Растем и всичко искаме да знаем, готови сме света да опознаем - набор 2002

За пръв път оставих Марти при майка ми когато беше на 2 годинки. Раздялата беше трудна.Тя се разплака като тръгнахме.  На мен лично много ми липсваше. Бяхме на една сватба и през цялото време си мислех за детето.
А на 3 годинки я оставих за около 2 седмици... Бяхме на 400км. една от друга. Звънях всеки ден и нямах търпение да си я взема въпреки, че беше при майка ми и знаех, че я гледат прекрасно. А и там и беше по добре, защото си играеше от сутрин до вечер на двора. Сега отново няма търпение да отиде при баба, но преди 2 седмици се върна от там, така че ще походи на градина малко и после ще започнат веселбите.

Нашата фея на зъбчетата оставя и двата пъти подаръчета (да живеят големите вериги супермаркети, които работя до късно, че и денонощно  ) - единия път остави пластилин и книжка, вотрият - глина и формички (Мартин много обича да моделира, ходи на приложни изкуства в детската и много хареса подаръците).

За бабите - за пръв път го оставих на годинка и месец - два за два месеца при бабите (редуваха се, докато дойде време за ясла). Виждахме го събота и неделя. После пък от 2 до 4 години по здравословни причини го гледа почти изцяло баба му на село (Мартин е с астма, там климата му повлиява много добре, а и ни беше забранена градината).
Оттогава изкрава летата на село при едната си баба + на море с другата баба и дядо си.
Знам, че за много от вас това е неприемливо, и за мен не беше допреди 4 години... Но не пожелавам на никого да се налага да взима такива решения, притиснат от здравословното състояние на детето си 
Ей го, от лошите мами съм, ама той с голямо желание отива, особено на село... Днес цяла сутрин се пазари да иде на село, а миналата седмица бяхме там и не ми се ходи на мен (тежка работа за два дни с бебе  ), едвам го кандисахме да остане. Е, при условие, че отиде при другата си баба тук в София 

В началото ми беше много тежко и тъжно, особено като беше болен  Ама знаех, че там му е по - добре на него. Другият вариянт беше да напусна работа, но ... не го направих 
У него не виждам никакви негативни последици, обича бабите си и дядо си, общува с тях с удоволствие. И не мисля, че ги обича повече от нас де. Камо ли пък да ги слуша повече  Плакал е един - два пъти за две години, не повече. Аз плачех всеки път в колата до София Важното е, че Мартин оздравя, заякна и вече боледува "в рамките на нормалното"...

Вече претръпнах и не мисля, че при баба е лошо  И аз съм била летата при баба, пък нямам никакви негативни последици от това (поне така си мисля де  ). С майка ми се разбираме прекрасно (е, с неминуемите дребни несъгласия по гледането на децата), със свекърва ми - също 
Сега от 1.08 се връщам на работа и мисля и двамата да оставя на село. Просто не виждам смисъл в жегите да ги държа в София 
Дълго стана обяснението, ама нали съм с най - голям опит, тъй да се каже... 

Благодаря,Рали!Аз в никакъв случай не мисля,че една майка е лоша,когато си остави детето при своите или на мъжа си родители!Представям си как един ден моето дете ще ми води внучетата и колко ще им се радвам...Само че,за съжаление,не сме на едно мнение с таткото .Просто на него малкия мнооого му липсва и тук 2 дни едвам го удържам да не запали колата и да отиде да го вземе.А свекито е просто на седмото небе,когато гледа внучетата.Тя казва,че само те й доставят радост!

Ние сме единодушни, но най-вече, защото бабите са далече. И не мога да ги оставя по седмица за проба. И аз съм стояла доста при баба, пък братовчедките ми - само с леля, не оставаха сами. Тогава се чудех, сега разбирам леля ми  Определено едно такова отделяне за известно време се отразява добре на отношенията между децата и родителите. Може би ще е за първи път след първи клас, за да не деля братята един от друг.

Оставяла съм Джани и Нико от няколко месечни,почти на годинка при бабите.
Стояли са и по месец там без мен.
Било ми е тежко,но пък съм знаела , че там те се чувстват прекрасно,чист въздух и много търпение от щастливите баби.
Сега вече по големи ,остават по рядко,по месец най - много, през лятото.
Не плачат за мен,рядко говорим и по телефона.

А от месец постоянно питат кога ще си ходят на село.

 

Ние нямаме село. Има и само едни баба и дядо, моите родители. Тая година почина свекървата, която беше болна на легло и не можеше себе си да гледа.
Оставяла съм Детелина един единствен път на майка ми. Като се роди малкия и се бяхме ошашкали в началото мъжа ми настоя майка да я вземе и да я заведе в Русе за известно време. Взе я и стоя при тях някъде около две седмици. Много ми беше кофти, особено от това, че аз като и се обадих а тя ми казва по телефона "Ти си гледай бебето, а аз ще си стоя при баба". Беше на 2г и 9м тогава. Аз му теглих един рев и като стана малкия на 40 дни отидох и си я прибрах.
Това беше. От тогава не съм ги оставяла при майка ми. Тя си има и разни здравословни проблеми и не мисля, че ще се справи с двата малки бяса.
Така е като се жени дърт човек и родителите му са възрастни и няма кой да помага.

