Когато те "ударят" по болното място....

  • 3 037
  • 41
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 263
Тоя твой приятел не те прави по този начин по-силна като те изправя срещу родителите ти. Това не е нормално.Ти трябва да имаш ясна позиция за това. А как се живее с такъв човек? Той самия не е наясно с много неща в живота. Зарежи го и не се тормози излишно. Това не е любов да ти пълни главата с глупости.

# 16
  • Vienna
  • Мнения: 519
много то4но са ти го ка3али другите преди мен... твоят приятел е просто един манипулатор с ниско само4увствие, който с големите си прика3ки (как ще те направи не3ависима и силна ли4ност) иска да и3бива комплекси и да се по4увства велик.... а иска и да те настрои против родителите ти (които цял живот са те гледали и все оше продьлжават да го правят...) 3а да те откьсне от тяхното влияние ... и да те постави под своето.... 3а да не си тяхното ку4енце , а неговото. и да няма при кого другиго да отидеш, ако имаШ някакви проблеми, освен при него. да си 3ависима само от него, а половината неща, които ти говори да не ги дори споделяш с родителите ти (3а да не би те да му обьркат плановете спрямо теб).
вярвай ми и а3 сьм минала то4но по то3и пьт. трябваха ми оба4е 5 години да усь3ная, 4е вси4ко това е манипулация и цели само да ме направи до бе3край 3ависима от него и да ме и3олира от вси4ки други хора (семейство, приятели ...). и 4е родителите ми всьщност са били абсолиутно прави.
и не родителите ти трябва да се сьобра3яват с теб, а то4но ти с тях.

# 17
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Виж сега... Който иска да ми се сърди, но родителите не винаги са прави! НО същото важи и за приятелите, както и за всички хора, които са около теб! Колкото и да те обичат и да държат на теб ти се познаваш по-добре! Абстрахирай се от всичко което ти се натяква и се опитай сама да стигнеш до изводите, кое е най-добре за теб, доколко наистина си послушно кученце и кой е крив и кой прав!
мисля че приятеля ти не постъпва особено добре... Той трябва да те подкрепя, а не да върви срещу теб!

Аз също имам много тежки отношения с родителите и семейството си! Или по-точно имах! Страхувах се от тях, а те не се съобразяваха особено с мен, защото аз така позволявах и никога не бях има дала да разберат, че вече съм пораснала и съм голям и при това сравнително разумен човек. Наистина бях зависима. Не говоря за финансова зависимост и това, че живеех при тях - това бяха неща, които лесно можех да променя, стига да исках!
С мъжът ми тогава бяхме гаджета още. Разправях му неправдите срещу мен от страна на родителите ми. Той понякога се ядосваше, но никога не е казал една лоша дума против тях! Напротив! Съветваше ме да опитам да оправим отношенията си. Отново да се сближим, да си говорим като нормални хора и да си изясним кой какъв е в крайна сметка... Помогна ми да се почувствам по-уверена и да казвам нещата, които мисля, а не само да си мълча и наистина да бъда кученце послушно... Помогна ми да стана силен човек, човек с принципи... Но никога с лошо не е ставало това!

Това че живееш с тях и че те те издържат може да те прави финансово зависима, но това не означава, че не можеш да си самостоятелна! Решението е изцяло твое!

# 18
  • Провинция
  • Мнения: 509
Добре нека оставим приятеля ми настра за малко!Искам да попитам редно ли да идем да търсим бална рокля,обувки и прочие....И аз ще имам ба,не те.....Вярно който плаща,той поръчва музикат....а,но не мисля,че има много други момичета на моята възраст чийто родители им опредлеят цвета на роклята,пък обувките,чантата,модела,прическа....Мисля,че можеха  спокойно да ми кажат да си избера  тоалета и аксесоарите,но да се вместя в определена парична сума и примерно да обърна внимание на даден модел.А не накрая д а бъда  принудена едва ли не да взема нещо дето ама въобше не ми харесва.Моля ако някой мисли,че пак греша нека ме извини и просто ако се налага темата д абде изтрита!Но все пак,колкото и да са консервативни наще,мисля че имах правото да си избера роклята сама-отличничка съм,на 18 съм и още имам вечерен час,никога не съм закъснявала,по дискотеки не ходя,па камо ли по купони и др.Примерна съм и у нас-помагам в домакинството.Не съм някоя глезла надута дето да не може и чашата с кафе да си измие.

