Дъщеря ми има желание да се храни сама може би откакто стана на 1 г. и 1м. Етествено - маже се много, с лъжица не успява почти нищо да хапне, омазва се цялата, но има желание и я оставям да се бори.
С вилица твърда храна - например малки парченца домат - яде без проблеми сама и сега на 1г. и 3м.
Всъщност аз не я уча да се храни сама. Инициативата е изцяло нейна, аз само съблюдавам и чат-пат помагам. Ето тук и доказателството: Симона се храни сама с настъргана ябълка на възраст 1 г. и 2 м.
С вилица твърда храна - например малки парченца домат - яде без проблеми сама и сега на 1г. и 3м.
Всъщност аз не я уча да се храни сама. Инициативата е изцяло нейна, аз само съблюдавам и чат-пат помагам. Ето тук и доказателството: Симона се храни сама с настъргана ябълка на възраст 1 г. и 2 м.
/
Смях, смях, ама си е така. Желанието у детето е важно и според мен е добре да се насърчава, когато то се появи. Аз самата изпадам в тих ужас, когато малката започне да се "храни" сама. Но само съблюдавам отстрани и когато забележа, че й минава меракът и го обръща на игра, прибирам храната. 
Визма и рови с нея докато не омаже на всякъде,но няма и помен да сложи в устата.Ще следя темата 
сега вече му давам,гребва си и го слага в устата,не винаги я оцелва и се омазва до уши,но напоследък има все повече успешни опити.А филийки яде сам!