Номинации за най-голяма муня

Нека да дам и аз своя принос към забавата.
Действието се развива през лятото.С ММ работим на смени, дневна-нощна.Живеем в дълъг блок и както навсякъде местата за паркиране са малко.Със съседите имаме негласно споразумение една част паркират от южната страна, а другата от северната.Прибирам се след нощна смяна в събота сутрин.Моля се да има място, виждам едно тесничко през два входа, не че съм с голяма кола, ама в  това можех да се пробвам, ако съм в кондиция.Е стигнах до края на блока, няма място и незнам защо реших да заобиколя блока, а не да са върна назад.Минава от другата страна и пред входа боклукчийския камион.Изчаках ги и какво да видя точно до кофите едно подходящо място.Не се замислих паркирах и вкъщи, душ и в леглото.Ставам след 4-5 часа,поглеждам през прозореца и какво да видя колата я няма.Звъня на приятелка която работи в полицията и тя каза,отиваш в районното.
Пъхам се аз в едни дънки,фланелка и тръгвам.Преди това проверих в мапса къде точно да отида.На спирката един мъж с дете,една жена на средна възраст и тинейджър.Питам аз мъжа как да стигна до районното, а той ме гледа лошо и вдига рамене, жената също не знаеше, но тийнна ме упъти "от къде ли знае пък той".
Поглеждам на таблото автобуса ще дойде след 17 мин."да бе, ще го чакам за две спирки,ще вървя пеш"ттръгвам аз, а то жегаааа. Дънките ми залепнаха за краката,косата ми до кръста , направо ще се пукна.Ровя в чантата за ластик или шнола, нямам. Ако в момента имаше наблизо фризьорски салон щях да се подстрижа.Оп -ла-ла намерих един молив за вежди, усуках косата и си направих кок като го застопорих с молива.Добре, че не съм го изхвърлила.
И така стигам аз след доста извървян път в районното.Посреща ме дежурния и ме настанява в приемната.Тя е една стъклена стая без климатик.Започвам да се потя, все едно някой ме пръска в пулверизатор.
Влиза човека, подава ми бланка която да попълня, а аз я взимам и започвам да си вея на лицето.Той ме гледа и казва  "госпожо, това трябва да го попълните". Аз така се стреснах,че  хвърлих листа на масата.
Започнах да ровя в чантата , ми нямам химикалка.Стои той и ме гледа и аз го гледам.Той " ами попълнете бланката ", аз " ами нямам химикалка", дава ми химикалка.Взима я и и и забравила съм си очилата.Вече ме е срам, решавам че ще се справя някак.На първия ред би трябвало да са имената .Пиша аз с едни големи букви, а името ми дълго и фамилията отиде.....Полицая " госпожо може ли по-сбито?", а аз " може, ама си забравих очилата".
Той " чакайте,на колежката очилата май са тук ,може да свършат работа"[/i] .Докато ми донесат чуждите очила аз опитвам все пак сама, слагам листа на възможно най-далечната точка и чета ЕГН и едни малки квадратчета " тези хора какво икономия ли правят,че са им такива малки кутийките. Добре , че очилата ми станаха и така с чуждите очила и под зоркия поглед на полицая попълних документите.Когато си тръгнах видях в огледалото да входа, че все още съм с молива за вежда в косата.Със скоростта на светлината го махнах, но защо ли.
Тръгнах си с облекчение.Едва тогава се сетих да се обадя на ММ и да го информирам за добре свършената работа. А той " аз сутринта преди да тръгна изхвърлих боклука....."Направо ми се подкосиха краката, едва сега сетих къде ми е колата.Няма да разказвам, какъв срам брах докато обясних на дежурния ....   

Това ме сети за преди няколко месеца...

