Публикувана: 9 май 2008, 12:44 ч.
Последно мнение: 8 юни 2008, 10:36 ч.

бебе и домашен любимец

9 411
263
1

# 15 9 май 2008, 13:57 ч.

Мнения: 1 336

Дадох моя котарак на майка ми като теб. Няма да го взимам обратно, тя живее наблизо и мога да го виждам често. Пък и за животинката беше голям стрес да се окаже в нова къща и в момента вече е свикнал и после пак да го местя ....... много ще му дойде. Много ми беше мъчно за него, защото основно аз се грижех за него и си го обичах много. Според мен котките са малко набедени за токсоплазмозата, защото домашните котки не ядат сурово месо и нямат контакт с паразита, когато не излизат навън. Много по-опасно е ако човек яде сурово месо. Една позната се зарази като винаги опитваше от каймата за кюфтета преди да ги опече.
Но все пак го дадох ..... Cry

Бих направила всичко, за да ми е здраво детенцето. Пък и за всеки случай (котарака понякога се измъкваше навън), човек никога не знае. По-добре да съм се предпазила.
Но когато се роди бебето не мисля да ограничавам контакта му с животни. Четох, че колкото по-рано има контакт, толкова е по-малка вероятността да развие алергии. Когато го водя на гости в майка ми няма да го спирам да контактува нито с котарака, нито с кучето. Мисля че даже е полезно за децата.

# 16 9 май 2008, 14:09 ч.

Плевен
Мнения: 1 357

Аз съм против бебе и животно да се гледат на едно място.
Особенно в апартамент,където пространството е малко Peace

# 17 9 май 2008, 14:12 ч.

Мнения: 1 447

И аз съм против.Ако се гледат на двор съм съгласна ,но в затворено пространство не.

# 18 9 май 2008, 14:12 ч.

Мнения: 5 790

Забременях, родих и си гледам детето с две котки. Не съм си и помисляла да ги давам на когото и да било. Естествено, че котките не излизат навън, редовно се обезпаразитяват и ваксинират. Но всеки, както го усеща. Аз не съм имала никакво вътрешно противоречие със себе си относно това, дали да ги задържа или да ги дам. Ако имах и най-малкото, то е ясно в чия полза щеше да е решението ми.

# 19 9 май 2008, 14:53 ч.

Мнения: 2 211

Котарак имаме от 10 години. Той е част от нашето семейство. Забременях и бременеех с котарака у дома.
Роди се бебето - с първите крачки у дома му дадох да види и подуши бебето. Него го беше страх повече от когото и да било за бебето.
Не му се е натрапвал нито за миг! Пази го.
Дребният порасна и често му досажда. Вижда се, че го обича и често се гали и гушка в него, но котаракът ни винаги е нащрек. Никога не го е драскал. Ако му стане неприятно го предупреждава като си вдигне лапата или го удари леко (без да си вади ноктите).

Аз съм отраснала от малка с котки и то дворни - ходят навсякъде и по всякакви боклуци. Родителите ми се чудеха как да ми отвлекат вниманието от тази мания, но не успяха хората... Simple Smile

Никога не съм боледувала от нещо заразно от тях, нямам алергии.
Детето ми също за сега няма никакви проблеми.

Аз съм направила изборът за себе си.... Всеки сам си преценява какво да направи с домашния си любимец и сам си носи отговорност за съдбата му!

# 20 9 май 2008, 14:56 ч.

София
Мнения: 3 064

Цитат на: tania_ark в пт, 09 май 2008, 14:53

И аз така съм израснала. Само че в момента имаме куче, защото ми е жал за котка в апартамент!

# 21 9 май 2008, 15:24 ч.

Мнения: 199

Аз съм решила да си върна котката у дома.Само временно е при майка просто не знам за колко...

# 22 9 май 2008, 15:28 ч.

в Надежда-та
Мнения: 4 983

Твърдо против Naughty

# 23 9 май 2008, 15:31 ч.

Мнения: 1 336

Цитат на: ceciii в пт, 09 май 2008, 15:24

Аз съм решила да си върна котката у дома.Само временно е при майка просто не знам за колко...

И аз мислих над този вариант, но като видях Марио (котарака) колко е свикнал с майка ми и как се обичат се отказах. Пък и животното след 1-2 години съвсем ще си е привикнало там и аз ще свикна без него и няма смисъл да го връщам. Мисля като поотрасне бебока да си взема малко котенце, защото не мога без животинка вкъщи. Пък и всички ми казват че като се роди бебето няма и да се сещам за котката и няма да имам време да и обръщам много внимание.

# 24 9 май 2008, 15:38 ч.

Мнения: 274

Ние имаме домашни любимци-кучета,но те са в двора и за това не съм против,но ако са вътре в къщата, въобще не мога да си представя кучета и деца на едно място да живеят заедно. Naughty

# 25 9 май 2008, 15:42 ч.

София
Мнения: 3 249

Отраснала съм с животни. В момента имаме котка у дома, която не излиза навън и куче на двора, което не влиза вътре. И двамата са редовно обезпаразитявани и ваксинирани. И двамата са... членове на семейството ни и трудно бихме се разделили с тях. До сега не се е появила крайно наложителна причина за това.

Нещо повече - котката е добър приятел на дъщеря ми и беше сериозен стимул за нея да започне да пълзи и да ходи. Simple Smile

А токсоплазмоза може да се хване и от недобре измити плодове и зеленчуци или недопечено месо с много по-голяма вероятност, отколкото от домашна котка, която не излиза навън. Peace

# 26 9 май 2008, 15:47 ч.

Мнения: 2 374

Според мен котките са по-опасни от кучетата,ние имахме куче много пазеше бебето,но...почина много ни беше мъчно за него.
Cry

# 27 9 май 2008, 15:52 ч.

Мнения: 575

Аз гледам куче и бебе. Обожавам животните и искам да възпитам дъщеря си по същия начин.
В началото мислехме да отделяме кучето и детето в различни стаи и да не стоят в едно помещение. Но когато дойде педиатърката за първият преглед след изписването, много се зарадва, че имаме куче. Направо ми се скара, че гоня кучето от стаята. Каза, че няма проблем да съжителстват заедно и че е много хубаво за детето да расте с куче в дома. Peace

Имам и котка, но когато се преместих преди няколко години, тя остана при родителите ми. Виж с нея съм по-предпазлива и не бих оставила детето и котката в една стая, защото тя е непредсказуема.