Mоите деца са си ми най-интересни. А вашите?

НикиФин,
Не зная как чете написаното и как стигна до извода, че каквото е дадено на децата после ще бъде осребрено в гледане на родителите като остареят. Няма логика. Отглеждането и възпитанието на децата не е сделка - на ти, дай ми. Всеки прави за децата си колкото може и колкото иска. Не съм ги родила тези деца за да има кой да ме гледа на старини.

crazy chick разсъждава всякак и то винаги е вярно, супер и т.н. НИКОГА елементарно. И никъде не е казвала тези неща, за които споменаваш. Аз поне го разбрах относно възпитанието и услията да ги направиш тези деца годни за живот в едно социално, нормално и възпитано общество. Да се откриват и коригират грешките навреме, да се изисква от тях, да им се дава и т.н. Къде видя благодарности, връщане и подобни? 

Никъде, но като и следвам логиката ми струва, че има вероятност това да е следващото, което ще каже.

Ето къде Radostina



Kой според теб трябва да оцени тези усилия? Дали е имала предвид мен или теб или който и да е от нас, обществото... Не вярвам. Кво има аз да оценявам, че някой си е възпитал и изучил детето  . Та ето ти кой говори за оценки. А ти сама се сещай кой трябва да оцени това, което е направила за него. И в какво се изразява тази оценка. Не знам дали е имала предвид осребряване, а и не ме интересува, нейна си работа. Аз просто се опитах да си отговоря на въпроса кой трябва да я оцени и стигнах до горепосочения извод

NikiFin e права  за това, че две еднакви деца от едни и същи родители няма. Фактори като генетика, възпитание влияят, но има и такива, които не могат да бъдат обяснени. Всеки човек е неповторим, уникален, силен или слаб като присъствие в света, но за всички ни има място тук.
Напълно разбирам авторката на темата, да гледаш едновременно три деца сигурно е трудно, човек понякога с едно не може да си контролира емоциите, пък какво остава с три.
Разбрах и защо нейните деца са й интересни, а чуждите скучни и безлични. Не може човек с такава стряскаща първосигналност да се самозащитава, реагирайки на чуждо мнение, да се вгледа в другите и да ги хареса, просто няма време за останалите. Признавам си, че, ако аз имах кротко дете, щях да мисля, че нещо не му е наред и да се притеснявам, просто, защото и двамата със съпруга ми сме свръхемоционални, динамични, активни хора, не се спираме на едно място. Очакваме това и от Иво.
Факт е, че не можем да харесваме всички хора, включително и всички деца. Симпатиите са нещо, което трудно се контролира. Едни умозрителността ги отегчава, други активността ги влудява.
Не е проблем, NikiFin , да харесваш собствените си деца, важно е, и е хубаво. Трудно е като не си в мир със себе си, като другите са потенциален носител на толкова скучна и неприятна другост. Имаш хубаво дете, виждам това на снимката, изглежда и умно, макар да не му преписваш подобни качества, пази му вътрешния свят и външната му изява, но го поощрявай и да заобича другите, все ще има един, двама интересни като за него.

valerie 

Това какво общо има с тезата, че другите гледат като треснати ли там, какво беше...

Апропо-аз с кротките деца също нямам време така да се вживявам в чуждите, че да откривам интересни ли са или не.

И естествено е да си харесва децата, ако не ги-щеше да е странното.Да не харесва останалите-също е нормално, но не е нормално да ги окачествява като едикакви си.Така, както тя скокна срещу останалите, които охарактеризираха нейните деца, че нямат право и не ги познават-това важи в пълна сила и за нейните, доста по-нахални бих казала реплики.Просто човек понякога трябва да мисли, преди да говори, нищо повече.А да си мисли иначе наум каквото и душа иска.

