Всъщност темата за какво е?За проблемите на авторката с децата и или за възхищението и от тях?И още-въобще не ме вълнуват Другите деца, за да ги определям по какъвто и да било начин скучни ли са или не са.Аз си гледам в моите. 
- Публикувана: 2 май 2008, 20:10 ч.
- Последно мнение: 12 май 2008, 01:29 ч.
Mоите деца са си ми най-интересни. А вашите?
Всъщност темата за какво е?За проблемите на авторката с децата и или за възхищението и от тях?И още-въобще не ме вълнуват Другите деца, за да ги определям по какъвто и да било начин скучни ли са или не са.Аз си гледам в моите.
отделен е въпросът, че не можеш да сравняваш деца.
Едни са по-ящни от моите, други - по-кресливи, трети - се справят по-добре или зле с някакви неща.
пенелопа, както вече написах на проЗ и разбираем език, темата е Дали децата ви са интересни за самите вас. Интересни кой както го разбира за себе си. И изобщо не мисля, че за всеки родител неговите деца са му най-интересните. Това е като да си умен, талантлив и т.н. А както вече разбрахме има много родители реалисти, които не могат да кажат, че децата им са от умните. А дали са умни или не може да се прецени единствено ако ги сравняваш с други деца и с някакви норми. Някой като ми каже, че неговото дете е най- най- във всяко отношение, го приемам или като шега или че не е реалист (особено ако е очевидно, че детето му не е най-, защото наистина има и деца, които веднага се отличават от другите с данните си и всеки честен пред себе си ще го признае). За интересни е същото и мисля, че много добре разбираш какво има предвид авторката. Друг е въпросът, ако не искаш да признаеш, че твоите деца не са особено интересни за теб самата. Няма проблем, не го прави тогава.
PolarFox, защо пък да не можеш да сравняваш деца. По тази логика и възрастни не може да сравняваш и никой и нищо. Не мисля, че е така. Без значение дали става дума за деца или възрастни, едни са интересни и забавни, други са скучни. Нали си съгласна, че примерно с мълчалив човек, който може да си е умен колкото си иска, главата му да е пълна с всякаква инфо, но ако само си мълчи, или има мнение, но не го казва, или пък не реагира на нищо, не показва емоция или квото и да е, примери безброй ... ми с такъв можеш да си умреш от скука. Чудех се обаче, фактът, че е твое детето дали го прави интересно, без значение че повечето от хората около него, го намират за скучно. Не мога да преценя, защото нямам скучни деца. Наистина мога да ги степенувам кое е по-интересно, но нито едно от тях не бих окачествила като скучно и безинтересно.
PolarFox, защо пък да не можеш да сравняваш деца
. По тази логика и възрастни не може да сравняваш и никой и нищо. Не мисля, че е така. Без значение дали става дума за деца или възрастни, едни са интересни и забавни, други са скучни. Нали си съгласна, че примерно с мълчалив човек, който може да си е умен колкото си иска, главата му да е пълна с всякаква инфо, но ако само си мълчи, или има мнение, но не го казва, или пък не реагира на нищо, не показва емоция или квото и да е, примери безброй ... ми с такъв можеш да си умреш от скука. Чудех се обаче, фактът, че е твое детето дали го прави интересно, без значение че повечето от хората около него, го намират за скучно. Не мога да преценя, защото нямам скучни деца. Наистина мога да ги степенувам кое е по-интересно, но нито едно от тях не бих окачествила като скучно и безинтересно.
На теб, след като е толкова натоварено откъм бройка деца и темпераментни изпълнения-как ти остава време да се вглеждаш и да сравняваш с чуждите?Наистина темата ти е доста някак объркана.Как така да не са ми интересни собствените ми деца?Има случаи, в които са ми, има случаи, в които не са ми-как да определя точно?Има игри, които дъщеря ми измисля, но ако е в момент, в който съм силно ангажирана мога и да го пропусна, но пък безкрайно да и се любувам докато се е излегнала и просто си гледа детското?Кое и как точно ти определяш като интересно/скучно-то си остава за теб.За мен е загадка.Това, че детето ми НЕ е умно, не значи, че не е Интересно.Наистина не разбирам какво имаш предвид под Интересни ли са ми собствените деца.Аз не съм ги сътворила, за да ме разнообразяват.
