първо мама - имаме ние едни семейни познати в Банско, та сме на гости у тях. И майка ми си говори с единия им син... ама те там говорят на един по-особен диалект и страшно бързо... И майка уж се опитва да хване нишката, ама... нещо не й се получава... моли го момчето да говори по-бавно, той почва, ама след третата дума пак подхваща къртечницата... и майка ми вече й писнало да не разбира, и изръсва с един много сериозен тон: "Слушай сега! (и го заплашва с пръст) Когато говориш с мен ще мълчиш!!!!"
леш бяхме всички от смях
и още си я базикаме от време на време с този лаф сега за баща ми, той е голям шемет, от него мога да събера бая бисери, ама сега се сещам само за този...
Началото на март сме, времето топло, носят се прашки вече... И баща ми, влиза в тоалетната и като излиза почва: "С....иииии" (вика майка ми)... никой не се обажда... после пак "С....иииииии"... пак никой(майка простира на терасата)... и той вече вика с цяло гърло "С...иииииииииии"... майка се задава откъм терасата, притеснена че татко така я вика, пита "Какво има бе Х..., що така викаш", пък той обяснява... "Някой си е забравил мартеничките в банята... ей там са окачени на закачалката..." Пък тя сестра ми се къпала и си изпрала някакви червени прашки и ги окачила на една закачалка в банята да съхнат...
Помляхме се от смях тогава...
пък той още се шегува с нея за "връвките" дето ги носи



! Ама пък ще кажа една приказка от бабата на моя любим (свекървата на свекървата)-та били си на село при въпросната баба, ама било някакъв празник и цялата рода събрана там и бабата: "Тъй и тъй сте се събрали всички-що не взема да умра сега, че да не ви разкарвам друг път?"