Може би това чувство се изпитва и даже, когато детето расте с родния си баща.
- Публикувана: 9 май 2008, 20:36 ч.
- Последно мнение: 23 май 2009, 08:54 ч.
Как Вторият участва във възпитанието на д
Така е..който и да се кара на детето ни е неприятно, било екса, било дядо или баба, или новия мъж. Но съм твърдо убедена, че глезенето на едно дете не води до нищо добро за самото него. А и никой нормален зрял човек няма да започне да се кара на едно дете заради самата идея..то си е част от възпитанието на мъника.
Благодаря за отговорите. Може би това чувство се изпитва и даже, когато детето расте с родния си баща.
Всъщност отговор на моите терзания ми даде самото ми дете, когато онзи ден ми каза :"Мамо, на мен И. ми е хем баща, хем приятел." Много ме трогна това признание.
Всъщност отговор на моите терзания ми даде самото ми дете, когато онзи ден ми каза :"Мамо, на мен И. ми е хем баща, хем приятел." Много ме трогна това признание.
По въпроса: щом вторият ми съпруг наравно с мене (а откакто съм бременна и два пъти повече от мене!) чете приказки, води/ взема детенце от градина, играят заедно, бърше сополи, дава лекарства и мие дупето на прекрасната ми госпожица, значи има същото право да участва във възпитанието й. Разбира се, че ми става мъчно, когато се налага да й повишава тон, но без това не може - тя непрекъснато прави опити да му се качи на главата. А съвсем скоро стана ясно, че и на него му е мъчно, когато аз съм "лошата". Установих, че който и да се кара на детето ми, и колкото и да е справедливо, на мен ми се къса сърцето! Добре, че не мога да се видя отстрани, когато побеснявам и й "наливам ум и разум в главата"! И освен това - той си няма други деца, значи от мен се е научил как се възпитават и ако нещо не ми харесва, не трябва ли да се позамисля...
И аз живея с втори мъж, той има дете от първия си брак но то не живее с нас. Синът ми е голяма фурия, много е инатлив, палав и своенрав. Но има респект от човека до мен - никога не го е бил, не го е удрял - единственото , което си позволява да направи е да го сграбчи сериозно и да го постави на място да седне и да почне да му говори високопарно .... 
Синът ми не може без него - обича го и го търси , предпочита да е с него от колкото с мен -
имали си мъжка работа двамата. От сега се е уговорил с него да му помага за училище защото е първокласник тази есен. Аз съм уж от строгите майки, но често моичкият не зачита моето мнение но когато мъжът ми скръцне със зъби всичко е наред! Не се сърдя когато му се кара, не се и намесвам по време на караницата ( само ако се премине границата тогава ще се намеся)!
Смятам че по-важен във възпитанието е човека, който отглежда детето а не биологичния родител.
Синът ми не може без него - обича го и го търси , предпочита да е с него от колкото с мен -
имали си мъжка работа двамата. От сега се е уговорил с него да му помага за училище защото е първокласник тази есен. Аз съм уж от строгите майки, но често моичкият не зачита моето мнение но когато мъжът ми скръцне със зъби всичко е наред! Не се сърдя когато му се кара, не се и намесвам по време на караницата ( само ако се премине границата тогава ще се намеся)! Смятам че по-важен във възпитанието е човека, който отглежда детето а не биологичния родител.
Засега при мен и при децата друг мъж няма но ще дам пример от моето детство.Биологичния ми баща ме е изоставил когато съм била на 1г.7м две години по късно мама се омъжи отново за човека който аз съм смятала за своя баща човека който ме обича безгранично и до ден днешен. Да много ми се е карал,да много ме е наказвал НО той ме обича а биологичния ми баша съм го виждала 2пъти за последните 27години и съм много щаслива от това.
Аз съм уж от строгите майки, но често моичкият не зачита моето мнение но когато мъжът ми скръцне със зъби всичко е наред! Не се сърдя когато му се кара, не се и намесвам по време на караницата ( само ако се премине границата тогава ще се намеся)!
Ами ако премине границата, когато ти не си наоколо???
всъщност кой е баща? този, който е създал детето или този, който участва във възпитанието на детето?
-баща е този,който се грижи за детето ти,който ги води и взима от градина,който стои с теб до леглото му ,когато е болно и ти4а нощем за лекарства,който го завива за лека нощ или ти4а с него в парка,когато ти искаш да си по4инеш,който при положение,4е живеете заедно се грижи и финансово за детето ти ,защото кирливите пари за издръжка стигат само за люлките и батутите в парка и т.н и т.н.-(оня другия е само донор,дето е извадил от 9 кладенеца вода как другите са му виновни,4е не му стиска да бъде истински баща-домовете са пълни с деца от донори и майки-инкубатори повярвай ми)-следователно той -"втория"трябва да има водеща роля във възпитанието на детето-наравно с теб и детето да усеща оби4 и респект-ина4е ще запо4не да манипулира ситуацията и да знае ,4е там нямат право да му се карат и ще си разиграва коня-примери бол
ако живееш с друг 4овек,който е поел вси4ки задължения-трябва да има и вси4ки права-и не се притеснявай-ще полу4и после и вси4ки сладости от това да е истински баща
п.с говоря в целия си пост по принцип и не визирам нито лична история,нито конкретни лица-да не по4нат сега едни редовни потребители,дето на всеки пост са ми "мерудия" да ми отговарят ли4но
-то 4овек да не си изкаже мнението Аз съм уж от строгите майки, но често моичкият не зачита моето мнение но когато мъжът ми скръцне със зъби всичко е наред! Не се сърдя когато му се кара, не се и намесвам по време на караницата ( само ако се премине границата тогава ще се намеся)!
