
Оказало се че баба ми, която между другото живееше в друга къща, отделно от нас, издебнала майка ми и като видяла че хвърля дрехи, решила че не може така да се пилеят и хабят стари дрехи и може да се поносят още малко. Та беше дуднала на баща ми, колко сме разсипвали и харчели за дрехи и никак не сме били пестеливи. Той горкия човек бая и се скара за парцалите, та в крайна сметка тя си ги замъкна мърморейки в в нейната къща, след като ние отказахме да се премениме с тях отново.

Ей ги на--хлебарки пак си има (ще има, как няма да има, като сложихме хранилките преди броени дни.....)
Ще намаля яденето. И сега се съревновава с мен едва ли не (защото аз съм на режима на Дюкан и свалям доста) и се тегли сутрин, вечер, след всяко ходене до WC, след всяко ядене и прочие
Ама нещо не й се получава.

При това едва ли дните след операцията /не на корема/ са най-подходящи за диета...
На другия ден се защитаваха една друга....че от какво - ние се разпрахме от смях
...майка ми е дразнителя и извора на знайни и незнайни изцепки
ама не цепя басма, щото е в състояние да ми подпали метлата за стотни от секундата иначе
Ей, зор ви казвам, докато втълпя, че нещата, за които ми дава акъл далеч не са нейна работа
Не и стана ясно на жената, че след като години е живяла в чужбина нещата не са същите...оправяме се сами от прекалено отдавна...
Звъни ми маминка по телефона (вечерта на следващия ден, значи 2 дни е мислена тая работа) и - след "как сте?", "добре сме", родителката заявява "ами ще трябва да ти прочета едно конско, щото така не може"...усещам аз, че нещо се задава, ама съвсем спокойно обяснявам "маме, к`ви конски...децата ти са големи хора от много време, аз живея отделно-имам мъж, чакам дете...би трябвало да сме я затворили тая страница" (ама вече леееко почвам да притрепервам вътрешно), при което тя почти изкрещява "ами не СМЕ си навили на масрафа, не може така - всеки ден НА РЕСТОРАНТ да ми ходите - аз не съм свикнала така"
Аз моментално избухнах в див рев, съответно мъжа ми се ошашави до мене. И почвам, през хлипанията, да истерясвам срещу нея на разни теми: от факта, че не тя ни платила въпросната вечеря (нито която и да е друга в този период) и далече не я бърка какво, кога, къде и как правим, през факта, че въпросното място е мнооого далече от идеята за ресторант, дори в най-общия смисъл на думата, до факта, че би било доста по-целесъобразно впредвид бременността ми вместо филия с масло, примерно, да изям нещо сготвено. И в тоя момент ми мина през акъла, че последното го обяснявам на жена, родила три деца...родила мен, да му се не види
Тръшнах телефона и набрах сестра ми, за да ми напомни как се диша...аз от хлипане не можех 
". 'сложих дрехите на детето в този шкаф." Това при положение, че сме дошли за 1 ден. "що не я преоблечеш. топло е." на нея все й е топло и затова и на дугите трябва да им е. "Отворете си прозореца! Как може да спите така! Ми то няма кислород." Това по всяко време - сутрин, вечер, влиза когато си поиска, без да чука докато ние спим за да проверява дали сме си отворили прозореца, свети ли лампата и прочее. Ми какви сме ние, та да чука.
. Аз казвам, че за първи оът чувам такова нещо и смятам да си сгъвам дрехите както до сега. Тя си замълча, но след 2 часа заяви пред мен и мъжа ми, че то си имало правила. Както на рожден ден се ходи с цветя нечетен брой, така и дрехите се сгъват по определен начин, тя скоро го била научила това, но правилата трябвало да се спазват!
Препоръчани теми