Апропо-аз например, като чета, пих определила твоите деца като досадни, не като интересни, но ти ги възприемаш по друг начин.А на мен ми е през едикъде си, как някой определя моите всъщност.Незнам защо се включих в темата, много е объркана и не разбирам наистина смисъла...
Апропо-аз например, като чета, пих определила твоите деца като досадни, не като интересни, но ти ги възприемаш по друг начин.А на мен ми е през едикъде си, как някой определя моите всъщност.Незнам защо се включих в темата, много е объркана и не разбирам наистина смисъла...
права си, но някак не можеш да степенуваш децата по интересност
, това не са филми или играчки.Формулировката ти сама по себе си е някяк крива.
Според теб възможно ли е собственото ти дете да не ти е 'интересно' и какво разбираш под това - не знам.
Иначе, че нямаш скучни деца, целият Форум помни
Алиса, не си отговорила на въпроса, защото той беше за твоите деца дали са ти интересни, а не моите. Пък и не виждам как може да се изказваш за деца, които не познаваш изобщо. Всъщност виждам - искаш да се заядеш и засегнеш. Доста неспокопосан опит, пробвай пак
PolarFox, няма значение аз какво разбирам под интересно, защото за всеки различно може да е интересно. Но на мен примерно дете, което не прави нищо или прави всичко, както трябва, има безизразна физиономия, никога не прави или рядко прави нещо предизвикателно и неочаквано и т.н. и т.н. много са нещата няма смисъл да задълбавам, то се усеща ... е не особено интересно дете.
пенелопа, дали децата са досадни е друга тема, въпреки че може би има връзка между досадни и интересни. Настина Давид е досаден доста често. Изобщо децата с много претенции обикновено са досадни
PolarFox, няма значение аз какво разбирам под интересно, защото за всеки различно може да е интересно. Но на мен примерно дете, което не прави нищо или прави всичко, както трябва, има безизразна физиономия, никога не прави или рядко прави нещо предизвикателно и неочаквано и т.н. и т.н. много са нещата няма смисъл да задълбавам, то се усеща ... е не особено интересно дете.
пенелопа, дали децата са досадни е друга тема, въпреки че може би има връзка между досадни и интересни. Настина Давид е досаден доста често. Изобщо децата с много претенции обикновено са досадни
"...От всякъде се чуваха детски писъци: Не Дейвид, Махай се Дейвид и т.н. Не че не си играеха другите деца, ама не си пречеха, не се налагаше никой по никой да вика, с нормални думи се разбираха. Но с моите не беше така А аз да си призная в повечето случаи си стоях настрани и се хихиках..."
Това е описание.Лично твое описание на твоите си интересни деца.Няма лошо, след като това намираш за интересно.Аз лично не го намирам.
И още малко, ако позволиш-капризните, досадни деца се превръщат в досадни хора големи, които също не са приятни за околните , нищо, че в очите на майка си продължават да са интересни.Нищо лично, просто ми правят впечатление твоите думи.
Формулирала си си темата изключително тенденциозно и на моменти звучиш обидно за майките с "нормални" деца, след които не е нужно постоянно да се крещи.А ти сама пишеш, че крещиш по твоите.За мен това граничи с липса на възпитание по-скоро или ако се задълбочим в проблема ти-а той не е зададен за коментар в тази точно тема-с невъзможността ти да овладееш ситуацията.
За мое учудване Радостина този пътр е изказала мои мисли-поработи в тази насока.Намери специализирана помощ.Въпреки, че темата всъщност е дали са ни интересни чуждите деца, съдържанието и е дефакто-моите "луди суперинтересни в постъпките си и лудориите си деца"
Това е описание.Лично твое описание на твоите си интересни деца.Няма лошо, след като това намираш за интересно.Аз лично не го намирам.
И още малко, ако позволиш-капризните, досадни деца се превръщат в досадни хора големи, които също не са приятни за околните , нищо, че в очите на майка си продължават да са интересни.Нищо лично, просто ми правят впечатление твоите думи.
