Толкова нормална се чувствам сред вас... 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Внимавай! Мунщината е заразна.
Обличам вчера малкия за у-ще. Ще ги водят в детски кът. Няколко пъти попитах мъж ми в колко ги искат - "след 8". Натуткаха се и излязоха.
Звъни ми телефона... "Хайде да слезеш да ми донесеш раницата на Алекс. Ами всички деца са с раници. Може би няма няма да ги водят веднага".
Училището е срещу блока ни, но както винаги са се мотали до последно и закъсняват.
Грабвам раницата... тичам...викам асансьора. Някой слиза надолу... асансьора спира, смело отварям вратата и влетявам... по пижама. Човекът вътре може и да се е стресирал, щот ме поздрави с "добър ден". Първата ми мисъл беше, че все още е утро и защо ще ме поздравяват с "добър ден" Поглеждам надолу... обута съм с 3/4 широка розАва пижама. И започвам да се обяснявам защо съм по пижама и да се извинявам. Човекът едвам успя да ми прекъсне монолога с думите "вие си знаете". 
От другия асансьор слезе една жена, която не ни обърна Фнимание.
Поглеждам през стъклото на входната врата... моя мъж ник'в го няма. Отварям и ме лъхна мъглата и студа. Гледам ги двамата да се влачат кат народна песен. Подканям ги... "айде по-бързо, че съм по пижама". Та и жената дет не ми обърна внимание във входа се обърна да види коя е таз луда дет излиза навън по пижама.
Звъни ми телефона... "Хайде да слезеш да ми донесеш раницата на Алекс. Ами всички деца са с раници. Може би няма няма да ги водят веднага".
Училището е срещу блока ни, но както винаги са се мотали до последно и закъсняват.
Грабвам раницата... тичам...викам асансьора. Някой слиза надолу... асансьора спира, смело отварям вратата и влетявам... по пижама. Човекът вътре може и да се е стресирал, щот ме поздрави с "добър ден". Първата ми мисъл беше, че все още е утро и защо ще ме поздравяват с "добър ден"
Поглеждам надолу... обута съм с 3/4 широка розАва пижама. И започвам да се обяснявам защо съм по пижама и да се извинявам. Човекът едвам успя да ми прекъсне монолога с думите "вие си знаете". От другия асансьор слезе една жена, която не ни обърна Фнимание.
Поглеждам през стъклото на входната врата... моя мъж ник'в го няма. Отварям и ме лъхна мъглата и студа. Гледам ги двамата да се влачат кат народна песен. Подканям ги... "айде по-бързо, че съм по пижама". Та и жената дет не ми обърна внимание във входа се обърна да види коя е таз луда дет излиза навън по пижама.
От преди два дни - отиваме с детето на детска опера. Да, ама последно съм влизала в сградата може би като ученичка. Та мотаем се по коридорите, търсейки прословутия партер и си заплювам врата с надпис "Exit". Звучеше ми логично да се влиза от там. Нахълтахме със замах в апаратната, от където се вижда и мястото, където се преобличат актьорите. Пуснах червената боя и се изнизахме обратно. После поразмишлявах и видях, че има три двойни врати, през които влизаха хора с програми в ръцете. А детето само ми повтаряше "Мамоо, ПАК се изложихме" 
Прясно, прясно - тази сутрин тъкмо сме се надигнали с малкия да го оправям за градина и на вратата се звъни на пожар.Отварям и съседа от втория етаж ми казва - Разбили са ти колата. Хуква мъж ми полуоблечен надолу, а аз само си мисля - 2 столчета, количката за бебето, подаръците за Коледа на двете деца + на още 4 племенника, които купихме вчера и които трябваше да качим днес като замине детето на ДГ и Бог знае още какво.....Докато смятам щетите, ММ се прибира и ми казва "Нищо й няма на колата!" .Почваме и двамата да се чешем по главите и да се чудим какво аджаба е станало 
След кратка ретроспекция на събитията установяваме, че в суматохата да премъкнем бебето, торбите с храна за празниците (5 на брой) + готовата храна, която взехме за вечеря и това да стане без малкия да види подаръците в багажника, някой от двамата е забравил да ЗАТВОРИ предната дясна врата и тя си е стояла разчекната цяла вечер. А сутринта съседа излиза на терасата да пуши, вижда, че ми е отворена на цяло вратата и какво да си помисли човека......
След кратка ретроспекция на събитията установяваме, че в суматохата да премъкнем бебето, торбите с храна за празниците (5 на брой) + готовата храна, която взехме за вечеря и това да стане без малкия да види подаръците в багажника, някой от двамата е забравил да ЗАТВОРИ предната дясна врата и тя си е стояла разчекната цяла вечер. А сутринта съседа излиза на терасата да пуши, вижда, че ми е отворена на цяло вратата и какво да си помисли човека......
