Да вярвам ли?

Айде ще се включа в темата, макар че не разбрах точно за кое се чудиш дали да вярваш.
Само да уточня предварително, че съм от онея гадните плазмодии дето им викате БНД-та, ЕРД-та и т.н.
Та след като "любящата мамица" на детето и изтрещя централния бушон и след сума ти и  глупости, които смятам да ти спестя, все пак и дадох детето. Нали все пак майка. То бяха рев, сополи, истерии, че и вземали детето - абе нормален разговор по тая тема не ставаше. И мен са ме вдигали посред нощите от масите, щото детето еди ко си, ама няма ли да дойдеш да видиш детето /почти всеки ден съм го виждал, а и всеки уийкенд си го вземах/, ама да сме станели приятели, ама еди ко си и бля-бля-бля. Изтърпявах да гледам постоянно снимки или да слушам за поредния тъпкач и т.н..., но виждах колко е хубаво на бебока с двама ни и търпях- аз си знам ко ми е било. Всичко това го казвам да придобиеш горе-долу представа.
Та аз какво направих - ми оставих нещата да си се случват. Бях по-скоро режисьор - встрани от филма, но под мое наблюдение.
Пределно ясно ми беше, че "няма ли да дойдеш да видиш детето" е равносилно на скучно ми е искам да се поразходим или просто че няма с кого да пие кафе.
Та нищо не исках и нищо не давах - просто гледах. Е сега интереса към детето се свежда до въпроса "Как е детето" /което се случва 1-2-3 пъти на месец/.
За момента резултата е :оставил съм я да си пасе, гледам си детето /няма значение дали с помощ/ и да ти кажа въобще не ми вдигат нервите:)
Отвреме навреме прореваваше, ако разбере че сме били някъде и е било готино, че не съм давал детето. Е да, ама аз казвам, когато искаш- вземай го и при теб ще го оставя ако искаш и....дотам секват мераците:)
Какво тук значи, че искал да е баща - той не е ли?
Та ако искаш постъпи така - остави го да се изживява и гледай отстрани, без да влагаш напразни надежди, но не месец, а поне 6 и повече месеца. После ти си решавай.
Пробвали са се да ме манипулират чрез дете и затова ти пиша. Мисля, че ще ти е от полза и едно мъжко мнение. Няма нищо по-хубаво децата да растат в едно нормално семейство, но като не става- не става.
От всичкото многословие да обобщя - понаблюдавай и ако имаш някакви присантимани...решавай, НО на принципа "рече и отсече"!
Аз нищо не правя и нищо не предизвиквам, оставям отсрещната страна сама да си го предизвика, а през това време действам/поне според мен/ адекватно и реципрочно. Не си позволявам емоции, когато вземам решения свързани с детето. Аз не знам какво ще е утре. След като незнам какво повече да направя - просто не преча на нещата да се случват, а през това време се опитвам да се справям възможно най- добре с каквото трябва. Нямам никакви мераци да се събирам с "мадам", но ми се иска да е близо до детето - хубава или лоша - родила го е. При мен всеки епизод от филма свършва със"следва продължение..." НО няма да позволя детето да се превърне в заложник на простотиите ни.
По тая тема могат да се изпишат книги по-дебели от "Война и мир" или "Анна Каренина", но винаги ще има нещо неказано или неточно...
Сама прецени и реши!
От мен успех и дано вземеш добро решение. Повярвай - няма "най-правилно решение".
Знаеш ли защо?
"Времената се менят и ние с тях" ей за това.

Ами повръщай- кой те спира
п.п:А и не съм писал на теб, за да ме касае стомашното ти неразположение

Ето на! Не го знам твоя, но наистина има един тип хора дето се пънат само и се самооправдават, че нещо ги спира и не им се позволява. Като им кажеш - ама няма проблем и ги обезоръжаваш
Бих ти казал даже и как да постъпиш, за да няма очи да говори глупости, но на някой пак ще му се доповръща