Аз имам едно растение домат на балкона в момента. Очакваме да узрее единственият домат на него 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Мисля да кандидатствам за книгата на Гинес. Едва ли има човешко същество на планетата Земя, което да се спъне, защото си е настъпило... чорапа.
Не знам как, но излизайки от колата нещо си оплетох краката, настъпих си чорапа и привлечена от земното притегляне се стоварих на паркинга пред входа (не знам колко съседи са ме видяли, но гледката беше умопомрачителна). На всичкото отгоре в и двете си ръце носех торби с пазар, в които за щастие нямаше нищо чупливо, но срещата със земята беше първо с показалеца ми и средния ми пръст, които сега са лекинко подути. Май и челото ми целуна земята, ама не помня... тоест... не, че съм загубила съзнание... просто... ъ-ъ-ъ-ъ, довиждане!
Не знам как, но излизайки от колата нещо си оплетох краката, настъпих си чорапа и привлечена от земното притегляне се стоварих на паркинга пред входа (не знам колко съседи са ме видяли, но гледката беше умопомрачителна). На всичкото отгоре в и двете си ръце носех торби с пазар, в които за щастие нямаше нищо чупливо, но срещата със земята беше първо с показалеца ми и средния ми пръст, които сега са лекинко подути. Май и челото ми целуна земята, ама не помня... тоест... не, че съм загубила съзнание... просто... ъ-ъ-ъ-ъ, довиждане!
Ондин раздавай и продавай розите, стани бизнесменка
Накрая така ще стане, градинар ще гледам през крив макарон. ММ каза, че ако го чакам с топла баница след работа, горко ми...
То от много бъзици човек да н смее да измете и да изпече нещо, в отсъствито на половинката...Ако изчезна, кажете да ме търят под розовия храст...
но все ми се струваше, че от този ден нататък ме зяпат с особен респект.
- Петров, какво сте правили с двете асистентки в лабораторията?
- Нищо...
- А защо заекът ви гледа с такова уважение?
- Нищо...
- А защо заекът ви гледа с такова уважение?
може заекът да му завижда за бързото изпълнение 
Тъй. Не съм баш олигофрен, по-скоро съм много доверчива към разни онлайн предложения, касаещи душата ми.
Поръчах от алиексперс семена от роза, ама уникална роза! Всяко листенце е в различен цвят от останалите.
След известно време, с мъжа ми спорехме тиква или краставица расте от дизайнерската ми саксия. Никой не позна! И никой никога няма да познае.... (ще снимам утре ако на някой му е любопитно). Изгря цвят като слънце и рязко стана...черен...и така си седи. После още много... и роза няма да видя.
Поръчах от алиексперс семена от роза, ама уникална роза! Всяко листенце е в различен цвят от останалите.
След известно време, с мъжа ми спорехме тиква или краставица расте от дизайнерската ми саксия. Никой не позна! И никой никога няма да познае.... (ще снимам утре ако на някой му е любопитно). Изгря цвят като слънце и рязко стана...черен...и така си седи. После още много... и роза няма да видя.
Още утре, че е на прозореца и е тъмно за снимка.
Още една цветарско-муньовска-алиекспреска одисея от али-то.
Подарих на мама орхидея, после още една, и още една и после стана пързалка...леле тази жена като се запали! Орхидея, след орхидея...гали ги, пее им, абе любов!
Реших да й купя семена, да си ги гледа "пиленцетата" от малки. Саксии- прозрачни, пръст специална...няколко пъти ходих до Бриколаж.
Кухата лейка- АЗ- да бях прочела как се гледат...и развъждат...!
Вари се някаква гняс, ама с едикваси темп., то се слагат семената, някакви буркани, определени капаци, пък на градуси на сянка 6 месеца...и по-нататък се етказах да чета.
Имам желание...то и мама сигурно има...
Още една цветарско-муньовска-алиекспреска одисея от али-то.
Подарих на мама орхидея, после още една, и още една и после стана пързалка...леле тази жена като се запали! Орхидея, след орхидея...гали ги, пее им, абе любов!
Реших да й купя семена, да си ги гледа "пиленцетата" от малки. Саксии- прозрачни, пръст специална...няколко пъти ходих до Бриколаж.
Кухата лейка- АЗ- да бях прочела как се гледат...и развъждат...!
Вари се някаква гняс, ама с едикваси темп., то се слагат семената, някакви буркани, определени капаци, пък на градуси на сянка 6 месеца...и по-нататък се етказах да чета.
Имам желание...то и мама сигурно има...
Орхидея, след орхидея...гали ги, пее им, абе любов!
Това е много мило!!!
Аз имам драма с орхидеите. Дългогодишна, несподелена, трагична любов. Не щат и не щат да виреят при мен, в 4 различни къщи съм пробвала, във всяка стая, навсякъде, по-тъмно, смесено, сетло - цъфти веднъж и после умира. Рязах, не рязах, питах в цветарския, тор купувах, питах всички познати, във форуми четох, накрая и книга си купих как се гледат тъпите орхидеи.
Имам един приятел, гледа неговата в банята, откакто го познавам - 2013, пък я имал много отдавна. Сложил я е там и не я отразява, само като се сети й слага малко вода. И като цъфне за пореден път (до сега 20 пъти сигурно), ми праща по някоя снимка да ме дразни!
Колко орхидеен мобинг съм отнесла от него...