Това с пижамата е много свежо
Напомни ми една случка от ранното майчинство, дет ме джаскаха яко хормоните. 3ти ден след болницата- аз горда, млада майка, тамъннн приспала отрочето сядам да изпия едно кафенце на дивана и тъкмо точно сядам и въздъхвам гордо и облекчено с леко задоволна усмивка, чувам нещо се пробива над нас.........лелеее-полудаях- без да мисля, ставам и хуквам нагоре по стълбите/по пижама естествено-потник размъкнат , че да мога да кърмя и едни 7-8 гащи, супер рошава заметната само с една шнола колкото да не ми пречи косата, метнах само един плюшен халат , ама на сърчица и плюшени ,мега цикламени чорапи, а за да не пердаша нагоре по стълбите пеша, намуших и едни резидаво зелени чехли.....смятайте -клоун, като добавите и обезумялата ми физиономия, сигурно и аз нямаше да се позная в огледалото
/.
Та с 200 взимам стълбите до апартамента на съседа над нас - гледам вратата отворена и едни кабели стърчат и надупени трима мъже да пробиват дупка в стената и тъъъъъкмо си поемам въздух да "има кажа аз на тях" се обръща единият - супер близък наш познат и на мъжът ми/кабелджия е по професия . Направо замръзнах, като се осъзнах първо как изглеждам и второ що за ругатни щях да изрека.......Човека от любезност ми честити раждането и така пак от любезност - ме пита как съм. Осъзнах се де- помолих само да са бързи и тихи и го поканих да изпие едно кафе като приключат.
Напомни ми една случка от ранното майчинство, дет ме джаскаха яко хормоните. 3ти ден след болницата- аз горда, млада майка, тамъннн приспала отрочето сядам да изпия едно кафенце на дивана и тъкмо точно сядам и въздъхвам гордо и облекчено с леко задоволна усмивка, чувам нещо се пробива над нас.........лелеее-полудаях- без да мисля, ставам и хуквам нагоре по стълбите/по пижама естествено-потник размъкнат , че да мога да кърмя и едни 7-8 гащи, супер рошава заметната само с една шнола колкото да не ми пречи косата, метнах само един плюшен халат , ама на сърчица и плюшени ,мега цикламени чорапи, а за да не пердаша нагоре по стълбите пеша, намуших и едни резидаво зелени чехли.....смятайте -клоун, като добавите и обезумялата ми физиономия, сигурно и аз нямаше да се позная в огледалото
/. Та с 200 взимам стълбите до апартамента на съседа над нас - гледам вратата отворена и едни кабели стърчат и надупени трима мъже да пробиват дупка в стената и тъъъъъкмо си поемам въздух да "има кажа аз на тях" се обръща единият - супер близък наш познат и на мъжът ми/кабелджия е по професия
. Направо замръзнах, като се осъзнах първо как изглеждам и второ що за ругатни щях да изрека.......Човека от любезност ми честити раждането и така пак от любезност - ме пита как съм. Осъзнах се де- помолих само да са бързи и тихи и го поканих да изпие едно кафе като приключат. 
С толкова малки деца е напълно нормално човек да изтрещи Аз колко пъти съм излизала да разхождам бебето с количката обута с домашни чехли. А веднъж тъкмо излизам и се усещам, че нещо не е наред. Поглеждам се - от кръста нагоре облякана като за навън, от кръста надолу по пижама и чехли 
Често вървях из парка и виждах току що обебени мами с грим, прическа и на токчета
и неведнъж съм се питала как го постигат това.
Аз колко пъти съм излизала да разхождам бебето с количката обута с домашни чехли. А веднъж тъкмо излизам и се усещам, че нещо не е наред. Поглеждам се - от кръста нагоре облякана като за навън, от кръста надолу по пижама и чехли Често вървях из парка и виждах току що обебени мами с грим, прическа и на токчета
и неведнъж съм се питала как го постигат това. 
Толкова нормална се чувствам сред вас...
Не за дълго ... не за дълго!
В стила на отворената врата на колата .... вечерта преди да заминем на море това лято, бяхме зарязали колата пред гаража на комшията, отключена, с касетофона отпред, с документите вътре, детските седалки, имаше и гориво да се отдалечат на безопасно разстояние от нас. Щората на багажника беше дръпната, в него куфар с инструменти и всичко се виждаше. Само ключовете не бяха на таблото. За протокола - живея в силно популярен "цветен" квартал.
Аз веднъж излязох навън с прическа, която ми направи двегодишното. Имах поне 8 различни шноли на главата си, във всички цветове на дъгата.
Снощи ММ излезе на фирмено парти, каза че няма да се бави. Става 23.45 щях да звъня, но си казах, че ще звуча като някоя лелка. Той се прибрал в 24, видял че няма ключове, и започнал да ми звъни по телефона. Да, но аз съм си легнала и предвидливо съм изключила звука на телефона. Звънял ми е до 1.30 сутринта, общо 23 пъти. Накрая видял, че в съседите на горния етаж свети, и им звъннал на тях, за да го пуснат.
