Да се похваля и аз. Около Великден имах време да погледна детето си и да му отделя повече време. Колко е порастнало момчето ми! Как хубаво говори- одухотворено, вдъхновено, емоционално. Използва нови изрази, говори по нов начин, изразява се много образно. Сега е във възрастта на вълшебствата и всяка сабя е вълшебна. "Не ме пипай, че съм вълшебен"- ми казва един ден. Открива съкровища, изпълнява желания, всяка пръчка е мечът на Арабия и превръща всяка кутия за обувки в ковчеже с жълтици. Всяко килимче е летящо, а всеки кораб издува платна за пътешествие в Космоса. Толкова е романтичен- два месеца гледа "Камъчето и пингвина", знае всички песни от филма, има си и вълшебно камъче, като всеки пингвин , който трябва да има камъче, за да се ожени за своята любима. Вече не се чудя защо му се лепят момичетата. Ами, че ние жените точно това търсим- романтични мъже! С изненада разбирам колко много песни и изрази знае и колко въпроси го занимават. Днес взел една пръчка и ми чука на земята неравноделния размер на една песен и ме пита-" Знаеш ли, тази песен коя е?" Ех, мисля си- доживях ти да ме питаш! Слушам го като говори на моя приятелка и разказва за отношенията си с децата- какви жестове на ръцете!Той си има свой стил, който не е моя, макар и да прозира, но си е само негов.
Похвалих се. Пу да не му е уроки!
Какво да кажа още.
Благодаря
!
Похвалих се. Пу да не му е уроки!
Какво да кажа още.
Благодаря
!
като чуе.А иначе толкова се е разглезила тук покрай всички баби, лели ,каки, че като се приберем незнам как ще се оправям с дисциплината 
.Освен тръшкането като не става по нейната вече започна и с крак да тропа,очовечи се изведнъж 
.
