Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

Майка ми е с диагноза изхемичен инсулт без тромболиза. Какво дефакто го предизвиква тоя инсулт? Според докторката кръвната ѝ захар била нормална за възрастта. Кръвно е нямала в момента в който са я приели. Какво друго го предизвиква тоя инсулт, за себе си се мъча да си обесня. Макар че кръвна захар 6.9 за мен е супер много. Но невроложката ми обеснява, нормална била. Странни норми имат.

Исхемичният инсулт се случва, когато тромб запуши кръвоносен съд в мозъка. Тоест, няма спукване на кръвоносен съд. При спукването на кръвоносния съд, се получава хеморагичен инсулт. Исхемичният инсулт може да се получи от много неща. Майка ми беше изключително активен човек. Не се спираше, обикаляше целия град (Пловдив), нямаше дори и книжка за лекарства и посещаваше редовно лекаря си. Друг е въпросът, до колко е вземана под внимание, но когато колата се обърне ... Тя също получи масивен исхемичен инсулт за броени часове. Това, което научих е, че исхемичният инсулт, може да се получи и от излизане на сърцето от ритъм. В повечето случаи дори хората не предполагат, че имат такъв проблем. Това е така нареченото предсърдно мъждене. При такава ситуация, самото сърце започва да генерира множество съсиреци, които тръгват по кръвоносната система. Много често това може да протича без симптоми. При нас така се получи. Най-честите "спирки" на тези съсиреци са или белите дробове - бързо настъпваща белодробна емболия, или мозъка - исхемичен инсулт. Пиша тези неща, не да се правя на всезнайко, а защото дълго време обвинявах себе си. Майка ми влезе на операция в неделя вечерта и накрая казаха, че ставата не е счупена и да си избирам или да я мятам на гръб и да се прибирам както намеря за добре, щото дежурната болница - най-голямата хирургия, нямала грижа за това, или да се оперира, щото така и така ставата била увредена, ама пък можела да се счупи и тогава ставало по-страшно. Резултат - високо кръвно и масивен инсулт, със сменена става, но с парализиран опериран крак и парализирана ръка. Честито на печелившите! Три дни твърдяха, че няма инсулт, при условие, че е с пълна парализа на дясна страна. Отрекоха и при направен скенер. Сега се борим с последствията.Просто приемете, че нещата ще продължат дълго, минимум 6 месеца са необходими, за да се видят първите напредъци. Не на последно място - адски трудно за всички, които ще се грижат за болната, както и за семейството. Не забравяйте да се грижите за себе си, да се опитвате да се съхраните, защото иначе ще се самовзривите от емоции.

Това към мен е предполагам, понеже си разпознах чуденките които си цитирала

Ние чак до смяна на става няма да стигнем. Майка ми не иска никакви доктори да я преглеждат, да ходи някъде абсурд. Кара си колелото което и пратих, пие си хаповете и така. Тази седмица взела да става. Чак не мога да повярвам. Отнело ѝ 30 мин да отиде до тоалетната на 2 -3 метра, но все пак сама се е справила с проходилката. От обезболяващото за крака сега пък стомах я заболял. И това почна да я мъчи. Спряла го е. Пратих ѝ глюкозамин за 2-3 месеца. Едва ли ще има ефект, но докато не пробва няма как да знае. При нейния случай, с тази гонартроза не очаквам чудеса, но пробваме. Говорих и с невроложката ѝ. Каза че нямало проблем да го пие, това било добавка и нищо не правело. Та ще видим на къде ще е. Иначе сякаш говора ѝ се оправи, ръката също. Пръстите ѝ двата са изкривени, но това да ѝ е проблема. Та такива неща за сега. Иначе спи нощем. Денем е будна и стои седнала повечето време.

Здравейте, баща ми на 11.11 получи инсулт , този вече му е трети. Исхемичен, уж е лек и няма нищо на скенера, но положението не е добро. Държаха го пет дни в болницата(толкова е пътеката) и го изписаха. От началото беше по-добре, започна да се храни помалко, но с всеки изминал ден се отпуска. Кръвното му падна много , личната каза , че е от залежаването. Трудно се храни и пие вода. Личната ми каза, че е нормално, но като го гледам такъв отпуснат, сърцето ми се свива и не знам как да му помогна.
 

Даниела, а между инсултите бил ли е на някакво поддържащо лечение?

Съжалявам да те видя в тази тема  Дано всичко е наред с човека, за който питаш.
Позволявам си да отговоря, за да си сверя часовника навсякъде ли лечението и "поддръжката" след исхемичен инсулт са едни и същи. Майка ми пи Сомазина около 3 месеца, Пирацебрал 6 месеца. През цялото това време и досега си пие също: Ирбесо, Кавинтон, Аторвистат К, Егитромб, Бетаблокада. Отделно аз ѝ взех Омега 3 заради холестерола. И невролог, и кардиолог казаха, че лекарствата, които останаха ще са едва ли не до живот. Само Аторвистат засега е под въпрос, но последните изследвания на холестерол и триглицериди не бяха добри и заради това не го спряха. Добре е поне, че АСАТ и АЛАТ не е разбъркал Аторвистат К, защото често правел такива поразии дори и след кратък прием, а да не говорим ако се пие с месеци както е при нея.
Отделно ми казаха да върви поне 2км дневно, което тя не прави. Може обаче дори права не ѝ се седи. Някак ленива е станала, уж не я боли, а защо не иска да се движи въпреки всичко, което ѝ обяснявам по въпроса не знам... едва ли е само мързел, не знам какво е.
И другото важно нещо било поне 2л вода дневно. Тя и това не прави. Нерви не ми останаха да обяснявам, че като не пие вода колкото и Егитромб да пие все тая...

