Номинации за най-голяма муня

Един ден слизаме по стъпалата цялото семейство и нещо тропа като желязо в желязо. Аз съответно с назидателен тон почвам да отправям упрек и да казвам: "кой пък сега се е разтропал" - имайки в предвид някое от децата. Те милите повдигат рамене. След малко се усещам че шума всъщност идва от моето яке, понеже не съм го закопчала и колана се дрънка (завършва на метален край от двете страни, защото това всъщност му е закопчалката) в ципа. 

Преди повече от месец купих тампони за почистване на лице и така съм ги прибрала, че все още не знам къде са.
Чак и половинката се включи в издирването им- еми няма ги.
Онзи ден ММ ме пита дали имам спомен къде съм прибрала нещо си.
Отговарям къде си стои по принцип и ако не е там, значи не знам къде е.
Той казва- няма го там.
Съвсем невъзмутимо и механично му отговорих, че вероятно съм го пъхнала при тампоните, които изчезнаха преди месец. 
И той: ама още ли не са се намерили

Аз пък искам да се похваля, че намерих едни отдавна загубени пръчици шишчета 

Да бе, ще се лъжем тука  Аз не знам дали вече писах как купих подарък за приятелско дете и реших да го скрия от малкия, че щеше да иска да го отвори. Е, така го скрих тоя подарък, че още не мога да го намеря. РД на детето мина и замина, купих друг подарък, а от този, вече 2 месеца, няма и следа, ще кажеш, че живея в имение, а не в 3-стаен  :ooooh

Аз намерих една пила, липсвала с години, върху подматрачната рамка. Явно е била на леглото, хлъзнала се е покрай дюшека и така... Ако не се налагаше вдигане на целия матрак, познайте дали щях да я намеря, а под спалнята съм заничала поне 10 пъти.

Чисто нови дънки, веднъж обувани. Вече трета година не се знае съдбата им. Като се нанесох сега в новото жилище, всичкия багаж бе преровен, опакован, дънките ги няма.

Здравейте, дами
Покрай губенето на вещи мога да напиша многотомник, но сега ще ви разкажа нещо смешно.
По онова време живеехме под наем в един апартамент на 12 етаж. Моя милост прибира прането от терасата. Заедно с всички останали дрехи прибирам и бял дантелен сутиен и си намислям веднага след това да го облека за излизане. И така - хващам по няколко дрехи, откопчавам ги от щипките и ги хвърлям на дивана в хола. Когато всичко приключи влизам вътре и започвам да сгъвам дрехите. Сутиенът не се вижда никъде, но аз очаквам, че все отнякъде ще изскочи. Но го няма. Брех! прибрах ли го аз този сутиен или не? Къде може да е? Някой да се е покачил на терасата на 12 етаж специално да ми открадне сутиена? 
Ми няма го. Отчаяна дръпвам завесата обратно на мястото и ( защото вече затворих балконската врата) и хоп - ето го сутиенът - закачил се е за бялата дантелена завеса и се слива с нея.

Днес, за втора поредна вечер се опитах да си измия лицето с пастата за зъби. Вчера, като яизтисках на ръката си се усетих на време, но днес успях и да я размажа по лицето си. Сега мириша на мента, а и в интерес на истината не щипе, а е по-скоро освежително .

