Директорката, събудих бебето от хилене. 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
дорис
Най-голямата ми излагация е, следната: чакам една приятелка да ходим на кафе. Още съм само по бикини и с хума на лицето. Нещо такова
Звъни се на вратата и аз реших ,че е тя, та отворих широко вратата в цялата си прелест. Да, ама не....Един младеж от Енергото.
Последната е, че си обръснах краката с паста за зъби /за опрадвание - пенлива е, реших, че е крема за бръснене на мъжа ми/. Доста разхлажда
Нямаше и да разбера, ако не се бях притеснила, че съм хабила от някакъв супер скъп крем, та проверих.
Най-голямата ми излагация е, следната: чакам една приятелка да ходим на кафе. Още съм само по бикини и с хума на лицето. Нещо такова
Звъни се на вратата и аз реших ,че е тя, та отворих широко вратата в цялата си прелест. Да, ама не....Един младеж от Енергото. Последната е, че си обръснах краката с паста за зъби /за опрадвание - пенлива е, реших, че е крема за бръснене на мъжа ми/. Доста разхлажда
Нямаше и да разбера, ако не се бях притеснила, че съм хабила от някакъв супер скъп крем, та проверих. Най-голямата ми излагация е, следната: чакам една приятелка да ходим на кафе. Още съм само по бикини и с хума на лицето. Нещо такова
Звъни се на вратата и аз реших ,че е тя, та отворих широко вратата в цялата си прелест. Да, ама не....Един младеж от Енергото. Сигурно е ококорил очите? 
Дорис,
Сутринта още рано, рано ми звъни една приятелка по работа. Като никога в 8 без 20 спах. Както и да е, говорихме, уточнихме едни неща. Разговора беше дълъг 40 секунди.
Минава час, пия кафе и ровя във ФБ от телефона си. По едно време телефона ми просто блокира. Наложи се да извадя и поставя батерията обратно, за да мога да рестартирам. Правя го, но докато се зареди телефонният указател, ми излизат само номера на регистъра с повикванията.
И ооо ужас! Гледам съм говорила сутринта 40 сек с непознат номер
Набирам и казвам "Добър ден, звънели сте ми" Приятелката ми насреща "Шегуваш се, нали?"
Не знам защо го направих това
Минава час, пия кафе и ровя във ФБ от телефона си. По едно време телефона ми просто блокира. Наложи се да извадя и поставя батерията обратно, за да мога да рестартирам. Правя го, но докато се зареди телефонният указател, ми излизат само номера на регистъра с повикванията.
И ооо ужас! Гледам съм говорила сутринта 40 сек с непознат номер
Набирам и казвам "Добър ден, звънели сте ми" Приятелката ми насреща "Шегуваш се, нали?" Не знам защо го направих това
С наведена глава се записвам
Вчера се боядисвах. По принцип харча по две бои, тъй като косата ми е доста гъста, въпреки, че в момента е на каре. Както и да е, разтварям си аз боите в купичката, а бе нещо малко ми се вижда, ама какво да се прави, пестих, мазах, пестих, мазах, най-накрая мажа последното останало кичурче, намазах го и се вглеждам на масата пред мен, какво да видя, едната тубичка с крем боя си седи кротко, кротко, дори не отворена
викам си "И какво стана сега? Два окислителя на една туба боя.....ами да взема да намажа тази крем тубичка върху косата, нали имам окислител по нея?" и така и направи, изстисках тубата в ръка и намазах така отгоре. Получи ми се цвета, слава Богу! Ама все пак ме е яд, за цялото пестене по време на процедурата, голяма мъка беше
Вчера се боядисвах. По принцип харча по две бои, тъй като косата ми е доста гъста, въпреки, че в момента е на каре. Както и да е, разтварям си аз боите в купичката, а бе нещо малко ми се вижда, ама какво да се прави, пестих, мазах, пестих, мазах, най-накрая мажа последното останало кичурче, намазах го и се вглеждам на масата пред мен, какво да видя, едната тубичка с крем боя си седи кротко, кротко, дори не отворена
викам си "И какво стана сега? Два окислителя на една туба боя.....ами да взема да намажа тази крем тубичка върху косата, нали имам окислител по нея?" и така и направи, изстисках тубата в ръка и намазах така отгоре. Получи ми се цвета, слава Богу! Ама все пак ме е яд, за цялото пестене по време на процедурата, голяма мъка беше Ох, момичета, благодаря ви, последните две страници са уникални Оправихте ми настроението 
Да си разкажа и аз историята скорощна. Не знам дали съм муня или просто лоша , безумна майка... Вече май клоня към второто. Та, след като преди време се опитах да махна мутантския /според мен/ мъх от горната устна на големия ми син с депилатоар, вчера отново се опитах да го съсипя садистично и...неразбиращо, що така се получава.