И да не кажа, това което съм казала, така или иначе ще си го усещам по същия начин. Няма какво да мисля дали нещо ми е интересно или скучно - това се усеща, не се мисли. Някои хора тук се почувстваха лично засегнати, защото си усетиха, че под скучни деца бих могла да визирам и техните, защото те си виждат сами, че не са много интересни и затова ми скочиха. Казвайки, че аз мисля децата им за скучни, всъщност казаха, че те самите ги намират за скучни. Но явно не се усетиха. Пък аз конкретно за техните деца нищо не съм казала  Дори може и интересни да ми сторят, кой знае. Освен това говорех за тукашните деца роботчета, за българчетата нямам наблюдения. Имам смътни спомени от младини за тръшкащи се деца по улиците, но като цяло никога не съм се заглеждала по деца, не са ме вълнували. Чак сега започнах да се заглеждам и си припомних детството. Видях се отново в детската градина, с възпитани дечица, които непрекъснато ме учеха кое е хубаво и кое не, правеха ми досадни забележки и заради тях не ми се стоеше там. Намирах си няколко себеподобни и се забавлявахме извън детската. А времето в детската градина си го прекарвах в трепетно очакване да ме вземе баба ми  (ако междувременно не решех да избягам) и да се махна от досадниците, които освен това бяха и адски скучни, играеха си кротко с играчките, спяха си на обяд и изобщо... да умреш скука. Та... сещам се за онези времена като гледам тукашните дечица по площадките. Пък те са си добри дечицата, аз не съм като ората. 
Та обърнете внимание, че казвам, че вашите дечица са добри. Не се хващаите за това, че са ми скучни лично на мен. Коя съм аз, че толкова ще се влияете от моето мнение. Ама както вече изразих подозрения вашето мнение съвпада с моето. От там идва целият проблем 

Ето, аз се почувствах лично засегната. Можеш ли да ми кажеш в очите (по-точно да го напишеш), че е защото, съм усетила, че децата ми са скучни, а? Хайде, напиши го!

Ако не ти харесват чужбинските деца как изобщо ще се примириш с мисълта, че децата ти ще учат с тях? Ти отсега си толкова отрицателно настроена към тях, че се чудя как ще прекрачиш прага на училището след години.

Хубаво, крушката си има опашка. Предпочитам да съм от скучните със скучните деца. Вече не мога да намеря причини да се отнасям с уважение към теб. Съчувствах ти, бях добронамерена и какво ли още не. Опитвах се по всякакъв начин да те оправдая за първия ти пост, но вече не мога. Щом се харесваш, щом според теб всичко си е наред с твоето детство и детството на децата ти, имаш още по-малко причини да си толкова негативна към хора и деца, които познаваш слабо или не познаваш, пък дори и да познаваш добре. Ако не беше написала изреченията, описващи чуждите деца като роботчета и скучни нямаше да предизвикаш такава лавина от недоволство в темата си.

Опитвах се по всякакъв начин да те оправдая за първия ти пост,

не разбрах къде съм сбъркала, че да се налага да ме оправдават. За това, че нещо ми е скучно ли трябва да се чувствам виновна?  Или за това, че децата ми са ми интересни? . Че на всичкото отгоре съм била и засегнала човек, който не познавам и изобщо не съм се обръщала лично към него. Ама това да си скучен, и то на NikiFin не е болестно състояние. Разбирам да съм се изказала срещу болни деца, и да съм засегнала косвено всички. А аз просто си казах мнението, че нещо ми е случно и нещо друго интересно и веднага станах най-големия грешник на света, който има нужда от оправдание. Да ти кажа, имах по-добро мнение за теб от други теми. Но там явно не си личеше, че проявяваш нетърпимост към хора, дръзнали да кажат кое им е интересно и кое скучно 

Не съм чела темата, само първият постинг и това мнение тук.
Намирам за странно и хм...леко "екзотично"  децата да се делят на интересни и скучни. Децата могат да се квалифицират като палави или пък кротки, общителни и срамежливи, приказливи или мълчаливи и т.н. Всяко останало окачествяване съдържащо характеристики, които са типични при охарактеризиране на възрастни /като това по темата/, освен, че е грозно, е преди всичко повърхностно и говори за изразилия мнението. Много, но в никой случай похвално.
Не се учудвам обаче, предвид умозаключенията на авторката по повод личните и преживявания в детската градина и мнението и за възпитаните деца.
Съветът, който мога да и дам е, както тогава е намирала себеподобни, различни от възпитаните деца, с които да се  забавлява, да стори същото и сега по отношение на собствените си деца. Тогава със сигурност няма да е заобиколна със скучни деца, още повече пък и възпитани.

