Номинации за най-голяма муня

Големи скици сте всичките, и тези които бъркат посоките от незнание, и тези които знаят много добре кое е ляво и кое дясно и пак в грешната посока.   

И аз в отбора. След като веднъж казах на един таксиметров шофьор да завие наляво и той ме навика, че изобщо няма лява отбивка, внимателно събирам три пръста в джоба, установявам с коя ръка пиша по принцип, правя заключение, че тя е дясната и след това уверено издавам заповеди за завой 

Явно съм някакво изключение, знам си посоките и завивам и давам команди в правилните. Изключенията се броят на пръсти и бяха много отдавна, още като се учех да карам.
Но при ученето на една приятелка да шофира най-често се използваха изразите "другото ляво" и "другото дясно". До ден днешен, тръгнем ли някъде няколко коли тя е в средата. Никога не може да запомни къде, в коя посока да завие. Случвало се е и в колона, извънградско, всички се движат заедно, а на нея по някое време да ѝ хрумне да се отбие, само като види отбивка. Последния първо звъни на нея, да я върне в правия път, после на първия, малко да намали, че да ни настигнат

И аз съм зле с посоките. На изпита по кормуване това ми беше най-големия страх. Последно се проявих в една гумаджийница. Беше ми спаднала предната лява гума. Още по пътя до сервиза си повтарях "дясна, дясна". Слизам от колата и уверено заявявам " Спаснала ми е предна дясна гума. Бихте ли я погледнали?" И монтьорът тръгва да гледа, но отива не към спадналата гума. Аз смотолевих "Не, не това дясно. Лявата всъщност".

А, не това дясно, а другото, лявото дясно, значи?

Като карах шофьорските курсове -инструктора беше написал на огледалото за обратно виждане -ляво и дясно, не че аз не ги бърках, но и всички други курсисти 
Много сме 

Лявата ръка е от страната на сърцето. Никога не бъркам. Поне посоките.

Оооо, аз също така си помагам! Лекичко си вдигам палеца, който съм си смукала като дете и така си оправям дясната посока.

Посоки не бъркам... много съм добра в тях, добър навигатор съм относно посоки, но ако трябва да те упътя за пряк път ще те прекарам през Варна за Перник...

Аз не бъркам посоките изобщо, а като бях малка знаех че имам бенка на дясната ръка и никак даже не се бърках. Аз и сега си я имам де, бенката.

Аз имам белег на дясната ръка, освен това се ориентирам по това с коя пиша.

Ама аз съм си супер ориентирана, де що има мъже покрай мен, са го признали.
Имам страхотно чувство и никога не се губя. Един път да съм била в някой град, ако ще преди 100 години, няма как да се объркам!
Ама на - какво ми стана оня ден, не знам...
Сигурно Меркурия ми се е бил забил някъде дезориентирано...

Чудя се да споделя ли една муньовска постъпка. Поне от няколко седмици се чудя, но ще пиша все пак.
Чакам в колата половината си, който е влязъл да вземе едни изпратени препоръчано до него документи.
Аз имам (по-скоро имах) лошия навик, да си слагам телефоните пред скоростния лост в колата, там където е пепелникът. И докато чакам, решавам да видя какво става в интернет и издърпвам един от телефоните си. Докато си разглеждам, усещам как колата тръгва бавничко напред. Ние сме абсолютно на равен път и пред нас- един джип. Направо се гипсирах и докато гледам като отровена, нашата кола безмълвно се подпря в другата. С подкосени крака се измъквам и влизам в офиса на фирмата с документите и почти без глас измяуквам: ела!
А мъжът ми: не мога, трябва да се подпиша.
Идвай, щото нашия джип удари един друг.
Как бе?! Излиза той, аз го гледам през витрината, дръпна на заден нашия, спокойно се върна и продължи да подписва.
Пък аз пак се затътрих до колата, но седнах на мястото на шофьора, да спасявам положението, ако пак тръгнем напред.
После половината ми вика: ти си пипала лоста. Как, бе, нищо не съм пипала. А телефоните?
Значи, докато съм дърпала телефона, без да искам съм преместила и лоста от паркинг.
Добре, на всяка муня може да се случи, но защо докато гледах как нашия джип се движи към другия, просто не върнах лоста на паркинг?!
Пита ме това половината ми, пък аз се блещя насреща му и му викам: ми не се сетих. Преди да се цункат двете коли ми мина през ума да легна долу и да натисна с ръка спирачката.
Мъжът ми върти очи и направо се чуди да се смее ли, да плаче ли... Но и друг път му се е случвало да се потриса с мен, докато шофирам. Даже веднъж ми каза, че съм извънземно. Но това са други истории.
Но пък на двата джипа абсолютно нищо им нямаше, което е прекрасно направо.

Да шофираш по принцип и единственото, което ти е хрумнало в тази сутуация, да е горното.
Признах те!  

Аз никога не се правя на голям шофьор, защото се познавам. Внимателна съм, но просто нямам никакви отношение към автомобилите.