Формулирала си си темата изключително тенденциозно и на моменти звучиш обидно за майките с "нормални" деца, след които не е нужно постоянно да се крещи.А ти сама пишеш, че крещиш по твоите.За мен това граничи с липса на възпитание по-скоро или ако се задълбочим в проблема ти-а той не е зададен за коментар в тази точно тема-с невъзможността ти да овладееш ситуацията.
За мое учудване Радостина този пътр е изказала мои мисли-поработи в тази насока.Намери специализирана помощ.Въпреки, че темата всъщност е дали са ни интересни чуждите деца, съдържанието и е дефакто-моите "луди суперинтересни в постъпките си и лудориите си деца"
НикиФин - донякъде те разбирам, моето дете също е голямо диване, но пък аз не намирам нищо не нормално в това...със сигурност не е лесно, но не ми е минавало и през ум да търся специалисти.
Мое лично мнение си е, че децата са отражение на родителите си...моето поне със сигурност има от къде да е наследило поведението си...помислете си вие, родителите му как се държите с него и около него....може би първо трябва да поработите и върху себе си....или пък какви сте били вие като деца...
Второто, за което съм сигурна е, че такива деца се нуждаят от много повече внимание, лични занимания с тях и т.н....заради, което аз лично не си правя и планове за други деца скоро,нито пък съм го пратила още на градина... сигурна съм че на този етап това няма да повлиае добре...но след като имате други деца и гледачка, намирай повече време и сили да обръщаш персонално внимание само на него, да излизате заедно само двамата, да си имате своето си време и своите си занимания... и т.н.......
и последно....аз също съм на мнение, че когато едно дете не може да понесе някакви норми не се води на определени места....или ако почнат проблемите си дигате багажите....което не пречи да става социално и да го водите на други забавни места.....просто си има за всичко време и място....
Мое лично мнение си е, че децата са отражение на родителите си...моето поне със сигурност има от къде да е наследило поведението си...помислете си вие, родителите му как се държите с него и около него....може би първо трябва да поработите и върху себе си....или пък какви сте били вие като деца...
Второто, за което съм сигурна е, че такива деца се нуждаят от много повече внимание, лични занимания с тях и т.н....заради, което аз лично не си правя и планове за други деца скоро,нито пък съм го пратила още на градина... сигурна съм че на този етап това няма да повлиае добре...но след като имате други деца и гледачка, намирай повече време и сили да обръщаш персонално внимание само на него, да излизате заедно само двамата, да си имате своето си време и своите си занимания... и т.н.......
и последно....аз също съм на мнение, че когато едно дете не може да понесе някакви норми не се води на определени места....или ако почнат проблемите си дигате багажите....което не пречи да става социално и да го водите на други забавни места.....просто си има за всичко време и място....
пенелопа, не ми се спори с теб, явно нищо не разбираш и няма и шансове да разбереш на този етап като те гледам.
Angel_Dust, на теория нещата са ми ясни. Проблемът е на практика да се постигнат. В интерес на истината не познавам родители на буйно дете да са се променили и да са променили и поведението на детето си по този начин към по-добро за всички. Ако има такива сред тук пишещите нека се обадят, ще се радвам да се запознаем. Иначе всички родители, които имат проблем с озаптяването на децата си така си карат с проблема, като разбира се пробват какви ли не методи през това време, безуспешно ако питате мен, но понеже с времето самото дете си пораства и се осъзнава и някои хора си правят извода, че специалните им тактики са помогнали. И сигурно са помогнали, но толкова малко, че едва ли си е заслужавало усилията, защото усилията наистина са били прекалено големи за малкия ефект в крайна сметка. И както казах детето ми лека полека почва да се нагажда към обществените норми. Преди проблемът беше навсякъде, но сега е предимно в къщи. Това, че все още не разбира добре какво му се говори и не може да се изразява както връстниците си му действа допълнително изнервящо. Но никой не е в състояние да го научи да говори по-бързо, така че ще чакаме времето да реши този проблем.