# 19
  • Провинция
  • Мнения: 509
Виж сега... Който иска да ми се сърди, но родителите не винаги са прави! НО същото важи и за приятелите, както и за всички хора, които са около теб! Колкото и да те обичат и да държат на теб ти се познаваш по-добре! Абстрахирай се от всичко което ти се натяква и се опитай сама да стигнеш до изводите, кое е най-добре за теб, доколко наистина си послушно кученце и кой е крив и кой прав!
мисля че приятеля ти не постъпва особено добре... Той трябва да те подкрепя, а не да върви срещу теб!

Аз също имам много тежки отношения с родителите и семейството си! Или по-точно имах! Страхувах се от тях, а те не се съобразяваха особено с мен, защото аз така позволявах и никога не бях има дала да разберат, че вече съм пораснала и съм голям и при това сравнително разумен човек. Наистина бях зависима. Не говоря за финансова зависимост и това, че живеех при тях - това бяха неща, които лесно можех да променя, стига да исках!
С мъжът ми тогава бяхме гаджета още. Разправях му неправдите срещу мен от страна на родителите ми. Той понякога се ядосваше, но никога не е казал една лоша дума против тях! Напротив! Съветваше ме да опитам да оправим отношенията си. Отново да се сближим, да си говорим като нормални хора и да си изясним кой какъв е в крайна сметка... Помогна ми да се почувствам по-уверена и да казвам нещата, които мисля, а не само да си мълча и наистина да бъда кученце послушно... Помогна ми да стана силен човек, човек с принципи... Но никога с лошо не е ставало това!

Това че живееш с тях и че те те издържат може да те прави финансово зависима, но това не означава, че не можеш да си самостоятелна! Решението е изцяло твое!

Именно!Вторият ти абзац изразява отношенията ми с наще и целта на приятеля ми.Пак се повтарям,но никога приятелят ми не е казал лоша дума за родителите ми,освен миналата седмица когато баща ми ми посегна,зарди глупости и още ми се синее бузата.

# 20
  • Мнения: 25 615
А ти опита ли се да обясниш тези неща на родителите си, но кротко, спокойно, с достойнство, а не тръшкайки се като малко дете?
И все пак - на колко години е приятелят ти, защото темата нали уж е за него и отношенията ви?

освен миналата седмица когато баща ми ми посегна,зарди глупости и още ми се синее бузата.
Оппааа, де го чукна, де се пукна!

# 21
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Добре нека оставим приятеля ми настра за малко!Искам да попитам редно ли да идем да търсим бална рокля,обувки и прочие....И аз ще имам ба,не те.....Вярно който плаща,той поръчва музикат....а,но не мисля,че има много други момичета на моята възраст чийто родители им опредлеят цвета на роклята,пък обувките,чантата,модела,прическа....Мисля,че можеха  спокойно да ми кажат да си избера  тоалета и аксесоарите,но да се вместя в определена парична сума и примерно да обърна внимание на даден модел.А не накрая д а бъда  принудена едва ли не да взема нещо дето ама въобше не ми харесва.Моля ако някой мисли,че пак греша нека ме извини и просто ако се налага темата д абде изтрита!Но все пак,колкото и да са консервативни наще,мисля че имах правото да си избера роклята сама-отличничка съм,на 18 съм и още имам вечерен час,никога не съм закъснявала,по дискотеки не ходя,па камо ли по купони и др.Примерна съм и у нас-помагам в домакинството.Не съм някоя глезла надута дето да не може и чашата с кафе да си измие.

 Joy Ох, извинявай, че така се смея, ама жестоко се лъжеш, че си само ти в подобно положение!
Преди време бях кума на една сватба и си шихе роклята при една шивачка, при която имаше много абитуриентки! Всички идваха с цялата рода общо взето и мама и таки казваха каква да е роклята! А за другите работи - те са си класика просто, и не бой се не си изтървала много...