Аз много бременна и съответно леко оглупяла, а мъжът ми него ден му беше 14тия работен подред. Всеки ден по средно 10-11 часа. Та беше спорно кой е по-зле  

Отиваме в един от големите молове, за да вечеряме и да хванем последните отворени магазини. Качваме се, свършваме всичката работа и тръгваме да си ходим час и нещо по-късно. И какво да видим - колата я няма. Седим, пулим се и не можем да повярваме. Моят почва да се ядосва за чисто новото детско столче за кола, което беше вътре, аз почвам да се ядосвам за самата кола, нищо, че има каско. Звъним на полицията и се разбираме да се чакаме пред главния вход. Звъним на свекървата да дойде да ни прибере. Пътьом звъним и на застрахователната агенция. И обяснява съпружието къде сме и какво се е случило. Диктува той чинно "Еди каква си кола, еди кой си номер, еди кой си собственик, еди кой си мол, до еди кой си изход на ниво -3." Аз седя срещу него и му правя знак тип "Не, не, ниво -2!" Поглежда ме той и в същия момент все едно лампичка светна над главите ни. Точно като анимационно филмче   На бегом долу, колко бързо ми позволяваше коремът, и какво да видим - колата чинно си ни чака на ниво -2, а ние глупаците си я търсим на -3   После голямо червене се черви той да звъни на всички обратно, просто за да обясни, че сме много зле  

Моя приятелка ми разказва за нейна приятелка, която забравила на кое ниво е колата й в Дисниленд в Париж ... 

И аз веднъж над един час си търсих колата в един новооткрит мол тук в Стокхолм, че бях и с детето, а то като се паникьоса и разрева. Обикаляхме като гламави шест нива, а проблемът беше, че имаше три такива паркинга и аз бях забравила откъде точно сме влезли  . Сега винаги като паркирам, вадя телефона и снимам на кое ниво и на кой изход точно ми е колата  

На мен са ми заключвали колата в гараж на мол. Кой да предположи, юе паркингът работи до 21 часа, а ресторантът до 12. След като не успяха да ме убедят, че трябва да дойда за колата 'друг ден', дойде делегация, за да отвори и то от същия офис, където твърдяха, че не могло да отварят по това време.

Това с колите е класика: преди много години баща ми така забрави на коя УЛИЦА във Варна е паркирал, а както знаете във Варна през лятото е Вавилонско стълпотворение и буквално навсякъде има паркирани коли, поради което всички улички изглеждат еднакви. Почти час обикаляхме като гламави, но все пак намерихме колата, преди да я обявим за открадната. 

И, за да се върна към основната тема, една чисто моя издънка: Малкият ми син тъкмо беше тръгнал на училище. Отивам да го прибера. Трябва да кажа на портиера за кое дете съм и той да го извика по телефона. Заставам аз и започвам: "Аз съм за Поли (това е щерката, която пък тъкмо съм взела от яслата)!" Усещам се още докато говоря и се поправям: "А, не, не. Георги! (Това пък е големият ми син, когато отдавна не прибирам от училище, но пък съм свикнала, че е единственият ученик в къщи).     Едвам на третия опит успях да кажа правилно за кое дете съм дошла. А портиерът се хили и ме пита: "Сигурна ли си?"   

Само преди седмица и аз обикалях паркинга на един от моловете да си издирвам колата. Над 10 минути се щурах напред-назад накрая я фиксирах в далечината и с радост се затичах към нея и... пет крачки по-късно се спънах в една от тези гумени бабунки, които слагат на паркингите, за да не карат много бързо и с цялата си прелест се проснах в цял ръст  Около мен в този момент минаваха поне 10 човека и абсолютно всичките ме подминаха като пътен знак, което може би беше по-добре, защото и без това много се засрамих, а ако се бяха втурнали и да ми помагат сигурно щях да се почувствам още по-глупаво. В момента вече мога да си вдигам нормално лявата ръка и имам огромна синина на едното коляно

Слагай мокри кърпи, много помагат. Аз така се размазах на един мокър дървен мост от обелени дървени трупи... Докато подвиквах на децата да внимават, че е хлъзгаво, се размазах зверски... коляното не можех да си разгъна изобщо до вечерта.. Добре, че се сетих за мокрите кърпи, проходих за нула време.

И аз имам подобна случка, като на Пролетната Фея... Отивам в яслата на щерката за да я взема. Беше в началото, а съм свикнала, че винаги и от където и да било, вземам сина (той пък беше първокласник по онова време). Отивам и казвам: "За Йоан съм." -  Те такова дете в групата нямат. Сестрата тъкмо беше почнала да ни опознава и е очаквала, че идвам за момиченце. Поглежда ме така  и аз: "Оооо, извинете! За Катето съм!  "

Друго, което ми се случва е редовно да обърквам думите, когато бързам да кажа нещо. Например на дъщеря ми да й обяснявам нещо за брат й и да й казвам татко ти, или пък да й обяснявам нещо за баща й и да й казвам брат ти. На сина ми пък ми се е случвало да му извикам - Милооо. И той през смях - кажи Мила 

В детската градина трябваше да пиша декларация - три имена, ЕГН и т.н. казва учителката. Аз тръгвам да попълвам, поглеждам я и питам: А кое беше детето? Тя се ококорва, отваря дневника и започва да диктува ..

