изследвания на децата преди осиновяването им

Абе, Фокси, не се заяждай с жената.  Тя ясно си беше написала, че няма претенции към произхода, ама ако може да не си личи. А те и предложили дете с черна коса. Ми как да го хареса жената и да и трепне нещо!? Виж, с второто предложено дете социалните са "уцелили" в десятката.
Освен това детето е Е, сега как да не се притеснява жената, че няма да е здрава и жизнена и занапред!?
И въпреки, че:
иска да е сигурна, че ще си получи поръчката в изправност.


П.П. Съжалявам за острия тон, ама нещо в последно време се изписаха и изговориха доста неща, от които ми загорча. Умишлено се въздържах от коментари досега, но малко ми дойде в повече. А и още не мога напълно да смеля видяното в предаването на "Часът на мама". 

Аз пък не се извинявам, пък и Танче, социалните може да са й отрязали миглите на девойката специално за срещата, а като пораснат отново кво ще правим? Ами ако са й боядисали косата, сложили са й светли лещи и са скрили някоя тайнствена болест зад високото ниво на левкоцитите? Ами ако болестта няма нищо общо с левкоцитите?
Иначе ще си призная - и ние поискахме да видим медицинската епикриза на Исак преди да го осиновим, но не за да ни го предадат в изправност, а за да знаем, по какъв начин можем да му помогнем, ако има нещо. А пък и амниоцентеза направих за Дара, така че изключваме и там някои генетични заболявания, но в живота никой не знае, какво ще стане. Ми баба ми имаше Алцхаймер, прабаба ми завърши дните си в лудница... Мале, аз не ставам за осиновяване май 

Сега или когато можеш - посъветвай се със специалист, ако нещо те притеснява. Не подценявай интуицията си!
Нашето детенце е здравичко по документи и по горещите убеждения на персонала. Е, боледува като всяко дете, но съвсем в границите на нормалното.
Мен също ме притесни нещо, което дори и личния лекар ме убеждаваше, че е наред. Консултирах се със специалист (това ни най-малко не травмира детето - все пак това е преглед, а не пункция на мозъка (каквато не вярвам да искаш да му правиш) и се оказа, че има нужда  - и сме реагирали съвсем навреме.
Така че относно нещо конкретно - разбира се, че трябва да се убедиш, че детето е добре - разбирам притеснението ти, не мисля, че е прекалено

Съжалявам за крайните мнения на някои от "специалистките",но никой не може да ме вини за това че имам страхове за нея.Точно защото със сърцето съм я избрала искам да съм сигурна че е добре.Няма да се оправдавам,но не смятам че нещата са толкова прости-отиваш,харесваш я и без значение дали е здрава или малко увредена я взимаш.Ако не сте ходили в домове с увредени деца отидете-ще се замислите дали няма да се притеснявате за вашето дете.На мен вашите мнения могат само да ми помогнат,но не и да ме обидят.Аз си имам моите притеснения и трябва да ги опровергая иначе няма да съм спокойна.А за предишното дете казах че е мургаво и не отговаря на това което съм посочила в доклада,а и шизофренията не е лечима напълно.

част от психолозите считат ч ШИЗОФРЕНИЯТА НЕ Е  НАСЛЕДСТВЕНА
грешен моденл на поведение заложен о тпроблемни родители

това по въпроса

за другите тежки заболявания ако сте обърнали внимание при 6 месечно бебе се порявяват - напр то няма да може да си задържа главата, ще е твърде стегнвато в мускулите
уви въртенето и седенето при деца в институции се забявят, така че не са показател
показател е все пак ако се сложи бебето по корем дали си държи главичката и като го вдигате също
обикновено при тежки заболявания си личат до 6 месеца - това ще са припадъци или забавяне в развитието
други заболявания не могат да се хванат

аз родих "здраво" дете и от тежкото раждане ходихме 5м и повече на рехабилитация, без да съм убедена, че всичок ще се размине
второто ми дете също е с леко вродено заболяване и се следим
хората гледат драви и прави деца и те се разболяват...

НЕ ВИ ОБВИНЯВАМ - и аз на ваше място бих искала да знам
но няма ка кда сте сигурна...