Грешиш, че нищо не казваш и че си мълчиш, чи си прекалено примерна и сервилна дори. Бъди себе си, а не това, което искат да бъдеш! Намери начин без крясъци и скандали да им обясниш какво ти е проблемно в отношенията с тях. Самостоятелността трябва да се извоюва, а не само да се тръшкаш, че никой не те разбира!

Именно!Вторият ти абзац изразява отношенията ми с наще и целта на приятеля ми.Пак се повтарям,но никога приятелят ми не е казал лоша дума за родителите ми,освен миналата седмица когато баща ми ми посегна,зарди глупости и още ми се синее бузата.

Ами може аз да не съм разбрала, но нещата ги беше представила в по-друга светлина!

Относно пердаха - кофти работа, ама и това си е класика! Не ми се разказва какви изцепки съм преживяла аз с моите родители. Доста грозни истории общо взето! Не ги виня, те така са били възпитавани и това са последиците от живота, който са водили! Но това не пречи аз да се опитам да не повтарям грешките им...
Всичко е в твоите ръце, мила! Или се разбирате като хората или нещата все така ще продължават.

# 22
  • ВАРНА
  • Мнения: 83
           Може би искаш да те харесва съученичката - затова и подсказваш и се "влачиш по свирката и и угаждаш" /това "влачиш по свирката" ми хареса като комбинация  Mr. Green/ Ама май сега правиш точно същото с приятеля си - мъчиш се да се промениш, за да те харесва той.
           А за бала - моя приятелка участва в избора на всичко, пък  дъщерята нямаше нищо против.
           Знаеш ли - докажи себе си, уважението само ще дойде.  Peace

пп
Ти всъщност какво искаш да чуеш? Ако темата беше за родителите ти - да не са прави, но ти едва ли ще ги промениш.  Но темата е за приятеля ти, който те е обидил.

# 23
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Единственото правилно нещо, което трябва да направиш, ако искаш да не си ничие кученце е да започнеш самостоятелен живот след като завършиш.

Не е фатално да отложиш следването с година-две.
Освен ако разбира се, не искаш някой да ти плаща жилището, храната, дрехите, следването и т.н. докато те мачка по свое усмотрение.

Ако приятелят ти е толкова готин, ще ти помогне без да ти пречи.

# 24
  • Провинция
  • Мнения: 509
Темата много се обърка,за което се извинявам.
Добре нека оставим приятеля ми настра за малко!Искам да попитам редно ли да идем да търсим бална рокля,обувки и прочие....И аз ще имам ба,не те.....Вярно който плаща,той поръчва музикат....а,но не мисля,че има много други момичета на моята възраст чийто родители им опредлеят цвета на роклята,пък обувките,чантата,модела,прическа....Мисля,че можеха  спокойно да ми кажат да си избера  тоалета и аксесоарите,но да се вместя в определена парична сума и примерно да обърна внимание на даден модел.А не накрая д а бъда  принудена едва ли не да взема нещо дето ама въобше не ми харесва.Моля ако някой мисли,че пак греша нека ме извини и просто ако се налага темата д абде изтрита!Но все пак,колкото и да са консервативни наще,мисля че имах правото да си избера роклята сама-отличничка съм,на 18 съм и още имам вечерен час,никога не съм закъснявала,по дискотеки не ходя,па камо ли по купони и др.Примерна съм и у нас-помагам в домакинството.Не съм някоя глезла надута дето да не може и чашата с кафе да си измие.

 Joy Ох, извинявай, че така се смея, ама жестоко се лъжеш, че си само ти в подобно положение!
Преди време бях кума на една сватба и си шихе роклята при една шивачка, при която имаше много абитуриентки! Всички идваха с цялата рода общо взето и мама и таки казваха каква да е роклята! А за другите работи - те са си класика просто, и не бой се не си изтървала много...

Грешиш, че нищо не казваш и че си мълчиш, чи си прекалено примерна и сервилна дори. Бъди себе си, а не това, което искат да бъдеш! Намери начин без крясъци и скандали да им обясниш какво ти е проблемно в отношенията с тях. Самостоятелността трябва да се извоюва, а не само да се тръшкаш, че никой не те разбира!
Именно!Вторият ти абзац изразява отношенията ми с наще и целта на приятеля ми.Пак се повтарям,но никога приятелят ми не е казал лоша дума за родителите ми,освен миналата седмица когато баща ми ми посегна,зарди глупости и още ми се синее бузата.