Един път пък тръгвам да пиша молба от името на детето си и вписвам моето име.  (ми тъй де, нали аз я пиша....)

Аз и други простотии, свързани с училището, имам. 

Големият е в гимназията, вече втора година. Пращам мъжа ми на родителска среща, защото щерката беше още съвсем бебе. Той пита: В "Г" клас ли беше? Аз (възмутено): Е, как не запомни, бе?! В "Б" клас е детето. Отива той, влиза в стята на "Б" клас, а там все непознати лица. Учителката го пита: Вие за кого сте? Той: За Георги. Всички започват да се подсмихват, а тя (идиотката) пита: Сигурен ли сте? И цялата стая дружно избухва в смях. Мъжът ми излиза ядсан и вече звъни на сина да пита в кой клас е. Оказа се ... "Г" клас...

От моите ученически години. Изпращам баща ми на родителска, убедена, че място за притеснение няма. Връща се човекът с високо кръвно, главоболие, разочарован от живота. Класната му казала, че имам двойки, бягам от час и т.н. Питам го, ти в дневника погледна ли? Не.
Обяснение на класната, ама тя всъщност говорела за приятелките ми, но понеже техни родители не се появили незнайно защо решила да да сподели с моя родител, пропускайки да уточни за кого говори.
В края на годината като се прибрах с грамота на отличник, бащата беше убеден, че е фалшива.

В метрото чакам зад една жена да мине с картата си, бързам много, а тя нещо се бави и нервничи. Поглеждам да видя да не е развален валидатора, а тя си извадила кутията цигари и се опитва да мине с нея, даже не уцелваше мястото (че то нали на всяка спирка на метрото се чекираш на различно място на машинката)  .

            анна-мария, много ме разсмя!

          Сега и аз ще разкажа една подобна случка. Обраха ни бараката с инструменти и поради безумното настояване на баща ми съм се подредила на опашка в районното, за да подавам жалба. Преди мен чакат двама души, след мен - още двама, чакаме и пуфтим. По едно време в чакалнята връхлита една женица и директно се запътва да влиза в приемната. Веднага я скастриха, че трябва да си изчака реда, а тя милата се върти като обезумяла. Навън беше доста студено, а тя беше облечена с бархетен пеньоар, от който се носеше силна миризма на лук и запръжка, наметнала отгоре едно яке и обута с вълнени терлици и домашни чехли. Още по-странното беше, че косата й беше намазана с боя и прихваната с шнола. Абе направо се ужасих като си представих какъв ли екшън я е принудил да дойде така. Много ми се искаше да й отстъпим реда си, защото си представих как след няколко часа чакане тази жена може да няма какво да отмива от главата си. Тъкмо да си отворя устата да помоля мъжете да я пуснат с предимство и тя ме изпревари, като започна да разказва, че са им откраднали колата /с което  тотално си уби шансовете, защото и други чакали за същото/.  Та разказва тя - готвила в къщи, мъжът й се прибрал от работа и легнал да спи, а тя решила да се боядиса. И като приключила с тая работа, решила да изпуши една цигара на прозореца. Погледнала към мястото, където си паркират колата и що да види - няма я ладата! Написала една бележка на мъжа си и хукнала към районното. Пък тая кола си я били купили с парите от сватбата и лелее... Милата, такива сълзи ронеше, да ти се скъса сърцето. Мъжката аудитория обаче грам не поддаде.
          След около два часа в чакалнята дойде намусения й мъж и каза една дума - тръгвай! А тя взе да му обяснява, че си чака реда и никъде няма да ходи! 
         Той: Тръгвай пред мене веднага и се качвай в колата! Бях я паркирал пред съседния блок!
       
         От тогава все се чудя дали тази муня не е оплешивяла от боята....