Снощи ММ излезе на фирмено парти, каза че няма да се бави. Става 23.45 щях да звъня, но си казах, че ще звуча като някоя лелка. Той се прибрал в 24, видял че няма ключове, и започнал да ми звъни по телефона. Да, но аз съм си легнала и предвидливо съм изключила звука на телефона. Звънял ми е до 1.30 сутринта, общо 23 пъти. Накрая видял, че в съседите на горния етаж свети, и им звъннал на тях, за да го пуснат.
а за да не пердаша нагоре по стълбите пеша, намуших и едни резидаво зелени чехли....
Прясно, прясно - тази сутрин тъкмо сме се надигнали с малкия да го оправям за градина и на вратата се звъни на пожар.Отварям и съседа от втория етаж ми казва - Разбили са ти колата. Хуква мъж ми полуоблечен надолу, а аз само си мисля - 2 столчета, количката за бебето, подаръците за Коледа на двете деца + на още 4 племенника, които купихме вчера и които трябваше да качим днес като замине детето на ДГ и Бог знае още какво.....Докато смятам щетите, ММ се прибира и ми казва "Нищо й няма на колата!" .Почваме и двамата да се чешем по главите и да се чудим какво аджаба е станало След кратка ретроспекция на събитията установяваме, че в суматохата да премъкнем бебето, торбите с храна за празниците (5 на брой) + готовата храна, която взехме за вечеря и това да стане без малкия да види подаръците в багажника, някой от двамата е забравил да ЗАТВОРИ предната дясна врата и тя си е стояла разчекната цяла вечер. А сутринта съседа излиза на терасата да пуши, вижда, че ми е отворена на цяло вратата и какво да си помисли човека......
След кратка ретроспекция на събитията установяваме, че в суматохата да премъкнем бебето, торбите с храна за празниците (5 на брой) + готовата храна, която взехме за вечеря и това да стане без малкия да види подаръците в багажника, някой от двамата е забравил да ЗАТВОРИ предната дясна врата и тя си е стояла разчекната цяла вечер. А сутринта съседа излиза на терасата да пуши, вижда, че ми е отворена на цяло вратата и какво да си помисли човека...... 
Прясно, прясно - тази сутрин тъкмо сме се надигнали с малкия да го оправям за градина и на вратата се звъни на пожар.Отварям и съседа от втория етаж ми казва - Разбили са ти колата. Хуква мъж ми полуоблечен надолу, а аз само си мисля - 2 столчета, количката за бебето, подаръците за Коледа на двете деца + на още 4 племенника, които купихме вчера и които трябваше да качим днес като замине детето на ДГ и Бог знае още какво.....Докато смятам щетите, ММ се прибира и ми казва "Нищо й няма на колата!" .Почваме и двамата да се чешем по главите и да се чудим какво аджаба е станало След кратка ретроспекция на събитията установяваме, че в суматохата да премъкнем бебето, торбите с храна за празниците (5 на брой) + готовата храна, която взехме за вечеря и това да стане без малкия да види подаръците в багажника, някой от двамата е забравил да ЗАТВОРИ предната дясна врата и тя си е стояла разчекната цяла вечер. А сутринта съседа излиза на терасата да пуши, вижда, че ми е отворена на цяло вратата и какво да си помисли човека......
След кратка ретроспекция на събитията установяваме, че в суматохата да премъкнем бебето, торбите с храна за празниците (5 на брой) + готовата храна, която взехме за вечеря и това да стане без малкия да види подаръците в багажника, някой от двамата е забравил да ЗАТВОРИ предната дясна врата и тя си е стояла разчекната цяла вечер. А сутринта съседа излиза на терасата да пуши, вижда, че ми е отворена на цяло вратата и какво да си помисли човека...... 
Това с колата и аз съм го правила. 
И то на свекъра с колата. При определено завъртане на ключа, дава някаква грешка в електрониката на стъклата и те се свалят до долу. В тъмното и бързината не съм видяла и на сутринта щях да получа инфаркт от притеснение, че някой е разбил колата.
И то на свекъра с колата. При определено завъртане на ключа, дава някаква грешка в електрониката на стъклата и те се свалят до долу. В тъмното и бързината не съм видяла и на сутринта щях да получа инфаркт от притеснение, че някой е разбил колата.
Щом сте на тема коли, да се включа и аз. На достолепна възраст решавам, че е крайно време да взема шофьорска книжка. Взимам я от РАЗ на листовки без нито една грешка, на курмуване с малки грешки. Взех си документа и тръгваме със сина ми да се упражнявам в нашенски условия. /Курсът се водеше в областния град, а аз живея в друг, по-малък/ Качваме се на снахата в колата. Давам газ, колата полита към гаража на съседи, аз завивам надясно, за да не се забия в него, колата полита към друга ограда, сина ми едва успява да ме озапти от зиг зага по улицата и спирам в едно кьоше в оградата на друга къща. Слава Богу само със счупен фар, но това сложи край на шофьорската ми практика. Сега съм шофьор, но не карам вече 5 г., защото синовете не ми дават. А имах такова голямо желание! Язък, че бях отличничката на групата, с която се явих на изпит - единствена без грешки на листовките! Ама едно е теория, друго практика. Муня съм си и това е!