достойноството преди раздялата

  • 3 762
  • 30
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 606
Той винаги имаше претенции - за домакинството, за възпитанието на детето, за любовта, която му давам. Тя никак и никога не беше достатъчна. Аз винаги бях студена и не му обръщах достатъчно внимание. Толкова извратено ми го натрапваше, че някак взех да си мисля в тази посока. И накрая си загубих настроението.

  Както винаги нещата са много сложни. Трудно е да се каже кой-прав и кой-крив. Той не е получавал от тебе това от което е имал нужда, а дали не е искал твърде много - това е друга тема. Просто не сте един за друг. Явно връзката ви ограбва и двамата. От ситуацията може да излезнете променени за добро, а може и да се отровите съвсем. Но понеже мъжОт иска да го помолиш нещо, помоли го. Помоли го да си остане където е.

# 16
  • Мнения: 552
На мен ми звучи леко унизително начинът, по който мъжът на valdim поставя нещата - но разбира се, отстрани е лесно да се дават акъли  ooooh!
Това с претенциите ми е болезнено познато, и аз реагирам по същия начин като авторката на темата на подобен натиск - а именно, ефектът е обратен  Rolling Eyes
На нейно място бих опитала да обясня на мъжа си, че гледа на връзката ни по порочен начин... това е някакъв опит за налагане на надмощие - аз си тръгвам, а ти ме моли да се върна. Докато двама души се опитват да се потискат взаимно, нормална връзка не може да има... поне според мен  Outta Joint В същото време имам усещането, че и двамата бихте искали да останете заедно... ще трябва много дипломация, за да потръгнат отново нещата - ти си познаваш най-добре мъжа, valdim... опитай да потърсиш правилния подход, който би сработил при него  Hug

# 17
  • Мнения: 115
След няколко неуспешни опита от моя страна да говорим, въпреки че инициативата за раздялата е негова, получих само злъчни реплики от рода - ако остана ще имам претенции, ти няма да можеш да ги изпълниш, тогава аз ще си тръгна без да те уведомя. После - в друг разговор: аз вече не те обичам, даже незнам как ще си легна до теб, не ме дръж в капан. Това сеслучва по телефона. Имаме прекрасно дете. Болно ми е, че аз бях човека, който му напомни това, все пак опитах да го измъкна от умопомрачението. Той каза, когато детето отиде да учи след няколко години, и напусне дома, ние какво ще правим? И такива неща. Даже не ми се обади за Великден. Въобще от 10 дни не сме се чували. Това ми прилича на ожесточена демонстрация на надмощие. А при семейство място за такива неща няма. Нали?

# 18
  • София
  • Мнения: 17 283
valdim , знам, че в момента това, което ти казва звучи много грубо, но той има право. Той не те обича и наистина се чувства като в капан, затова постоянно си измисля нови и нови изисквания, които ти не можеш да покриеш. И за детето е прав – съжителство без любов в името на детето е най-лошото, което може да му причините (на детето имам предвид). Така то ще попие този модел на семейство и на свой ред ще създаде такова.
Пусни мъжа си да си отиде без драми.
С моят беше същото – задушаваше се във връзката ни, защото бяхме спрели да се обичаме и всеки беше недоволен. Няма смисъл от такива мъки. След цяла година раздяла започваме да осъзнаваме тия неща и че така сме постъпили разумно и в момента сме приятели и родители на детето си.

# 19
  • Мнения: 552
След няколко неуспешни опита от моя страна да говорим, въпреки че инициативата за раздялата е негова, получих само злъчни реплики от рода - ако остана ще имам претенции, ти няма да можеш да ги изпълниш, тогава аз ще си тръгна без да те уведомя. После - в друг разговор: аз вече не те обичам, даже незнам как ще си легна до теб, не ме дръж в капан. Това сеслучва по телефона. Имаме прекрасно дете. Болно ми е, че аз бях човека, който му напомни това, все пак опитах да го измъкна от умопомрачението. Той каза, когато детето отиде да учи след няколко години, и напусне дома, ние какво ще правим? И такива неща. Даже не ми се обади за Великден. Въобще от 10 дни не сме се чували. Това ми прилича на ожесточена демонстрация на надмощие. А при семейство място за такива неща няма. Нали?
Много тъжно и неприятно развитие на нещата  Sad За съжаление, в момента звучи, като че ли връзката ви приключва...  ooooh!
Ако го обичаш още и искаш да се съберете, въоръжи се с търпение, изчакай и не се поддавай на провокациите му. Но на твое място не бих влагала много надежди в него... струва ми се, че не заслужава  #Cussing out

# 20
  • Мнения: 115
Точно тази позиция съм заела. Нали ви казах, нито съм се чувала с него, нито съм правила опити. Да ви кажа, никого няма дазадържам на сила. Тази трансформация в поведението предизвика у мен различни чувства - на обида, на самосъжаление, на стъпкано достойнство, на гняв и болка едновременно. Сега взех по малко да изправям глава. Непрекъснато си повтарям разни малки нещица, които ми донасят радост около детето и около всички хубави пролетни събития. Ще трябва да си възвърна спокойствието и да си дам сметка, че колкото и да съм влагала в семейството, толкова другият човек е смятал това за мое задължение и затова се отнесе към мен без капчица уважение.

