете, защо блъскаш така по стените на чашата, гледай какво стана!!!" и хваща другата чаша демонстративно - ще ми показва как се прави. Застава тя в средата на кухнята държи чашата с киселото мляко в ръка, бърка вътре с вилицата и нарежда как не трябва да се блъска силно. Да, ама те тия чаши, освен с тънки стени, бяха и с дебело и тежко дъно (явно някакви коктейлни Laughing), та чашата на баба ми се продъни и нейният проектоайрян се разплиска по пода на кухнята още по-театрално от моя, който просто се размаза по масата. Flutter

Последна редакция: вт, 31 мар 2015, 13:23 от Barbabeau

# 7 060
  • София
  • Мнения: 16 508
 Joy Joy Joyязък, че сте нямали публика!

# 7 061
  • Мнения: 18 807
Ох, не трябва да ви чета на работа  Joy

# 7 062
  • Мнения: 28 637
Какво прекрасно доказателство за силата на гените!  Laughing

# 7 063
  • при късмета
  • Мнения: 25 440
Отварям пакетче нишесте. От това беличкото и много, много ситното, за готвене. Вместо да дръпна найлоновата опаковка, че да го отворя, взех, че го стиснах. Изведнъж нагоре избухна като фонтан цялото нишесте и наобратно посипа абсолютно цялата кухня, а лицето и косата ми не мога да ви опиша на какво приличаха. Изобщо не разбрах как стана. Влиза детето в кухнята, а аз мигам на парцали и само очите ми се виждат. Много ми се смя

# 7 064
  • Мнения: 4 496
Ще правя кекс, чупя яйца. Чупя първото, изсипвам го в мивката и хвърлям черупката в кофата. Чупя второто и действията ми се повтарят, ама вече се усетих, че правя нещо нередно  Grinning

Общи условия

Активация на акаунт