Ние никога не сме се разделяли с Дария просто, защото баща ми живее в апартамента срещу нашия, а свекърите ми са възрастни и нямат особено желание да я гледат, живеят далеч и детето почти не ги познава, виждаме се веднъж в годината. Искрено завиждам на децата със село, а Дария на децата с баби.

Колко са чувствителни децата особено в тия моменти като се появи бебето. Почувствала се е изоставена горката.
Определено не ти е било лесно.

Здравейте и от мен! Нашата фея два пъти вече оставя дребни подаръци  Втория път малко позаъксня, нещо не успя сутринта. Та следобяд трябваше аз да обяснявам защо се е задържала  Благодаря ви за съветите, които ми дадохте тук, последвах и съм предоволна 

Едно ще ви кажа - блазе ви на вас, които имате баби и дядовци и село, и т.н.т. Поне може да се чудите дали да ги оставите или не. Ние нямаме и не се и чудим  Само свекърва ми, но тя е възрастна и вече моя мъж не иска да я ангажираме с това. А наистина, лятото на село при баба и дядо а нас е било нещо незаменимо  така че, радвайте им се, да са ви живи и здрави. Това е едно истинско щастие   

Село ДА, но баби и дядовци не съвсем. Вики ходи на село само с баща си и си се връща с него. Сам не съм го оставяла. А при майка ми за пръв път ходи преди 2 мес. за 4 дена. Общо взето сами си ги гледаме и си се оправяме. Аз не се оплаквам от това де, просто изказвам мнение да знаеш, че не си сама.

Чета за изпращането на децата на село и въздишам....
Преди три години майка ми си продаде апартамента в София и си купи къща в едно село на стотина километра, близо до Панагюрище, за да има къде да ходят децата през ваканцията. Две лета изкараха там моите момичета, дори си водиха и приятелка с тях. Ние ходехме 1-2 пъти месечно с мотора да ги виждаме. Прекрасни месеци бяха! Децата ми откриха какво е да тичаш на улицата без да се оглеждаш, да береш плодове и зеленчуци от градината, да пиеш мляко от кравата на съседите... Все неща, които аз се опитам да съхраня от собственото си детство.
Тази година "селото" ни е Манчестер. Мама замина в края на миналото лято. Та моите момичета ще си бъдат у дома на двора със свекърва ми, което всъщност не е чак толкова лош вариант - имаме голям двор, а и те ще имат доста пътувания през лятото.

Габриела приключи с детската градина. Вчера я заведох, тя влезе в групата и като видя, че там не е нито нейната учителка, нито нейната Роси (помощник-възпитателката), просто се обърна и каза, че иска да се прибира. Не е почитател на сборните групи.

В понеделник заминават на море с баба, леля и двете братовчедки. Надявам се да случат на хубаво време.

На Петьо му се клатят две зъбчета, откри го тази сутрин. Почна да се пазари какво ще иска от феята за тях. За едното - нови релси за влака, а за другото - пари  . Да си купел нещо от близкия хипермаркет. Оценката за стойността на зъбчето ме удовлетворява 

lina6.3 , благодаря ти   

Здравейте и от мен
Виждам че обсъждате зъбчетата и феите,моята госпожица също иска парички от феята за да си купила нещо 
Колкото до бабите Иви ходи от две годишна при тях и мисля че се чувства добре но на мен ми е мъчно и не ми се оставя,но когато тя поиска я пускам.Мисля че ако на децата им е добре при баба и дядо трябва да се оставят да ходят-но не за много дълго време .Жалко че майка замина за Англия и на детенце му е много криво,но какво да се прави,тъкмо повече време с мама.С нетърпение чакам да излезя по майчинство и да сме си  двете по цял ден че после като се появи бебчо вниманието ще е наполовина.Сега е много интусиазирана за бебето но се притеснявам като се роди как ще е

Янита, честито! Знам, че го искаш отдавна Браво на вас - винаги съм се възхищавала на многодетните родители 
Пожелавам ти всичко да мине безпроблемно и малката фигуристка да стане най - прекрасната кака (Вики си е прекрасна кака вече) 

ninka3103, момичетата май по - лесно приемат новите членове на семейството... искам да кажа, по - малко ревнуват Поне с такова впечатление оставам 
При нас имаше около месец голяма ревност, голямо чудо... Следродилната ми депресия беше заради Мартин, не заради раждането 
Дано при вас не е така