Номинации за най-голяма муня

ще се впечатля само ако ти е пуснал

аз си наливах от една кафе машина около минута и се чудих защо не пуска

Не иска гадината да пусне. Най- много някой тонер да беше пуснал.

Ама много съм щастлива, че попаднах на тази тема. Така де, успокояващо е, че не съм единствената муня на света.

Много имам да се хваля с изцепки всякакви, но като начало започвам с тези.

Влизам в кварталния супермаркет и си заключвам багажа в шкафче. Прибирам ключето в портмонето си и пазарувам. Отивам да си извадя багажа от шкафчето - хък, ключето не отключва. Гледам умно, въртя го от всички страни и старателно ръчкам в ключалката под всички възможнти ъгли. Не иска проклетията да отключи. Отивам при една невинна касиерка и искам резервен ключ. Тя казва - нямаме. Питам как да си извадя багажа при положение, че техния ключ е прецакан. Отговорът ме вбеси - ще трябва да разбият чекмеджето, но е късно, няма кой, утре ще повикат някого ... Набирам скорост. Искам среща с управителя. От ушите ми сигурно излиза дим. Идва тиха женица, представя се за управител. Любезно и интелигентно ме помоли да й дам ключа, за да пробва и тя. Подавам й го, а тя все така тихо и любезно отговаря, че този ключ не е от тяхно шкафче и ми го връща.  Прищраква ми смътен спомен, че в портмонето си държа и ключето от пощенската кутия, та май пробвам с него ... Към днешна дата ми е много смешно, ама тогава умрях от срам.

Втора подобна. Края на работния ден. Тръгвам си и опитвам да заключа офиса. Ключът не влиза в ключалката. Шаш и паника. Вадя мобилния да звъня на шефа. Изведнъж загрях, че опитвам с домашните ключове. Добре, че шефа така и не вдигна.

Още една кратка. Свършва тонера на принтера в офиса. Имам резервна касетка, но тя се оказва подозрително малка. Петък вечер е. Няма кой да донесе резервен тонер преди понеделник. Звъня на шефа и обяснявам, че са ми пратили касетка за друг модел принтер, а имам клиенти, как да работя. Драма!!! Той пали и пристига с 200, за да ми донесе нова касетка. Оказва се, че касетката, която имам си е ОК, но просто съм забравила да извадя старата от барабана и си мисля, че барабана и касетката са едно общо цяло (нищо, че стотици пъти преди това съм сменяла тонера и знам как се прави). Представям си колко ругатни съм отнесла в мислите на шефа, но човекът възпитано ми изнесе урок как се сменя тонер и си тръгна без да ми каже една дума накриво.

Мда и аз по трудния начин научих, че чертата MAX в тенджерата не е само за красота. Слагам да варя две агнешки главички (по-скоро към овчи минаваха, но това е друг въпрос). Малко пълна излежда тенджерата, ама няма да се плескам два пъти я! Заключвам капака и влючвам котлона. Като нещо и дойде в повече налягането, вместо да изпусне пара, пуска мазно. И за разкош клапанът се върти бясно в кръг, че да омаже максимална площ. Голямо миене на кухня си организирах по никое време.

Момичета, попиках се от смях с вашите тенджери. Аз, единствено омацах наоколо, докато разбивах с миксера крем за торта в по-плитка тенджера, понеже нямах дълбока съдинка. Е, купих си...

Спомних си нещо от това лято. Боядисвахме детската стая. Отивам с баща ми в строителен магазин за латекс - ще избирам цвета за стените, а той ще избира  марка латекс, че мен хич ме няма. Харесваме марка и цвят, но на етикета с цената пише "латекс леко цветен". Аз се изправям компетентно пред един служител и питам дали това "леко цветен" означава, че цветът ще е лек и няма да си личи много на стената. Горкият мига-мига и накрая загря и прихна да се смее. "Леко" била марката на латекса, а цветът си е "силно цветен".

Така написано в началото и на мен ми мина тази мисъл... леко оцветен, т.е. никак После се сетих, че Леко беше марката

А, баш така правеше и то много, не можах да се доближа и да изключа котлона. Изключих бушона и тъжно наблюдавах, как цялата кухня се покрива равномернно с мазнина .

Преди малко разсипах половин литър пресен сок от цвекло. Кухнята беше станала като сцена от "Тексаското клане". Едва изчистих.  

Ама за какво ти е да чистиш? То Хелоуин наближава...

После Коледа, Баба Марта... С някоя добавка и пак ще си тематично украсила.

За да не се подхлъзне някой на плочките, не за друго.  И като споменах подхлъзване, се сетих как преди две-три години по същата схема наводних кухнята със зехтин. Оставих го за секунда на земята, за да си освободя едната ръка и съборих голяма порцеланова чаша върху него. Шишето стана на сол. Няма да ви обяснявам как се чисти 1 литър зехтин. 

Ми, че тъкмо, бре! Идилията ще е пълна...!

Сега ти е паднало да "fail" клипчета.

Късно е, вече избърсах. А и само аз съм си вкъщи, другите ги няма по цял ден, така че най-вероятно аз щях и да съм падналата.