Номинации за най-голяма муня

Като бях 12-13-годишна, са ме оставили вкъщи да доготвям картофена яхния. Инструкциите са - като всичко стане готово, само сложи брашно за сгъстяване - размиваш със студена вода и сипваш в яденето, после да се вари 5 мин и изключваш!!!
И така - яденето готово, извадила съм брашното и в един момент се усещам, че не знам колко брашно да сложа. А едно време ни мобилни телефони, ни интернет. И решавам аз, че една купичка с брашно е добро количество..... После - директно в кофата....хахахаха

Аз веднъж нарязах домати за салата директно в кофата, обаче сложих изрезката (до дръжката) в чинията.

Срам не срам ще ви разкажа нещо, което на никого не съм казвала.
Преди години ходих на един панаир лятото.Жега, бира, ядене , жива музика. Пускат едно хоро и аз отивам да се хвана. На хорото сигурно имаше над 30 човека. Бях обута с черен панталон и колан. Друсам си се аз доволна. Хората ме гледат , аз се кефя. По едно време поглеждам надолу и какво да видя? Ципът на панталонът ми разкопчан целият( нямаше копче, тогава бяха модерни по- дълбоките), държи се само на колана. А ярко цикламените ми гащички светят като светофар. ....

Това с яйцата и аз го направих само че правих тесто за пица.  
Побързах да пусна гореща вода в мивката за да не видят какви съм ги сътворила.  

Миналият месец виждам ключовете за колата на ММ в коридора и решавам ,че това са моите резервни от същата кола.  Съответно си ги прибрах в чантата. След час ми се обади ММ ,че не можел да си намери ключовете.  

     Това ми напомни как обещах винаги да слушам мама и да не ме мързи никога повече.
     Решавам да си направя айрян, но пренебрегвам инструкциите да ползвам каната. Вадя такова бурканче с мляко от хладилника и започвам да разбърквам директно в него. На трапезарната маса, а не на плота до мивката. Изведнъж страничната част на дъното изхвърча. Резултатът е ясен. Отнесох си лекцията на тема мързел, пестене на труд и естетика.

Милата!
Нямаше ли някоя жена да ти каже?
Аз винаги предупреждавам,ако видя нещо нередно на дама.

Да не е спам,ММ си забрави телефона в къщи и му позвъних,че го е забравил.Естествено звънна на масата до мен.

  Той вдигна ли?  Защото аз съм си разговаряла със себе си по телефона. Един ден не можех да си намеря телефона и звъннах от другия апарат. Чувам аз, че телефонът ми звъни, тичам, вдигам го и много възпитано казвам :"Да, моля." Отсреща, естествено, няма отговор и аз с ледена нотка продължавам:"Ало". Аха, да се скарам на себе си, но най-накрая се сетих, че аз си звъня.

Стига бе!

Не ти ли изписва нещо от сорта на "домашен", "у дома" и прочие? Вкарай си го в указателя 

Муня не гледа изписва или не. Муня се мята направо от клона.

Дядо ми и баба ми работеха в едно ТПК. Даваха им вредни във вид на кисели млека в бурканчетата, които е показала Хърмаяни. Дневната доза - подредена под кухненската маса.
Вуйчо ми минаваше (разликата ни е 12г), изпиваше почти всички млека, но оставаше капачките... как да разбереш има ли мляко - повдигаш бурканчето... много често ставаха сакатлъци.

Та любимото на дядо ми... ще разбива мляко. Хваща буркана с две ръце и започва енергично да разклаща във всички посоки. Не се отказваше даже и под ледения поглед на баба ми. Много често е бърсала кухнята след него.

Смениха стъклените буркани с пластмасови кофички. Отново същите отривисти движения, но кофичката се спука. Не поля мен, а себе си. И двамата седим кат замръзнали, аз не смея да се кикотя, щот може да изям някой шамар. После се смяхме и двамата. Това мисля, че го отказа от разбиването на млека.