и още нещо - ЛЕВКОЦИТИТЕ са свързани ОБИКНОВЕНО с прекаран грип или някаква инфекция - те НЕ СА показател за сериозни и тежки увреждания, освен ако тяхното завишаване не е огромно
за пример - четох скоро майка с дете с левкоцити 70, което просто е вадело зъби /лекарите са твърдяли, че тя е увредила бъбреците на детето си/...
така че не се шашкайте предварително

а като излезнете от дома ако искате пуснете пълна кръвна картина, задължително обикновена и стерилна урина да сте сигурни, че от към бъбреци нямате проблеми - в дома не знам как е хигиената, та бих препоръчала такива изследвания
ехограф...ми аз не знам дали на моите деца им е правен...аз правих само защото пренаталон занех, че дъщеря ми ще има проблеми с бъбреците, така че лично за мен е излишно това - все едно вие сега да идете на ехограф - шанса да сте с проблеми е същия както при детето
кръвната картина и урината за мен са достатъчни и преглед при ортопед за ставите и ако държите невролог - за да се убедите че неврологичния статус на детето е добър /въпреки, че тук както казах поради престоя в институцията може да има известно забавяне и отклонение и ако попаднете на некадърен невролог, който няма да отчете това - ще ви притесни и ще ви изпрати на рехабилитация, която може да натовари детето допълнително освен самото осиновяване/

успех!

цветкова, аз не те познавам, ти не ме познаваш. затова и написах как се надявам да е и вярвам, че искаш детето ТИ да е добре. това иска всяка майка, всяка майка се притеснява за здравето на детето си. знаем как са нещата. всяка от нас е минала по някакъв път, по своему сложен и труден.

но общото убеждение и настроение, което цари в този форум, въпреки различията ни понякога е-че децата са наши. наистина някои отказаха първото, повечето без да го видят, всеки е в правото си. всеки трябва да живее с определени мисли и да носи последствията от постъпките си, но просто случай като твоя не е имало и аз разбирам момичетата за острия им тон. някак си на пазарлък прилича. нали си решила, че това е твоето дете, нали поддържаш контакт с него. то думите ти се разбира, че искаш гаранции за липсата на какви ли не наследсвени болести, едва ли гаранционен щемпел.

виковете - имам право, длъжни са, са меко казано неуместни. никой не е крив, че ти не можеш да имаш деца. има хора, които чакат по повече от теб, има хора, които никога не дочакват. право в таз работа няма. тези деца чакат родител, който ги обича безумно, а не някой, който ги избира като стока.

разбирам те, че се притесняваш за здравословното състояние на детето, ама твоето не е точно притеснение, а търсене на гаранции.
не знам какъв медицински работник си, ама седни малко попрочети книжките възоснова на които си получила образованието си.
там пише за левкоцитите.

и недей да мислиш, че след като ти си видяла деца със специални нужди, впрочем, едно малко уточнение-това не са увредени деца, а деца със специални и специфични нужди. професионалната и човешката етика доста отдавна въведоха това наименование дори и в българия.
та, не си мисли че ние сме расли в саксия и работим с пера и фльонги.

позволявам си именно защото съм стопроцентово доста по-запозната от теб с проблемите на подобни деца, да дам и мнение, което специално се старая да не звучи остро, рязко и обидно.

ако искаш да знаеш дали детето има някакъв проблем, който би могла да поправиш, ако се открие навреме е ок, човешко и напълно нормално е, но ако дори и най-малкото съмнение за някоя наследсвена болест те накара да отхвърлиш това дете, което вече си приела за свое, го намирам за тъжно. за нас и за теб. за детето няма да коментирам. тези грехове не се наемам да съдя.

и за да отговоря на твърдението ти - идете и вижте. и съм отишла, и съм видяла и такова дете искам да взема някой ден. напълно осъзнато и отговорно решение от моя страна. от 18 години именно това е професията ми и то в измерения, които ти не можеш да си представиш, по простата причина, че в българия подобни деца умират бързо, а тук в германия живеят и се развиват оптимално за прогнозите, дадени според диагнозата.
не работех точно с малки деца, но с пациенти на по 16 години. на командно дишане, с вродени или придобити увреждания, в будна кома и с ДЦП и силна спастика. само че от поне 10 години живея до голяма фондация, в която има и ясла и детска градина и училище. деца на по 2-3 годинки ги карат на носилки всеки ден от домовете им, с различни апарати на които са прикачени. виждам и сърцето ми спира. познавам и някои от родителите, които са знаели, че ще имат специално дете с тежки малфорамции и въпреки това са избрали то да живее.

как искаме да приемат нас и нашите деца като част от едно общество, след като ние не научаваме урока, който съдбата ни дава. никой не иска от теб да решиш да вземеш едно видимо увреденодете и да не нагърбиш с нещо, което не е по менталните ти сили. само че недей да третираш децата в домовете като стока, за която са длъжни да ни дадат гаранции.

МАта е казала много и достатъчно, моя пост е излишен...
аз само ще ви призова да не съдите Цветкова строго
аз самата имам своите психични паранои след гледане и сблъскване с деца с проблеми....а тя работи с такива
не всеки му е дадена силата да е смел...аз не съм...
 

