Номинации за най-голяма муня

Гаргамела, минала си моя рекорт - аз около година избутах с ксерокопие на личната карта,  която успях някъде по поляните на Пирин да запилея и така не намерих... тактически премълчавайки фактта, че съм омъжена. То и без това не си смених фамилията, така, че спокойно изчаках датата за подновяване на картата, а после излъгах, че в момента не я нося със себе си и ми се размина глобата.
Сега си спомням, че преди месеци изчезнаха едни купони за храна, и аз твърдо убедена, че той ги е взел, защото пазарува веднъж със свекър ми, се скарах с него, че ги търси у дома, след като вече  ги е похарчил. А той да ми върне комплимента ме обвини последователно, че съм ги изпратила на леля си, после на майка му, на приятелка и най-накрая, че съм ги продала.
Още му имам зъб, че като ги намери в колата си, не ми се извини гадината... На натякването ми, вместо извинение показно ги скъса!!!   Не ми се извинява, и че сам е запилял някъде и картата за отстъпки за всякакво гориво. Защото аз кола не карам, нито чистя и подреждам. А той, все там си оставяше картата....

Признават ли ксерокопието за редовен документ?
Навсякъде ли минава? Държавни институции, полиция, банки?

Не. Пък и искат старата за унищожаване.

Една мургава баба се хвърли да къса паспорта на внучето докато чакаше на опашката за подаване на заявления за нови документи, защото чу, че старият паспорт трябва да се унищожи.

Не го признават, разбира се. Просто не ми се наложи по-сериозен контакт в институциите в онзи период. ММ взе акта за раждане, към заявлението за еднократната сума за раждане бях прикрепила надлежно ксерокопие с надпис "Вярно с оригинала" и подпис. Още на 1-2 места го носих, но там служителките ме познават лично и не са ми искали документ.
Не бих рискувала, ако не бях на 200% сигурна, че документите ми са забутани у дома. В момента, в който наистина ми дотрябваха за едно пътуване (трябваше и кола под наем да взема, освен шофирането), веднага реших, че се налага сериозно чистене и заедно с това посегнах към любимата "утешително-мотивираща" поредица.

Извинявам се за офф-а, Гаргамела, би ли споделила коя е поредицата? Много ме влече този жанр, и току-виж се мотивирам и аз за предстоящото чистене у дома

Малкият ми брат когато беше на 3-4 години изгуби паспорта на майка ми. Тя си извади нов. После откри загубения.

А моята щерка когато беше на 2 г затри някъде моя телефон. Току-що си бях купила нов. Старият имаше една игра, с която я укротявах когато трябва да стои мирно пред кабинета на лекарката например и на други места. Майка ми беше виждала, че й го давам и решила, че щом вече имам нов, може да даде стария на детето да си поиграе. Минаха повече от 2 години от тогава, и ремонт правихме в този период, но телефонът изчезна безследно. Така и не разбрах къде го е напъхала малечка. А аз мислех да си го пазя за резервен за случаите, в които евентуално се развали новия, но уви.

Иначе дребното имаше навика да крие разни неща и по някое време си казваше къде са. По същото време, по което затри телефона изчезна и дистанционното за цифровия приемник. Не го открихме. Питахме я играла ли си е с него. Каза "да". Къде го е сложила? Мълчи. Изкарахме седмица-две с едно дистанционно за двата телевизора и баща ми отиде да вземе ново. След някой друг ден си говорим пак за старото изгубено дистанционно, а щерката слухти до нас. Надигна си дупето, отиде някъде из апартамента и след 30 секунди се върна със старото дистанционно в ръцете и широка хитра усмивка на лицето. Съвсем тенденциозно си беше това при нея - прави се на ударена, уж не разбира и след време ти връща отмъкнатото. Но телефона ми не върна. А тези дни стана дума за него и тя пита какъв е този телефон и не вярва, че тя го е затрила. Вече е забравила.

Аз още от малка обичам да рисувам, но пък съм и доказана муня.
Един ден ( на възраст ~3 год.) съм останала за кратко сама в кухнята и съм изрисувала всички бели стени с червеното червило на майка ми, което било купено от Германия, а пък как аз не съм оценила, това какво значело в началото на 90-тте години.