След като млякото е разбито се правят две дупки на фолиото/капачката с пръст и така се пие. Фолиото на стъклените бурканчета беше по-дебело и явно се прилага по-голяма сила. И от този навик се отказа след като целия палец му потъна в кофичката с кисело мляко. И не бяхме у дома, а в някаква закусвалня

Вуйчо ми като малък много е обичал шоколад и е намирал всички "скътани" кутии шоколадови бонбони у дома. А времето такова, че бонбоните лукс - баба ми "уж" ги криела добре.
Идва на гости колежка на баба ми. Баба ми щастлива, че има скътани бонбони. Повдига кутията, не е лека - значи няма поражения. Отваря я пред гостенката и какво да видят - във всяко гнездо по едно добре оформено малко парченце нарязана сланинка

Как ги е издържала баба ми не знам 

Като ви четох се сетих, че този номер „ето така стана“ и аз съм го правила. Че и не бях дете - 23 - 24 годишна „мома за женене“. Мия аз съдове в къщи и над мивката енергично изтръскам капките вода от една чаша. Ама толкова енергично, че ударих доста сирно чашата в ръба на мивката и тя се счупи. Като се прибра майка ми аз чинно докладвам какви съм ги свършила. Тя много изненадана, тя мивката от тия стандартните, дето ги слагаха в панелките и според нея не е толкова твърда. Пита тя „ е как бе майко успя да я свършиш тая работа?“. И аз естествено ѝ показах. Ама много точно - строших чашата по същия тъпанарски начин.
Мама после ме помоли, да не показвам повече как съм счупила чашата.  

  И аз така проблеми с мивката. Нещо ни е поразвалена, та баща ми майсторът решил, че я е закотвил тази чешма. Не разбрах с какво бе мазал, но чудото стягаше няколко дни, даже беше декорирано отгоре с миди    И мия си аз съдовете, решавам, че ще тръсна чашата. Хубаво, ама я цапнах в и без това крехката мивка, та онова което "стягаше" дни наред, се пукна  Вода и фонтани нямаше, но фактът, че бях развалила този невероятен шедьовър на домашния ни майстор, за мен означаваше лошо 

Невероятно! Получаваш личната ми номинация за Муня на месеца.
Аз често си губя телефона и звъня от всички други налични, но не съм говорила със себе си.
Иначе няма с какво да се похваля, освен че днес ненужно затрих внушително количество текст, но да е жив и здрав онзи, който е измислил undo и опцията да се ползва многократно, докато стигнеш до онова, което е било и трябва да бъде.

През последните два дни се изявих като видна муня...

Вчера с колегите се качваме на 84 от Орлов в посока Изток, между спирки А.Жендов и Плиска телефона ми звъни, на Плиска вратите се отварят, слизам, но вместо да се кача се запътвам към подлеза, затварям телефона и се обръщам назад да видя колегите къде са и тогава установих, че не съм там дет требе. Качих се на идващия тролей и слязох на спирката. Като се видях с колегите ги питах защо аджаба не ме спряхте, а отговора беше мислихме, че имаш работа. ъйА всички бързахме за лекция, та определено не съм имала планове да слизам.

По късно същия ден с приятели ходихме да купуваме подарък на приятелка която днес има р.д, съответно тъй като всите сме темпераментни се изпокарахме и накрая сърдито чакахме трамвай намусени и без да си говорим, идва трамвая всички се качиха, но аз в беса се не се качих на трамвая и тръгнах пеша подир него, осъзнах го кат ми звъннаха да ми кажат, че ще ме чакат на спирката.

Същата вечер отново се проявих, бях си легнала, но станах да отворя вратата на стаята, ако кучето реши да влезе през нощта, станах отворих, 10сек по-късно затворих, легнах си и тогава осъзнах какво съм сътворила, та ставах да отворя вратата наново.