Ами може аз да не съм разбрала, но нещата ги беше представила в по-друга светлина!

Относно пердаха - кофти работа, ама и това си е класика! Не ми се разказва какви изцепки съм преживяла аз с моите родители. Доста грозни истории общо взето! Не ги виня, те така са били възпитавани и това са последиците от живота, който са водили! Но това не пречи аз да се опитам да не повтарям грешките им...
Всичко е в твоите ръце, мила! Или се разбирате като хората или нещата все така ще продължават.


Това подчертаното в червено дразни приятеля ми.А доколкото какво искам да чуя-ами само съвети.Упреци не искам-имам си достатъчно от страна на родителите ми.Вече се шашардисах още повече.Темата не е за наще,а за отношенията ми с приятелят ми.По-голям е от мен и то доста.Сега ще ме вземете да ме сметнете за заслепено моиченце,луднало по някой батко.....Но както някой се беше изразил много правилно аз се познавам най-добре....

# 25
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Ех, миличка! Като те слушам как се впрягаш, май наистина си заслепено момиченце! Или поне започваш да звучиш като такова!

Даваме ти съвет, а ти се сърдиш!
Според мен е по-важно да оправиш първо отношеният с родителите си!
Щом подчертаното дразни пирятеля ти... Ами оправи проблема да му се невиди! Или ти хем искаш да си траеш, хем всичко да е наред... Айде дръж се поне малко зряло, като твърдиш че си такава! ПРестани да мрънкаш, ами реши проблема! Ако не ти харесва как приятеля ти се държи с теб - не търпи това отношение, кажу му го направо. Ако не разбира от дума - тегли му една майна и си тръгвай по своя си път. Не е последния мъж на земята в крайна сметка!

# 26
  • ВАРНА
  • Мнения: 83
            Като се замислих, ти май просто си сменила родителите си с приятеля си - баща ти те е удрял физически, а сега приятеля ти те удря... даже по-болезнено. Почети малко книги за себеуважението, отиди да учиш в друг град, общувай с хора, които те уважават такава, каквато си, а не искат да те променят.
             Намерил той едно 18-годишно  и ще променя...  Thinking Що не дойде мен да ме промени.... ако може  Mr. Green

Последна редакция: чт, 01 май 2008, 17:10 от hugh

# 27
  • Мнения: 2 563
В началото когото трагнахме,при първи ни скандал,той ми обеща,че ще ме направи силна личност,която да отстоява мнението си.Това му бяха думите-дори добави,че би жертвал всичко,дори и да го намразя и да не го погледна вече,но да знае,че следващия с който ще съм ще се гордее с мен.

 #Crazy Безумна наглост. Все едно си някакво куче за дресиране.

# 28
  • Мнения: 2 524

"А да живеем заедно ми е рано,та аз съм на 18 и не мисля скоро да склучвам брак,въпреки,че той вече ми е предлагал веднъж(Но много пъти сме говорили са сватба за в бъдеще,когато му дойде времето),но на истина не е получавал конкретен отговор."

Той май нещо много бърза се се жени.Защо ли?Само  не прави тази грешка да се обвързваш толкова млада-зелена.Поживей си,малката. newsm68 smile3535

Така мисля и аз - рано ми е и за това не съм дала конкретен отговор на половинката си,а само сме разговаряли,кога(Най-рано след като завърша следването си),как,къде...и т.н. Не съм казала твърдо "ДА!Май месец завършвам и правим сватба"!!!


Познавам едни такива екзепляри когато тръгнаха да се развеждат. Мъжът /с осем години по-голям/ изтъкна, че едно време си я бил взел млада и зелена, за да си я направи "по свой калъп", но му излезнали сметките без кръчмаря.

# 29
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Не бих искала да съм на мястото на родителите ти ......
Не знам бащата ти какъв шамар ти е ударил,но ако около дъщеря ми се навърта тип като твоя приятел,може и повече от един шамар да отнесе....,а твоята интимна половинка ще забрави изобщо ,че съществуваш.

Общи условия

Активация на акаунт