Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

Много е трудно и тежко. Трябва да помним тези хора каквито са били, а не каквито са. Баща ми пострада от тази болест преди 8 години. Ако не беше майка ми, отдавна нямаше да е жив. Сега тя е по-зле от него. Отдаването е тежка задача.
Той рисува. Забелязах ,че картините му са много по-различни от преди инсулта. Не знаем какво става в душите на тези хора и дано не сме на тяхно място. Да поемем грижата за тях от все сърце, каквото и да става. Само това можем да направим, за да спестим кошмарите им.

записвам се за да не загубя темата. Майка ми е прекарала лек инсулт. За щастие без неприятни последици. Страх ме е , защото живея в чужбина и ако се случи няма да съм при нея.
Има ли лекарство, което е много важно да се даде в първите часове след инсулта? Няма значение скъпо или не и дали го има в България или не. Името ме интересува.

Абсолютно съм съгласна. Баща ми също не прояви достатъчна воля и в момента най-много ме е жал за майка ми, която е на 45г., а съдбата й явно е предопределила това. Но любовта й към него е много силна, защото тя дори и за минута не го е оставила. Дори може да се каже, че баща ми слуша само и единствено нея и никой друг-нито баба ми, т.е. майка му, нито мен, нито който и да е друг. Само и единствено майка ми. Това донакъде ме радва, но всъщото време ми е гадно, че не осъзнава, че по този начин ограбва и нейния живот.За припадъците не искам и да се сещам, защото много се натоварвам. Нещо страшно е и не го пожелавам на никой да го изпитва. Единият път баща ми получи припадък, докато говорихме по телофона и чух само от другия край как брат ми плаче и не знае какво да направи. Нещо ужасно е. Най-много ме боли, защото почти на всички припадъци, вкъщи винаги се оказваше по-малкия ми брат, който тогава беше на 17г. и не мога да си представя колко тежко го е изживял той
Е, поне ми олекна, че споделих с вас 

Мила ми Юлия БРАВО НА ТЕБЕ БРАВО ЗА ВОЛЯТА ТИ 
Знам че се оправя когато човека иска да се оправи и когато е млад .Баща ми получи масивен исхемичен инсулт на 81 години и едвам оживя не даваха надежда никаква.Но господ го остави да се мъчи пък и другите покрай него. Започнахме рехабилитация веднага след изписването му стигна до там че го изправяхме и с придържане от двете страни едвам едвам си местеше краката .Докато бях там аз изпълняваше всичко два месеца но и аз си имам семейство и трябваше да се прибера вече а аз живея на 100 км. и така продължиха да го рехабилитират до 6 месеца но нищо почна да псува рехабилитаторката да я гони да не изпълнява това което тя искаше от него и накрая жената не изтърпя и ни каза че вече няма смисъл и че само си даваме парите на вятъра.Той нямаше промяна повече от това и така се залижа ,даже и десният му крак вече не си мърда и той му е атрофирал вече .Та исках да кажа че всичко си е до човека ,мащаба на инсулта и годините на болния играят важна роля.
Винаги съм се чудила как се предаде ,човек който не спираше да работи ,да се движи и да ходи по 30 км. когато ходеше за гъби. Не можех да го стигна когато тръгнехме по гората.
Тази болест явно променя хората до неузнаваемост.
Сега приема само американски аспирин ,и това е кръвното му е като на млад човек  Само костите дето го болят , че има артрит .
Тъй че ние сме длъжни да полагаме грижи макар и да е страшно трудно ,но не можем и да ги оставим нали?   Кураж момичета дано имат майките ни да издържат това напрежение , еднообразие и нерви които ежедневни.