Та - големия /милия той/ се сдоби с цели три афти - не можеше да се храни и по -гадното е, че непрекъснато мрънкаше и охкаше, и пъшкаше, и подобни изнервящи майчинското ми сърце неща. Забих се целеустремено в нета да търся бърз цяр за мъките му. Имаше неща, които можеха да се купят от аптека, но с бавно действие, а имаше и които домашно да си приготвим. Едното - мазане с мед, другото - сода. Чудесно - и мед и сода имах, и си викам що да не ги съчетая. Веднага ги забърках в едно, за по-сигурно добавих и хума / това от мен си беше, то и шведска горчивка + чесън мислех да добавя ,но реших, че ще прекаля/ Направих кашичка, с която намазах гадните афти. В нета предупреждаваха ,че леко ще пари, но ако се издържи няколко секунди, афтите изчезвали за ден -два, това казах и на отрока - да потърпи лекото парене за малко. Намазах.... Искам само да отбележа, че синът ми откакто навлезе в пубертета се движи като на забавен каданс из пространството, обаче точно след намазването така му се забърза каданса, че чак се възхитих на физическата му форма. То не беше тичане из цялата къща, приклякане /щото на няколко пъти се опита да припадне/ и после отново ставане и тичане. Издаваше и звук, според който съжалих, че като по-малък не съм го записала на пеене. Казах му - какво ти става, просто малко парене, при което той все така музикално изви - "не е майко паенето, съ умъ " / предполагаем превод - не е малко паренето, ще умра/,при което отново се опита да припадне. Завлече се до банята и си изми устата. Дишаше тежко, гледаше ме тежко и ми мълчеше няколко часа тежко. Сега пак си е нормален и бавен...и с афти...а аз се чувствам виновна
И тъй като ми стана драго, че ви зарадвах ще ви разкажа една история, за която се сетихме с мама днес.
Моля гнусливите и любителите на евфемизми да пропуснат написаното от мен
Бе много, много отдавна
Аз бях на 15, малката ми сестра бе на лагер и с мама подготвяхме къщата да идем за цялото лято на село /мама е художник прехранващ се като учител в училище, пояснявам го за да разберете, че говоря за дълга ваканция/. Тъй като носехме буркани и бутилки за зимнина, малко шкафче, празни канти и всичко които един добър плюшкин не може да допусне да излезе от живота му, а мама караше трабантче то дядо натовари вече готовият ни багаж дрехи в неговата кола и тръгна напред да оправят къщата. Знаете как е като тръгваш за дълго - ошетахме, изметохме, занесохме цветята в съседите и изплезили език стигнахме до изпразването на хладилника. Насипахме всичко в една чанта, ама като стигнахме до тогава много популярната млечна гъба мама отсече, че няма да иде зян "лечебното" вече мляко и изпи половината, а после строго ме гледа докато аз изпия другата половина. И така заредени с лечебни, каквото пуска там млечната гъба скочихме в трабантчето и потеглихме напред, отворили широко прозорците, развели коси и пеещи песни от моето детство, за да се забавляваме в онези времена, когато само баровците имаха радио в колата.
Летим си ние, летим по пътищата на Република България и по едно време мама спря да пее и вика:
- Дорче, тая гъба така ме преряза! Гледай за царевична нива да спираме!
И като почнаха тия гъбени ензими да ни "даряват здраве" - не пропуснахме нито една царевична нива по пътя.
Казват, че в червата си имаме остатъци от храна от отдавнашни години, пясък /как е попаднал нямам идея, но така казват/, кал /за това как е попаднала калта имам някой детски спомени/ и шлаки от какво ли не. Та по моя преценка тъкмо в последната царевица се отървах от залежите от юрската ера в червата ми и ТКЗС-то бе взело повратно решение - от там нататък нямаше нито една засадена култура, която да надвишава височината на коленете. А пустата млечна гъба продължаваше да ни "дарява" здраве! 
Също така трябва да отбележа, че тогава нямаше много книжни салфетки или поне ние нямахме, та бяхме попривършили някаква книжка подобна на Правилник за движение по пътищата, която стоеше в колата.
Летим с трабанта, седнали с добре изправени гръбчета и стиснали gluteus maximus-ите и всичко около тях. Мама стиска волана леко оцъклена и припотена, а аз се оглеждам за добре развила се трънка. В един момент положението при мен става критично, виждам в далечината на една тревясала нива и рехава джанка. Мама спира, а аз хуквам. Ама то да не е като по филмите - равни поляни и тучни тревици. НЕ! Не е - трънка до трънка и дупка до дупка. И ... стъпих в някаква копка паднах настрани на бедро и получих "просветление" от гъбата Панталонките ми от шлиферен мръсно бял плат, с които бях обута вече бяха няколко нюанса по-тъмни.
Станалото, станало ама нямам резервни дрехи, а положението е такова, че не мога да седна в колата в това положение. Тогава мама самоотвержено казва, че ще ми даде нейните гащи - тя ще остане по панталон, а аз с нейните бикини ще стигнем до село. И започва едно събуване на седалката до шофьора, а аз стоя и гледам да не дойде някой. И тъкмо мама успя да ми набави чисто бельо и отдолу се зададе каручка. Настана бясно обличане на предната седалка, а аз съм готова да дам живота си, но да не обърна гръб на хората в каручката. Сигурно им изглеждах странно - като часовой ги посрещнах и изпратих права и широко усмихната, обърната с лице към тях като Луна
Та така мина това незабравимо пътуване Малко по късно, надвили гъбата с напълно празни черва отново пяхме с мама. Когато стигнахме баба ни посрещна, аз притичвам в къщата по гащи, а баба мърмори:
-Доре, тука на село да вземеш да спреш с голотиите!