Цветкова, и пак ще ти кажа както са ти писали - гарант няма
ще е здраво и ако утре го блъсен кола...да не дава господ...
аз бременях без да знам дали второто дете ще уцелее или не...и дали ще е с увреждания или не...е имах инфо но въпреки това....
не можеш да избираш...
тук ти все пак имаш известен избор - виждаш, и то със своите си очи
довери се на сърцето си...ако усетиш, че това е твоето дете - давай
ако обаче те глождят сериозни опасения...заради доброто и неговото и твоето - не го взимай...
когато бъдеш готова ще си по-спокойна и ти и всичок ще е наред

успех и дано това да е твоето детет! поеми съдбата си и от тук насетне я управлявай ти...но гаранция никога и за нищо в живота няма, но ти го знаеш вяравм
целувки и весел празник, не се обиждай защото наистина първоначално поста ти е повече от стряскащ и малко наистина е непривично това което питаш...

и за да приключим с тази тъжна тема, искам да добавя още, недей да говориш за болката. тук има жени, родили, гледали, кърмили и загубили детето си. дете с УВРЕЖАНИЯ. и ако попиташ някоя от тях, дали би искала то да се върне, такова каквото е било, да поживее още поне миг и да могат да го гушнат пак..........
не говори за хорската болка, за това кой какво би могъл да си представи или не. тук не мерим морала и съвестта си с този аршин.
децата са най-важното нещо в живота ни, защото са много дълго копняни. стигнали сме до истини, до които хора, нямащи нашата съдба, няма как да достигнат.
постъпи така, както казва сърцето ти. ние не сме тези, които ще те съдим. но позволи ни да имаме сърце за децата по институциите.

Да ти кажа и аз, прави са момичетата които пишат, че сериозните заболявания се проявяват след 1 годишна възраст - напр.ЦДП и пр. Може би трябваше да вземете по-голямко дете?
И сега като я осиновите и после вземе да се прояви Боже опази някаква болест, какво ще правите? Ще я връщате ли?
Много пъти съм казвала и ще се повторя, на който му е писано да гледа болно дете няма да избяга от това.
И защо някои хора смятат, че неговите и на съпруга му гени са по-перфектни за разлика от тези на децата, които сме осиновили?Знате ли си цялото родословно дърво и проблемите с подробности?
Както е писала Дар по закон нямате право да водите ваш доктор в дома. Мисля, че се товарите излишно. Каквото Господ е рекъл - това ще бъде!

Само да направя едно уточнение - не успорвам правото ти да търсиш медицинска информация за детето - всеки човек сам прави изборите си, негодувам срещу начина ти на изразяване. Надявам се, че това е само начин на изразяване, но ако наистина мислиш, че след като си чакала 3 години, имаш право да ти го дадат здравичко, ми става тъжно за теб и за детето.
И още нещо последно и си затварям устата - Цветкова, ти наистина ли си готова да гледаш циганче в къщи? Помисли по този въпрос, служи ръка на сърцето си, поговори със себеси и тогава вземи решение, защото ако не си, по-добре не взимай такова дете.

А на мен ми е тъжно само за детето вече.

В този живот нищо не е случайно, даже и чакането. Лошото е, че някои не го проумяват. Цветкова, спести си, моля те, коментаррите за това кой какво разбира, щото не ни познаваш и не знаеш кой през какво е минал, за да си позволиш да даваш квалификации.

... отказах се. Всъщност, няма значение.

Осинових сина си с ясното съзнание, че е различен - и по произход и по мед. състояние. В картона му бяха изписани толкова страници и толкова сериозни диагнози, че той изглеждаше обречен, и че дори директорът на дома ни попита не веднъж "Сигурни ли сте, че искате ТОЧНО ТОВА ДЕТЕ?". На всичко отгоре беше попрехвърлил "подходящата" за осиновяване възраст (беше на 3 г. 2 мес.)

Минаха години, сега си имам най-големия чаровник - умен, любвеобилен, комуникативен, сръчен - дете-мечта. Минахме през много перипетии, през много трудности. Успяхме там, където специалистите ни предричаха пълен провал. Любовта и тръпението правят чудеса.

Цветкова, не те познавам. Всяка от нас е стигнала по различен път до мястото където е сега. Но винаги сме поставяли децата на пиедестал и техните нужди са били приоритет. Всеки знае какво и колко може да носи. А и в Библията пише "Господ ни праща само толкова изпитания, с колкото можем да се справим". Ако си готова, поеми кръста си и извърви своя път докрай. Ако ли не...  може би твоят миг а просветление още не е дошъл.

Ще си позволя да се намеся,защото сега вече имам ясна представа за какво става дума. Епикризата на Маги от ДМСДГ е от 5-6 реда и не казва нищо. Ако искам да имам повече информация е само, за да мога да и бъда полезна, ако се наложи. Имам и един социален доклад. За една седмица видях в детето неща,които нямат нищо общо с написаното в него.
Проблемите ни тепърва започват.Най-малкото за което бих се притеснявала е повишено ниво на левкоцити.