Друга случка, вече съм на 4-5 години:
Майка ми е подготвила купчина дрехи за гладене и аз стоя до нея и я наблюдавам с огромен интерес, защото съм на мама "поНощничката" .
Питам я, защо ги глади и как става, тя ми заобяснява за гънките и се понася в другата стая за "антистатик". В този удобен момент, грабвам ютията и си гладя дланта, защото има "гънки" . Не си спомням болката, но си спомням, че майка ми почти припадна от гледката. .
Надявам се моето дете на мен да не ми ги прави тези бели

Майка ти е преживяла наяве един от най-големите кошмари на повечето майки. Ужас!
Моето дете беше на около 3 г когато ме издебна докато гладя. В момент, в който обръщах дрехата от другата страна тя се промъкнала зад гърба ми и решила да провери дали ютията наистина пари, или аз просто така си говоря. За моя ( и нейна) радост я видях в момента, в който допираше пръста си до ютията и успях да дръпна ръката й навреме. Усети парването и то й се стори доста силно, така че не повтори.
След време гледах нещо интересно по ТВ докато гладя. Така се бях заплеснала в екрана, че посегнах към ютията без да поглеждам. О свещенна тъпота! Хванах ютията от грешната посока. За щастие не се изгорих сериозно, защото веднага пускнах, но детето ме гледаше с огромни невярващи очи и само попита"Мамо, ти не знаеш ли, че ютията пари? Защо я пипаш така?".
И докато сме на тема ютии. Пак дъщеря м. Не помня колко беше голяма, но това с опареното пръстче още го нямаше в семейната история. Бях я наконтила за някъде. Но когато я облякох, тя се заигра и измачка роклята. Казах й да я съблече, за да оправя с ютията гънките преди да тръгнем, а тя милата ме попита защо трябва да се съблича. Не може ли да я огладя както е върху нея?

О,  и моят поНощник се опари на юкутията и от тогава му държи влага

Това май е начинът за повечето деца. Да усетят, защото думите на възрастните не са им особено убедителни. Когато моето проходи реших проблемът с печката кардинално. Беше й много интересно като засветят разните котлони и фурна. Все искаше да пипа. Не-кането не помагаше. Накрая просто изчаках да изстине печката до степен, в която ако пипне, ще се опари, но няма да се нарани. Светнах само лампата на фурната и оставих детето да пипне стъклото. Опари се леко, но опищя с рева си квартала. Дори червено нямаше на ръката, така че не се е наранила. Повече не поиска да пипа.

Това си е супер стратегия, и аз така съм процедирала

И аз съм се парила като малка, но освен болката и белезите помня и шамарите по д-то от баба ми. Затвърждава жената.

Моят син няколко телефона е разглобил и скрил. Даже и от себе си. И ги няма. Преди година и нещо каза, че ми е намерил една батерия.

Щерката беше размазала червило по матряка. Не се изчисти.

Вчера моят меринджей пътува в командировка в чужбина. По едно време ми пише клиентът, при когото отива, че няма връзка с него и да го потърся и аз, не се знае в коя държава е, обикаля региона.
Звъня, не вдига. Пак звъня, вече притеснена, защото той винаги вдига светкавично, и една жена отсреща започва да ми говори на непознат език, едва я чувам обаче, много пращи сигналът. Ду ю спийк инглиш? - питам няколко пъти и вече си представям катастрофа, как хората са в болница и говоря с медицинска сестра или полицайка...
По едно време вдянах, че тя хич и не млъква и си повтаря едно и също. Баси, за пръв път се опитах да говоря на автоматичен отговор, че абонатът в момента е извън обхват...

Ох, ох. Изпрала съм джапанките и очилата на детето заедно с кърпите и банските. Намерих ги прилежно прострени на простора с щипки. Сладкото ми дете, което вчера реши да ми помага, се е метнало на майка си.

Еконт ми пратили смс сутринта, че по някое време днес ще получа пратка. Е да, но няма кой да го прочете. Куриерът ме буди по телефона. Не стига, че ме събуди по изути гащи, а и в главата бях като разплетена кошница, по скоро кат глухарче. Пари естествено нямам. Разбрахме се, че ще обиколи 2-3 адреса около нас, а аз ще изтичам до банкомата.
Обличам се, телефон, портфейл... и излитам. Изтеглих пари и се връщам към блока. Нещо обаче ми мокрее на дланта. Гледам - пакет мокри кърпички!! Моментът с взимането им и най-вече защо по дяволите съм ги взела ми убягва. Купих си кафе от павилиончето и седнах с комшийките да го изпия - барем се освестя малко.

Куриерът не се наложи да ме чака. Доставиха ми билет за концерт за след 7 месеца. Предният път когато си купих подобен билет, т.е. за събитие, което е след 8-9 м беше като забременях със сина ми.
Звъня на ММ и директно му заявих "получих си билета и хич няма да забременявам тъй да си знаеш". А комшийката ми се смее "то не се знае"