Angel_Dust, на теория нещата са ми ясни. Проблемът е на практика да се постигнат. В интерес на истината не познавам родители на буйно дете да са се променили и да са променили и поведението на детето си по този начин към по-добро за всички. Ако има такива сред тук пишещите нека се обадят, ще се радвам да се запознаем. Иначе всички родители, които имат проблем с озаптяването на децата си така си карат с проблема, като разбира се пробват какви ли не методи през това време, безуспешно ако питате мен, но понеже с времето самото дете си пораства и се осъзнава и някои хора си правят извода, че специалните им тактики са помогнали. И сигурно са помогнали, но толкова малко, че едва ли си е заслужавало усилията, защото усилията наистина са били прекалено големи за малкия ефект в крайна сметка. И както казах детето ми лека полека почва да се нагажда към обществените норми. Преди проблемът беше навсякъде, но сега е предимно в къщи. Това, че все още не разбира добре какво му се говори и не може да се изразява както връстниците си му действа допълнително изнервящо. Но никой не е в състояние да го научи да говори по-бързо, така че ще чакаме времето да реши този проблем.
Не съм съгласна...със сигурност когато аз самата съм по-нервна и невъздържана и той е по
Когата съм спокойна , той също е много по-спокоен и уравновесен до мен....не че няма пак истарии и дивотии, но някак са по-умерени, когато не ги посрещам с нерви и по-бързо преминават.....а това че не говори добре, не значи и че не разбира добре....според мен прекрасно си разбират още от съвсем мънички, но като не им се правят на неразбиращи...еле пък дете почти на 3 години....а за говоренето, мисля, че ако детето ти е и двуезично все пак е нормално и да говори по-малко...въпреки, че и това си е до човече...
Когата съм спокойна , той също е много по-спокоен и уравновесен до мен....не че няма пак истарии и дивотии, но някак са по-умерени, когато не ги посрещам с нерви и по-бързо преминават.....а това че не говори добре, не значи и че не разбира добре....според мен прекрасно си разбират още от съвсем мънички, но като не им се правят на неразбиращи...еле пък дете почти на 3 години....а за говоренето, мисля, че ако детето ти е и двуезично все пак е нормално и да говори по-малко...въпреки, че и това си е до човече...
..а това че не говори добре, не значи и че не разбира добре....според мен прекрасно си разбират още от съвсем мънички, но като не им се правят на неразбиращи...еле пък дете почти на 3 години....
..а това че не говори добре, не значи и че не разбира добре....според мен прекрасно си разбират още от съвсем мънички, но като не им се правят на неразбиращи...еле пък дете почти на 3 години....
Стига бе хора, чак пък толкова малоумна не съм за да не разбера кога детето ми разбира и кога не. Пресен пример ще ви дам от преди малко, пък сами си направете извода дали разбира.
Начи искаше бонбон. Тъкмо гръгнах да му давам и той започна да върти стола, което знае, че не трябва да прави и събори едно от бебетата с него. Казах му Щом като не слушаш няма бонбон. Той започна Искам, искам.... Питам го Ще слушаш ли? Отговаря Да и ме гледа в очите с откровен поглед. После го питам Ще въртиш ли стола? И той съвсен сериозно ми отговаря Да. И явно се надява да е дал правилните оговори и вече почва да потрива ръце да си получи бонбона. И такива и подобни случаи има мноооого, всеки ден. Той наистина разбира много неща, но далеч не всичко. Още примерно не се е научил като го питам да избере между две неща. Примерно портокал ли иска или ябълка и казва Да. Значи не разбира, защото ако разбира ще каже Портокал или Ябълка, и двете думи ги произнася криво лево. Иначе казва Искам ябълка или Искам портокал, но не разбира значението на ИЛИ явно
Извинявай pasinet, не бях разбрала. Не е много ясно какво искаш да кажеш написано по този начин
Цитат на: Angel_Dust в сряда, 07 май 2008, 23:17
..а това че не говори добре, не значи и че не разбира добре....според мен прекрасно си разбират още от съвсем мънички, но като не им се правят на неразбиращи...еле пък дете почти на 3 години....
Възможно е напълно, изпитала съм го на собствен гръб.
Цитат на: Angel_Dust в сряда, 07 май 2008, 23:17
..а това че не говори добре, не значи и че не разбира добре....според мен прекрасно си разбират още от съвсем мънички, но като не им се правят на неразбиращи...еле пък дете почти на 3 години....
Възможно е напълно, изпитала съм го на собствен гръб.
Препоръчани теми