# 21
  • Мнения: 9 990
Валдим, Бърди е права и гледам си заела правилна позиция, просто пишеш, защото имаш нужда да изкажеш тези неща на глас.Знам,просто го знам, и това за задържането насила, за необичането вече и за лягането в едно легло...И за претенциите-да, измислял е претенции с идеята да не ги покриеш.Да те питам защо спря ти да изискваш от него, така, както и той изисква...ама късно вече.Както и да е.Боли, защото Той е спрял да те обича, а не сте спрели да се обичате-това е разликата.Но, ще ти мине...след време...А детето не мисли-те се адаптират.И гледай да не изпадаш в ситуации сега точно, в които да трябва да се обясняваш с детето къде е баща му и т.н. за да не се разстройваш.Иначе-всички главоблъсканици , които са ти на главата са ми ясни.

# 22
  • Мнения: 102
Мила ,
този човек е загубил уважение(ако въобще може да уважава) не само към теб ,но и към самия себе си!Да те остави ти да разясниш ситуацията на детето ВИ???!!!!Нали това дете е И част от него!Един ден той ще се опомни какво е направил но ще бъде твърде късно.
А ти само мисли,че това е било твоето изпитание в тоя живот което ще те направи още по-силна. Hug

# 23
  • Мнения: 115
Колкото повече минава времето и колкото повече мълчанието и демонастрациите се увеличават ми става ясно накъде са вървяли нещата още от преди. Толкова по-лошо за партньора. Аз повече нищо немога да направя. Нека всеки който е взел някакво решение да си сърба попарата. На всяко семейство му  е трудно, всяко семейство си има ядове, обаче слабата психика и характер не са добри съветници.

# 24
На всяко семейство му  е трудно, всяко семейство си има ядове, обаче слабата психика и характер не са добри съветници.
Аз не знам дали мога да кажа нещо което да ти помогне,думите ти са съвсем вярни. Спрял е да те обича-страста отминава , огъня угасва с времето , това което трябва да остане е уважението и разбирателството. А той явно не те уважава. Условия , Капан ... това е чувство на "самосъжаление" от негова страна. Децата са деца , някога някой ми каза следните думи" понякога трябва да превъзмогнем себе си , чувствата си в името на едно-децата" Но това само при условие че партньорите се уважават. Както казах това че страстта е умряла не би трябвало да означава че и човещината си е отишла с нея.
 Аз съм живяла в такова семейство- с постоянно тъпкане на партньора( от страна на баща ми), разправии, без разбирателство. Това е най-травмиращата среда за едно дете.
  Пожелавам ти да намериш сили в борбата която водиш, най -важното е да не загубиш себеуважението си, достойнството. Компромиси се правят , но когато си заслужава, иначе е загубена кауза.

# 25
  • Мнения: 3 611
Да го моля ли?  Shocked
На койт° не му иzнася _ кл*Ча и на палатка.
Ще обьрна света, но Ще му покажа Че мога да се справя и сама!

# 26
  • Мнения: 281
След като той е виновен какво има аз да го моля.... newsm78 ooooh!
Той ще ме моли Rolling Eyes

# 27
  • Мнения: 631
Колкото повече минава времето и колкото повече мълчанието и демонастрациите се увеличават ми става ясно накъде са вървяли нещата още от преди. Толкова по-лошо за партньора. Аз повече нищо немога да направя. Нека всеки който е взел някакво решение да си сърба попарата. На всяко семейство му  е трудно, всяко семейство си има ядове, обаче слабата психика и характер не са добри съветници.

Как да не можеш нищо да направиш??!!?? Събери си акъла и вдигни глава. Ясно че е кривнал, някоя му е завъртяла главата и сега е влюбен и глупав, но ти си тази която може да го приземи. Да му се молиш е безумие, но има и законни начини да го накараш да разбере какво причинява.
Една мацка - позната беше в подобно състояние и няма да ти казвам колко го изживя и колко го обичаше и колко изтърпя....съжалявах я защото не заслужаваше такова положение и отношение. Никоя жена не го заслужава.

# 28
  • Мнения: 115
Нашата сага стана безинтересна. Като четох други теми във форума ми стана ясно - времето притъпява болката. Не че аз съм приключила нещата, напротив тепърва предстои - обаче сагата е ебезинтересна, защото сега ми пише писма и отново се дообяснява защо иска да си тръгне. Аз му писах, че през времето съм намирала начин да правя компромиси и да стискам зъби.  Той се захваща за думите и казва, аз защо не съм разбрал, че беше щастлива и ей такива философии...От празни приказки няма смисъл си мисля. Затова му казах, приела съм решението ,уважавам намеренията ти - един вид действай си, може ли да накараш някого на сила да се замисли за общите неща, да види своите отговорности. Той казва - имам дълг към детето. В какво се състои този дълг - в големите високопарни слова ли, в това, че ще му купуваш подаръци ли...В какво точно и той не е наясно!

# 29
  • София
  • Мнения: 17 592
Не мисля, че ще има някаква полза, дори да се унижиш.

Общи условия

Активация на акаунт