Номинации за най-голяма муня

Заразно е! Вече месец издирвам чаша с вода. Налях си една вечер, замотах се нещо и после не я открих да си я изпия.Чашата е само една такава, ще я разпозная ако се покаже от някъде, но уви, вече месец е в неизвестност. 

Ама моля ви се, да не мислите, че само вие забравяте! 
Снощи изпекох ЕДНА наденица, нарязах я в една чиния и започнах да търся ВТОРАТА изпечена наденица. Естествено ММ защо да ми каже, че втора въобще не съм изпекла! Гледа ми сеира и не спря да се хили половин час. 
 

Това с тортата беше жестоко,не получи ли бонус/повишение 
На мен пък ми изчезва водата от каната,доста често,без спомен да съм я пила.Най често през нощта.Логиката е че ставам и пия,но не помня  (седи на плота в кухнята,а живея сама  )

На нас така една Коледа ни изчезна цял печен заек, затворен на остъклената тераса да изстива.
Така и не разбрахме котарака (който никога преди това не беше крал храна!) си е отворил сам вратата, па и затворил след престъплението. По космите в тавата разбрахме какво се е случило.

Ами, повишение. Добре, че не се наложи да плащам торта, че хич не беше евтина. И нямах нищо счупено. Остана само срама и тънките усмивки на шефа като ме види всеки път... 

Каква епидемия предизвикахте?! Купих си една Нутела и си я прибрах да не я напипат без време моичките. Сега търся и тук, и там... ми не мога да я открия!

Ей, страшни сте! Рано ви е за такова забравяне. Виж, на мен ми приляга, защото съм "на възраст". Ама, Слава Богу, такива драстични забравяния не съм имала. Дребни имам всекидневно. Например белачката за картофи ми изчезва, после я намирам в кофата, хвърлена  заедно с обелките.

Вижте какво - за бонбоните, шоколадите и другите такива изкушения, имам решение - дайте ги на съхранение при мен  .

Да загубя шоколад!? Никога  И да се случи съм като следово куче, ще го надуша 

На колене си му паднала,пък той...  (радвам се че се е разминало плащането/контузването,ама наистина с глас се смях    )
Да изтипосам и една приятелка-миналата седмица изпуснала котката на терасата и тя избягала.След 2 дена се върнала(на 2 ет. са ) цялата черна и мръсна(тя е чисто бяла персийка) и се шмугнала като отворил нейния вратата бързо.Та нашата муня си седи в кухнята,готвеща и изведнъж някакво "мърляво и грозно" нещо почва да и се търка в крака,съответно писва до небето,скача на стола и почва да вика и да я цели с моркови,при което нейния който вижда и познава котката,просто не могъл да я спре пада от смях и така вдигат целия блок.Около 10-а пъти го разказва до сега и всеки път падаме от смях,а тя къпа котката поне 4-5 пъти докато си добие цвета 

Аз изгубих пържоли в хладилника При все, че бяха някакви овкусени с чесън и билки и дори намирисваха, но не ги видях. Представям си как съм изглеждала отстрани, обдушвайки вътре рафт по рафт. Мъжа ми се прибра и ги локализира с отварянето на хладилника

В друга тема писах как мистериозно ми изчезна изпраната пижама от радиатора Ами... намери се... прилежно сгъната в спалнята и чакаща да я мушна в багажа
Момента и минутите на процеса "сваляне от радиатора, сгъване, поставяне на "уж видно място"" ми се губят. Странното беше, че от радиатора "съм" свалила само тази пижама (трябваше ми), а всичко останало си стоеше на него - т.е. свалила съм някакви дрехи, за да взема пижамата и после съм върнала останалите дрехи. И този момент ми се губи
Процеса по издирването беше велик, а аз бях в ролята и на куче следотърсач и на следовател (всички у дома бяха щателно разпитани).

Пишете за падания... не падам много често, но като го направя е качествено.
Последното ми падане беше когато сина ми бе на 1г. Бяхме на разходка с щерката и малкия. Мислех да му дам обяда навън и да поостанем малко повече. Свалям го от люлката и тръгвам с него към пейката. Единия ми крак обаче прояви невнимание и потъна в добре прикрита дупка в тревата. Не успях да падна върху детето. В последния момент се извъртях. Не помня вече настрани ли паднах или се пльоснах по гръб. Имаше коментари от рода "оле боже, таз жена как падна", но единствения/ата който/ято ми помогна беше щерката.
Поревах си малко на пейката, защото глезена ме болеше. Мислех, че съм го потрошила.
Почти веднага стана двоен. Ходех с наглезенка. Пиех и някакъв боклук, от който и другия ми глезен стана двоен Ама било нормално 

Като студентка се пързалях по гръб на ски пистата.
"Карам" си аз и чувам единия от преподавателите да крещи:
- Ще ме вкараш в Пирогов!!!
- На мен ли говорите?
- Не.
Ама след това "не" успях да стигна до Пирогов... без въпросния господин. Лежа си аз на пистата (учебната) по гръб... ставане няма. Двама колеги ме вдигнаха и ме свалиха до началото на влека. Едната ми ска се беше откачила и се беше забила до автомата в пистата. Реших, че няма да се прибирам по никое време в София. Ще изчакам автобуса, ще се прибера заедно с колегите и просто "ще събирам тен". Е добре го събрах тоз тен... бях като маймунски задник в лицето.
На другия ден съм била картинка в трамвая... изгоряла и ревяща. Само разтегнат менискус имах на коляното. Доста време ме боля.

Като говорите за изгубени вещи и се сетих че и аз някъде в нас загубих пижамата на сина си. Беше я обличал един път и след прането вече й загубих дирите. Мина близо година и още не се е появила. Докато я открия и ще му умалее.  Идея нямам къде е.  Здраве да е!

Съвсем честно си мислех, че преувеличавате с тези загуби, но у нас един полтъргайст е отмъкнал закуската, която детето си купи за училище. Замина само с три мандарини.

Чета, чета и си викам: дано не прихвана това губене на вещи. И се сетих как търсих една рокля. Ясно помня къде и как я прибрах. Обещах я на приятелка за повод. Търсих, търсих. С майка ми обърнахме къщата. Няма я. Приятелката ми намери друг тоалет. Съответно се отказах да я търся повече. Минаха близо 8-9 месеца от тогава. Роклята още е в неизвестност.