Моля гнусливите и любителите на евфемизми да пропуснат написаното от мен
Бе много, много отдавна
Аз бях на 15, малката ми сестра бе на лагер и с мама подготвяхме къщата да идем за цялото лято на село /мама е художник прехранващ се като учител в училище, пояснявам го за да разберете, че говоря за дълга ваканция/. Тъй като носехме буркани и бутилки за зимнина, малко шкафче, празни канти и всичко които един добър плюшкин не може да допусне да излезе от живота му, а мама караше трабантче то дядо натовари вече готовият ни багаж дрехи в неговата кола и тръгна напред да оправят къщата. Знаете как е като тръгваш за дълго - ошетахме, изметохме, занесохме цветята в съседите и изплезили език стигнахме до изпразването на хладилника. Насипахме всичко в една чанта, ама като стигнахме до тогава много популярната млечна гъба мама отсече, че няма да иде зян "лечебното" вече мляко и изпи половината, а после строго ме гледа докато аз изпия другата половина. И така заредени с лечебни, каквото пуска там млечната гъба скочихме в трабантчето и потеглихме напред, отворили широко прозорците, развели коси и пеещи песни от моето детство, за да се забавляваме в онези времена, когато само баровците имаха радио в колата. Летим си ние, летим по пътищата на Република България и по едно време мама спря да пее и вика:
- Дорче, тая гъба така ме преряза! Гледай за царевична нива да спираме!
И като почнаха тия гъбени ензими да ни "даряват здраве" - не пропуснахме нито една царевична нива по пътя.
Казват, че в червата си имаме остатъци от храна от отдавнашни години, пясък /как е попаднал нямам идея, но така казват/, кал /за това как е попаднала калта имам някой детски спомени
/ и шлаки от какво ли не. Та по моя преценка тъкмо в последната царевица се отървах от залежите от юрската ера в червата ми и ТКЗС-то бе взело повратно решение - от там нататък нямаше нито една засадена култура, която да надвишава височината на коленете. А пустата млечна гъба продължаваше да ни "дарява" здраве! Също така трябва да отбележа, че тогава нямаше много книжни салфетки или поне ние нямахме, та бяхме попривършили някаква книжка подобна на Правилник за движение по пътищата, която стоеше в колата. Летим с трабанта, седнали с добре изправени гръбчета и стиснали gluteus maximus-ите и всичко около тях. Мама стиска волана леко оцъклена и припотена, а аз се оглеждам за добре развила се трънка. В един момент положението при мен става критично, виждам в далечината на една тревясала нива и рехава джанка. Мама спира, а аз хуквам. Ама то да не е като по филмите - равни поляни и тучни тревици. НЕ! Не е - трънка до трънка и дупка до дупка. И ... стъпих в някаква копка паднах настрани на бедро и получих "просветление" от гъбата
Панталонките ми от шлиферен мръсно бял плат, с които бях обута вече бяха няколко нюанса по-тъмни. Станалото, станало ама нямам резервни дрехи, а положението е такова, че не мога да седна в колата в това положение.
Тогава мама самоотвержено казва, че ще ми даде нейните гащи - тя ще остане по панталон, а аз с нейните бикини ще стигнем до село. И започва едно събуване на седалката до шофьора, а аз стоя и гледам да не дойде някой. И тъкмо мама успя да ми набави чисто бельо и отдолу се зададе каручка. Настана бясно обличане на предната седалка, а аз съм готова да дам живота си, но да не обърна гръб на хората в каручката. Сигурно им изглеждах странно - като часовой ги посрещнах и изпратих права и широко усмихната, обърната с лице към тях като Луна Та така мина това незабравимо пътуване
Малко по късно, надвили гъбата с напълно празни черва отново пяхме с мама. Когато стигнахме баба ни посрещна, аз притичвам в къщата по гащи, а баба мърмори:-Доре, тука на село да вземеш да спреш с голотиите!
Дорис, страшно забавно пишеш, имаш дарба просто и всеки път ме разсмиваш , но как е възможно да тръгвате нанякъде за три месеца и да нямаш никакви дрехи в багажа, освен тези на гърба си?
, но как е възможно да тръгвате нанякъде за три месеца и да нямаш никакви дрехи в багажа, освен тези на гърба си?Ние носехме шкафче, канти и буркани, а дядо и баба няколко часа преди нас заминаха с дрехите и още буркани разбира се с тяхната кола .
Това разбира се не ми бе обица на ухото и съм ходила на круз с един чифт гащи /изгубиха ми багажа/, от там имам най-скъпия обикновен бански на света 