Аз помня костенурката и слона в Борисовата. Като малка ми беше висока за катерене, после ми стана малка за промушване 
Преди няколко години търсих хралупите на баба Яга и не можах да ги намеря.
По повод на заклещването... М/у спирката на тролеите на "Цариградско шосе" и х-л Плиска от към страната на кино Изток имаше някаква скулптура, фигура на мъж и жена, нещо соц. Ние с брат ми решихме да се мушнем под полата на каката. Излизането не беше като влизането. Майка ми обикаля обезумяла, ние ѝ виждаме само част от краката, крещи "излизайте"... "ами не можем"
Същото беше като се мушнахме в колибата на кучето на село. Но освен майка ми, баба ми и дядо ми (дошли да помагат на децата) отвън чакаше и кучката
Последното ми загубване беше в Западен парк. Караме колела с децата. Малкия е на столче зад мен. И по таз алейка, по оназ алейка... излезнахме на някакъв къщички. Пущинак. В далечината долу се вижда цивилизацията, ама не е кат на една ръка разстояние.
Щерката през цялото време реве, ама кара след мен. Намерихме един дядо, който да ни упъти и се разбра, че вместо да се бъхтим към Суходол (нанадолнище) е най-добре да се върнем от там дет сме дошли. Щерката ревна още по-силно
Преди няколко години търсих хралупите на баба Яга и не можах да ги намеря.
По повод на заклещването... М/у спирката на тролеите на "Цариградско шосе" и х-л Плиска от към страната на кино Изток имаше някаква скулптура, фигура на мъж и жена, нещо соц. Ние с брат ми решихме да се мушнем под полата на каката. Излизането не беше като влизането. Майка ми обикаля обезумяла, ние ѝ виждаме само част от краката, крещи "излизайте"... "ами не можем"
Същото беше като се мушнахме в колибата на кучето на село. Но освен майка ми, баба ми и дядо ми (дошли да помагат на децата) отвън чакаше и кучката
Последното ми загубване беше в Западен парк. Караме колела с децата. Малкия е на столче зад мен. И по таз алейка, по оназ алейка... излезнахме на някакъв къщички. Пущинак. В далечината долу се вижда цивилизацията, ама не е кат на една ръка разстояние.
Щерката през цялото време реве, ама кара след мен. Намерихме един дядо, който да ни упъти и се разбра, че вместо да се бъхтим към Суходол (нанадолнище) е най-добре да се върнем от там дет сме дошли. Щерката ревна още по-силно
И аз радостна, и тя радостна, прегръщаме се, целуваме се и ме пита: "Абе, бабе, как успя да си завреш главата в тая малка дупка!!!"...и аз : Ами, е така , бабо"...Хоп! и за да покажа, пак си мушнах главата 
...Няма да казвам после още колко време ме усуква и въртя, докато ме извади... 
. Имахме възрожденска къща, чието стълбище имаше папапет с фрезирани "елементи". Нодихме там само лятото и аз умирах да си съкратя катеренето и да се провра, но явно за една година съм била попораснала и успях да си мушна само главата. И, ни напред, ни назад - наложи се да отрежат едната от преградите, а баща ми се шегуваше, че явно всяка година ще режат по една.
