Една вечер, била съм още ученичка в среден курс, помня, че беше лятото, на стената до прозореца изпълзя стоножка широка поне 3 см и дълга към 20. Такова чудо за първи и последен път видях тогава, май им казват склопендра. И за нещастие се шмугна зад една огромна 3,5 метра дълга и 2 метра висока секция - от онези големите соц секции, дето заемат цялата дълга стена в хола. И за още по-голямо нещастие трябваше да спя в същата стая вечерта. С баща ми разглобявахме секцията до среднощ. Добре че беше застанала под първото крило, та я намерихме и убихме. А и убиването си беше приключение, защото това нещо беше адски жилаво и люспесто и докато намери баща ми с какво да го смачка, аз умирах от страх да не се шмугне някъде и да не го открием повече.
Още се потрисам, като се сетя.
Още се потрисам, като се сетя.
))) 