Трябва вода, при всички случаи, да разрежда кръвта и да не се дехидратира, още повече за хора с инсулт. Баща ми беше същия. С голяма мъка 500 мл и още толкова чай.
Някои лекарства остават до живот. За да се избегне по възможност повторение, а и защото вече са прекарали инсулт и само промяната в начина на живот при по-възрастни хора, не би могла да помогне. Колкото и да се движат, да се съобразяват с хранене, да избягват нерви, стрес, при повечето има вече нанесени поражения през годините, от посочените по-горе фактори.

МОН, мерси за пожеланията.
Дано и при майка ти нещата се подобрят!

При нас са дали Еликвис (антикоагулант от нова генерация, доколкото видях в Гугъл) и няколко месеца някакъв статин, който не знам защо са го дали, след като човекът има много добър липиден профил и триглицериди под 1. Но явно такава е практиката.

Еликвисът май остава доживот заради тромбофилията.
В момента е на инжекции нискомолекулярен хепарин.

Също няколко месеца май ще приема Ксанакс заради вегетативни смущения, като леко замайване сутрин, все едно от ниско кръвно.

Като гледам доста различни терапии, но и възрастта е различна, както и явно причината.

Тоест май само Еликвисът остава доживот. Или поне дълго време.

При баща ми 6 месеца след инсулта си останаха хапчетата за кръвното, за сърцето, синтром за разреждането и кавинтон за оросяване, фурнатрил на 3-4 дни. Общо взето, кажи речи всичко без Ноотропила май... а и за вените е пил Клопидогрел (като Егитромб), но по някое време са му го спрели.
Чат пат пиеше Ксанакс. А в началото пиеше денем и диазепам, вечер ксанакс, защото без тях беше лудница. С тях - малко по-биваше и спеше няколко часа. На по-късен етап пи неуролакс. Всичко по предписание.

За съжаление Татко в петък почина. Преди това пиеше хапчета за кръвно и кавинтон за мозъка.

Даниела, моите съболезнования 😔

Данаила, съболезнования и от мен.

Имам въпрос: при приемащите по-дълго време /вече 8 месеца при майка ми/ Егитромб, Аторвистат и Кавинтон има ли страничен ефект косопад? Знам, че на фона на останалото това е бял кахър, обаче е допълнителен стрес и гадост и затова да попитам и за това. Проверих ѝ ТСХ, ФТ4 - ок са, тя има Хашимото, но явно в случая косопадът не е от него. И понеже е наистина много силен и плашещ се замислих, че може би е от лекарствата, при някои от тях го има описан и като страничен ефект. Дали обаче нещо може да се направи, за да понамалее поне преди да е останала без коса не знам. Другата седмица ще я водя на невролог, исках да попитам и при положение, че е диспансеризирана при този лекар необходимо ли е да вземам направление или няма нужда и се ходи без?

Здравейте, майка ми не пие от посочениге лекарства, но получи обилен косопад на около шестия месец от инсулта. Взех й шампоан против косопад. Малко понамаля. Също така я подстригах, което допринесе малко, а също и да не го дабелязва толкова, че това допълнително я депресира. Ако е диспансеризирана, след първо посещение при невролога, доколкото ни уведомиха, че второто посещение, което е сред 3 месеца, е без направление със сигурност. По спомени, май три посещения са без направление, но за третото - не съм 100% сигурна. Просто му звъннете и го попитайте.

Не би следвало да трябва направление, ама знам ли ги и аз. Всеки доктор с някакви схеми излиза.
Майка ми тия дни я диспансеризира кожен, заради алергии постоянни на основа на астмата и я предупреди, че след 2 месеца я иска на преглед, да види как върви новото лечение и да не носи направление, защото я е диспансеризирала. Казала и директно да отиде. Така и трябва да е.
За косопада, Мон..., знаеш при Хашимото, че и в норма да са хормоните, косопад пак мъчи много момичета в темата за Хашимото.
В случая може и от лекарствата да е при майка ти. Говорете с невролога. Съмнявам се да даде някаква насока. Знаеш, повечето отхвърялт всеки симптом за който споменеш, но все пак... най-малкото може да даде направление за друг специалист.
И както е писала Рози, може да опитате с външно въздействие някакво.

Вчера неврологът каза да продължавам с досегашното лечение на майка ми. Погледна изследванията, които бях пуснала предния ден , доста по-добри са от предните, затова каза да направи 1 месец почивка от Аторвистат, но да не го спира за по-дълго време, защото иначе холестеролът и триглицеридите пак щели да се вдигнат. Каза, че косопадът е от него. Исках да попитам, освен с диета и прием на Омега 3, с какво друго бих могла да поддържам холестерола и триглицеридите в прилични стойности? Лекарите само Аторвистат знаят, даже за диета не ми споменават, да не говорим за друго. Омега 3 пак сама ѝ купих. Има ефект явно, но със сигурност има и неща, за които не знам, затова да попитам ако някой тук има по-богат опит по тези проблеми.

Холестерол се смъква само с намаляне на въглехидратите, сладките, безалкохолните, че и злоупотребата с плодове....Но родителите абсурд да го проумеят това и да искат да спазват. Те са си свикнали на такъв начин на живот и забрави да се променят от сега нататък. С майка ми се карам постоянно, но си яде вафлите (ама по половин ядяла) и докогато изкара.

Между другото майка ми провървя, макар и с проходилка, след месец парализа. Обаче постоянно се караме за лекарствата. Не ги иска, та не знам дали ги взема или ме лъже. Нещо взела да кашли, баща ми вика ще се удуши, а не е болна. И тя пак - от лекарствата било, ще ги спира и друга няма.