Здравейте, всички, които четете тук!
Искам да разкажа за мъжа си, който от 1г 4 м се бори с гадната болест.
На 2.4. 2008г получи масивен хеморагичен инсулт, следствие на спукване на аневризма със запушване на мозъчните вентрикули. Успяхме да го откараме в голяма болница в столицата, защото тук беше обречен.(лекарите с наведена глава ми съобщаваха, че ако Господ реши, ще живее) След седмица му запушиха аневризмата с платинени спирали през кръвоносен съд. Оказа се, че е кървял два пъти и е в 25 - те % оживели след него. На скенера се видя, че има и обширен исхемичен инсулт. Наложи се да му имплантират клапа, заради хидроцефалията, която се появи заради запушените вентрикули. Тя не проработи и след седмица и направиха ревизия. И така, след месец и половина в реанимация, продължихме борбата вече почти сами. Благодарна съм на невроложката, която му предписа качествено лечение, на рехабилитаторката, която даде всичко от себе си и не остана помен от левостранната хемипареза. Ужасът беше пълен като се има предвид сензорно-моторната афазия (невъзможност да говори и разбира). Но... с много вяра ,търпение и любов, сега решава судоку, кръстословици, бие ме на табла. В къщи може сам с помощтта на бастун, но навън все още и с моя помощ.(ослепя с едното око и му се вие свят)
Вярвам, че ще продължи да се въстановява, макар че лекарите смятат първата година за най-важна(после става по-трудно)! Непрекъснато му давам кураж и го убеждавам, че за мен той винаги ще е най-хубавия (въпреки, че напълня 25 кг от лекарството за епилепсия), най-милия и обичен мъж. Винаги когато каже, че вече е половин човек, го пресичам и не му давам да разсъждава в тази посока. На 49 години е , 95% инвалидност с чужда помощ.
На всички, които гледат болен желая много търпение, защото горките хорица не са виновни за нашето безсъние, обтегнати нерви и разни несполуки, които съпътстват живота ни. На болните, които се въстановяват - да вярват, че могат да се върнат към предишния активен начин на живот, искат се само воля и инат.

Така е ,трябва силна вяра и много търпение    Благодаря, че сподели с нас 

Данчо Караджов, баща ми вече пет години е така, вследствие на исхемичния инсулт, който получи. За съжаление при него волята му изигра лоша шега и той отказа да прави каквото и да е било, за да се излекува /дори стана и по-лошо-наложи се да му ампутират десния крак и сега е в инвалидна количка/, но познавам много хора, които са били на ръба на смъртта и сега са живи издрави и напълно пълноценни хора. Надявам се да имаш воля и в най-скоро време да бъдеш отново здрав. Знам само, че се иска много търпение и кураж, както и подкрепа от близките ти хора 

Данчо Караджов  ТРЯБВА ДА БЪДЕШ СИЛЕН И НАЙ ВЕЧЕ УПОРИТ ЗА ДА ПОСТИГНЕШ ТОВА КОЕТО ИСКАШ
Не знам колко си годишен но ако си млад то шансовете ти за пълно възтановяване е с най големите проценти.
Дано Бог ти даде сили и упоритоста ...пък и подкрепа и помощ от близките си за да успееш. Много труд те чака тъй че запрятай ръкави и не се предавай това е най важното нещо за тази болест.
Желая ти успех.

Данчо Караджов, само не се предавай, шансовете за пълноценен живот са в твоите ръце. Ако го искаш силно, ще го постигнеш. И болестите, които изреждаш, не ти пречат да бъдеш като преди, просто ще си пиеш лекарствата, ще се пазиш повече и толкова. Животът се живее само веднъж и ще е жалко да го пропилееш в отчаяние и самосъжаление. Кураж и само тренировки му е майката!

Гледай филма "Тайната". Непременно. 

Дядо ми е получил инсулт, днес съседите са го открили паднал на пода, кой знай от кога!? В момента е в кома и ще ми се пръсне сърцето от мъка. Знам, че е на 75год., а и като прочетох това което преживявате вие и с по - млади хора ...
Не знам какво да напиша, искам да споделя, а не мога да намеря думи.

Аз съм ... , разбирам те добре - аз също не знаех на кой свят съм и толкова ме болеше, че ми се щеше да не съм жива! Моят съвет е да визуализираш хубави моменти, които ви предстоят с дядо ти, не допускай никакви лоши мисли, колкото и да ти е трудно! Защото всичко се проектира в мислите. И за да не се пръснеш от мъка! Кураж и дано имате късмет!

С огромно желание да помогна и без никакви цели за реклама, споделям, че приема на Цитросепт /от аптеката/ спомага за предотвратяване на следващ инсулт и подпомага възстановяването.