Да се оплача от ММ какъв е досадник
Имам навика да забравям всякакви текущи задължения. Редовно си нагласям по няколко аларми да ми напомнят и в момента, в който изключа алармата пак забравям. Спасението ми е в ММ. Не винаги, но в повечето случаи успява.
Към момента единствената сметка, с чието плащане се занимавам е сметката за телефона ми. Към 8-9-то число на месеца ММ започва с подготовката по изпълнението на това ми задължение:
- Кога ти идва сметката за телефона?
- На 10-то число.
След 2 дена:
- Дойде ли ти сметката за телефона?
- Аха.
- Иди я плати!
- Ще ида утре.
След още два дена:
- Плати ли си телефона?
- Уффф забравих. Ще ида утре.
- Като ти го спрат, ще идеш.
И така докато не започна да получавам смс-и, че срока ми изтича.
Подобни разговори между нас се водят редовно и за по-тривиални неща.
Веднъж цял ден си бяхме вкъщи и двамата. В късния следобед аз трябваше да ида да взема детето от училище. Идеален повод да изхвърля боклука по между другото. ММ от сутринта ме почна.
- Като излезеш ще вземеш ли боклука?
- Да, ще го взема.
След 10-тото повтаряне на въпроса на върха на езика ми беше да се разкрещя "Егати и досадника си! Чух ти въпроса и предишните 9 пъти. Казах, че ще взема миризливия боклук , ти глух ли си?!". Но си затраях, защото си знаех, че ще забравя проклетия боклук. Става време да излизам, приготвям се, обличам се, издирвам ключове и естествено съм забравила боклука. Вече на вратата се обувам и ММ ми го носи. Остави го пред вратата, като заключа отвън да го взема. Ок, няма проблем!
Всичко наред, взех детето от училище и след около половин час вече съм си отново вкъщи. Събличам се, събувам се и таман сядам пред компютъра, ММ ме застрелва с въпроса "Взе ли боклука?". Подскочих виновно: "Уфффффффф забравих го, ей сега ще ида да го изхвърля". Облякох се, обух се, намерих ключовете и със замах отворих външната врата, където MM остави боклука преди половин час. И олеле майко, няма го боклука, къде е, някой го е откраднал!!!!! След известен размисъл получих проблясъци, имаааах някакви бледи спомени как гледам подозрително една жена, бъркаща в кофата за боклук и как внимателно, заобикаляйки я, мятам в кофата нашия боклук.
Странното е, че помня точно думичка по думичка какво ми е казал някой преди 30 и кусур години, в работата помня какви ли не подробности, изобщо неща, които са ме впечатлили по някакъв начин или са в графа "важни" ги помня до най-малката подробност и няма сила, която да ги изтрие от главата ми. Но за всичко останало, което е в графа "досадно" съм пълна мъгла.
Например това следенето на цикъла ми е мнооого досадно нещо. Когато бях на 19, отидох на профилактичен преглед при гинеколог. Човекът нямаше машинарии в кабинета си и прегледа беше само ръчен. Попита ме кога е била последната ми менструация. Че аз от къде да знам, че трябвало да знам! Никой не ми беше казал."Миииии не помня тооочно. Този месец беше, ама кога...". След този отговор докторът ми сервира, че съм бременна. Изпаднах в шок и ужас, хем знаех, че вероятността да съм бременна е минимална. За щастие се оказа, че проблемът ми е друг, не бременност, но от тогава години наред много стриктно си следях цикъла, все пак парен каша духа.

А ние в къщи цяла седмица си михме зъбите с детската паста. Заинатих се, че ще намеря току що купената и още запечатана паста. Накрая се предох.  Намерих я след няколко месеца в кашона с играчките

Аз пък си издирвам голяма разфасовка Нескуик.  Вчера свърши какаото в буркана и се сетих, че преди месец купувах. Но не го открих.
Иначе много обичам да си изпия напитката в чашата и като я надигна пак, и с изненада установя, че е празна, да попитам: "кой ми изпи кафето?". То не е муньовщина, а направо идиотизъм, затова на този въпрос мъжът ми вече отговаря: "извънземните".

Ходя на шофьорски курс, много ми е трудно и много се старая, все го мисля. Днес съм тръгнала с малката с количката да вземам баткото от градина, виждам спрял камион пред мен, викам си - аха, препятствие в моята лента, ляв мигач, както е казал инструктора, посягам, няма го... чак се навеждам да погледна де го това лостче отишло  До градината се смях сама на себе си.

Ейй, симпатяги сте, признавам, казвали са ми за изгубена вещ да се обърне дълбока чиния  , действало било  , обаче скоро не съм губила нищо (пу пу) и не мога да кажа дали този метод е достоверен............ама за онези от вас със скритите бонбони .......струва си да опита човек  , не се знае  .................не знам как издържате, аз сън няма да спя, на работа няма да ходя, къщата ще изровя, мебелите ще изнеса , живущите също но няма да мирясам докато не намеря бонбоните си 

Губила съм и аз безвъзвратно разни работи, но най-големият ми шок беше като намерих пари на място, на което не съм си и помисляла, че мога да ги скрия...от кого - от себе си.

За загубени бонбони, шоколади и други лакомства ми пишете на ЛС. С брат ми имаме невероятен талант и дългогодишен опит в откриването на всякакви скрити вкуснотии и то за отрицателно време - факт, който неведнъж е довеждал до припадък от ужас майка ни и баба ни.
Работим евтино - само срещу 50% от намереното. Мисля, че е справедливо, нали?