Уважаема NikiFin, ако поне за миг спреш да бълваш безконечни доказателства в полза на родовата ви уникалност, може и да проумееш тъй ценните съвети, които получи в инак поучителната тема. За мен тя вече е заключена.


P.S. Сега видях, че си пророкувала бъдещето ми като родител. Трогната съм, нямаше нужда. Колкото до подробния анализ на думата "обезценявам", има се предвид обезценяване от страна на трети лица, твърдо уверени, че децата на този свят "се падат" - по този начин автоматично се отхвърля възможността едно редово, скучно, нехапещо, неплюещо, неритащо и изобщо възпитано дете да е продукт на целенасочено и правилно родителско въздействие. Надявам се да вникнеш в есенцията, понеже не възнамерявам и ред повече да отделя на цялата тази безсмислица.

Ето, прочети болднатото и ще разбереш за какво се опитвах да те оправдая. И точно тези ти думи предизвикаха поведението на повечето в тази тема. Ако беше спестила точно тази част от поста си нямаше върху теб да се изсипе възмущение и девоволство.

Надявам се да си разбрала. Нямам желание да правя извадки от други твои постове в същата тази тема. Мисля, че това е достатъчно.

Някога хрумвало ли ти е, че може би ти не си за тази държава, а не че хората са криви?


Аз може да пиша в някои теми какви ли не щуротии, но не съм си позволявала да оценявам чуждите деца.

Какво толкова се дебатира?!
Всъщност, авторката е склонна да скучае извън екстремните преживявания.
Подозирам, че тя намира за скучни всички деца.
В мига, в който е станала майка, просто е намалила броя до минус три.
Децата й са се случили с определен темперамент, който тя разчита като интересен. Ако бяха от друг тип, вероятно той щеше да я вълнува.

Признавам си, че моят син беше дивак в най-ранното си детство. Дивак е и сега, но в друг смисъл. Обаче писъците, крясъците, въргалянето в прахта и всички прояви от този вид, на които се нагледах до третата му година, далеч не са ме забавлявали толкова, колкото се забавлявам сега, когато го наблюдавам в моментите му на "размисъл". Кротък и съсредоточен ми е толкова забавен, че не е истина просто. А в мига, в който сподели мъдрите прозрения, до които е стигнал по време на тихите си размисли, направо ми иде да викам от възторг. Не че са потресаващо умни, просто са забавни и искрено ме веселят в своята задълбоченост, изречена с подобаваща сериозност и опит за сложна езикова реализация.

Наблюдавам сега  бебето на моя приятелка. Толкова е различно това момченце от моето - стои си едно такова кротко и спокойно, обаче погледът му ме възторгва. Гледа ме като изследовател пред дилемата дали съм Тутанкамон или бай Тутьо след балсамация с гроздова и краставички в саламура. Направо се заливам от смях с него. Прави странни гримаси и не си откъсва погледа от мен. Сякаш, ако го мръдне и "великото му откритие" ще се изпари. Хич не ми е скучно даже. Почвам да му разказвам новините, питам го какво мисли за президентските избори в САЩ, за заплатите на лекарите и такива щуротии, а той ме гледа в устата и мърда устнички, бърчи вежди, а на особено сложните теми...плюе. Със звук. И прави гримаса на отвращение
Страхотно забавление.
А с моето не можех така, защото то беше все в акция. Тъй, де, как да спорим по важни въпроси, като само се гонехме

На мен всички деца са ми забавни.
Но аз просто харесвам децата, обичам компанията им, обичам да ги наблюдавам и да ги слушам, обичам аромата и нежността им, сълзите им, гнева, радостта, всичките им емоции в своята неподправена искреност и първичност.

Възрастните рядко ме карат да се замислям, да се просълзявам, да се възторгвам така бурно, както децата.

Хората просто са различни.