Ами ако премине границата, когато ти не си наоколо???
Синът ми знае че съм строга, но когато мъжът ми е наоколо се чувства по различен начин - някак си е по-важен когато има мъже!
Аз съм уж от строгите майки, но често моичкият не зачита моето мнение но когато мъжът ми скръцне със зъби всичко е наред! Не се сърдя когато му се кара, не се и намесвам по време на караницата ( само ако се премине границата тогава ще се намеся)!
Ами ако премине границата, когато ти не си наоколо???
Синът ми знае че съм строга, но когато мъжът ми е наоколо се чувства по различен начин - някак си е по-важен когато има мъже!
Аз не разчитам някой друг да респектира детето ми, за да го накара да ме слуша и т.н., напротив всички се опитват да ме работят да не съм строга, но аз смятам че така трябва да бъде и така ще е
Бих те посъветвала да не оставяш нещата в ръцете на друг човек - намери начин - отвоювай си позицията - ти като скръцнеш със зъби да те слуша, а не да чака дребното да скърца някой друг.
Аз съм уж от строгите майки, но често моичкият не зачита моето мнение но когато мъжът ми скръцне със зъби всичко е наред! Не се сърдя когато му се кара, не се и намесвам по време на караницата ( само ако се премине границата тогава ще се намеся)!
Ами ако премине границата, когато ти не си наоколо???
Синът ми знае че съм строга, но когато мъжът ми е наоколо се чувства по различен начин - някак си е по-важен когато има мъже!
Аз не разчитам някой друг да респектира детето ми, за да го накара да ме слуша и т.н., напротив всички се опитват да ме работят да не съм строга, но аз смятам че така трябва да бъде и така ще е
Бих те посъветвала да не оставяш нещата в ръцете на друг човек - намери начин - отвоювай си позицията - ти като скръцнеш със зъби да те слуша, а не да чака дребното да скърца някой друг.
Колко е голям синът ти? Как така смята, че мъжът е по - важен от жената??? - Лелеле, внимавай с това хлапе. Говори с мъжт ти и нека известно време пред детето демонстрира, че се допитва постоянно до теб и съгласува всичко с теб - така ще ти помогне да покажеш, че ти не си коя да е , а си МАЙКА му и човекът които цял живот ще трепери за него и ще прави всичко възможно за да е добре.
Аз смятам, че каквото и да става, колкото и добре дасе чувстваш в момента и имаш подкрепата на наййййй-прекрасния мъж на света - никога не бивада забравяш, че мъжете са временно явление в животът ни, а децата са постояните присъстващи - така че - не испускай положенеито от ръцете си и не разчитай друг да възпитава детето и да ти "помага" в това
Аз смятам, че каквото и да става, колкото и добре дасе чувстваш в момента и имаш подкрепата на наййййй-прекрасния мъж на света - никога не бивада забравяш, че мъжете са временно явление в животът ни, а децата са постояните присъстващи - така че - не испускай положенеито от ръцете си и не разчитай друг да възпитава детето и да ти "помага" в това
Колко е голям синът ти? Как така смята, че мъжът е по - важен от жената??? - Лелеле, внимавай с това хлапе. Говори с мъжт ти и нека известно време пред детето демонстрира, че се допитва постоянно до теб и съгласува всичко с теб - така ще ти помогне да покажеш, че ти не си коя да е , а си МАЙКА му и човекът които цял живот ще трепери за него и ще прави всичко възможно за да е добре.
Аз смятам, че каквото и да става, колкото и добре дасе чувстваш в момента и имаш подкрепата на наййййй-прекрасния мъж на света - никога не бивада забравяш, че мъжете са временно явление в животът ни, а децата са постояните присъстващи - така че - не испускай положенеито от ръцете си и не разчитай друг да възпитава детето и да ти "помага" в това
Аз смятам, че каквото и да става, колкото и добре дасе чувстваш в момента и имаш подкрепата на наййййй-прекрасния мъж на света - никога не бивада забравяш, че мъжете са временно явление в животът ни, а децата са постояните присъстващи - така че - не испускай положенеито от ръцете си и не разчитай друг да възпитава детето и да ти "помага" в това
Явно няма смисъл да казвам, че е добре да поговориш с БНД /поне при повечето от нас това не работи/. Явно ще трябва да разчиташ на по-умният от двамата и по-разумният - тоест детето. Говори постоянно със синът си и с мъжът до себе си - в никакъв случай не се отказвай от водещата роля във възпитанието на детето и от респекта пред него /знам че другият вариант е по - лесен но не си заслужава/.
Успех
Успех
Към въпросчето на mery bi се присъединявам и аз, с питанка и едно малко допълнение.
" когато детето изпитва срам от приятеля на мама и не иска да се вижда с него?
какво се прави в такъв момент?
А приятеля на мама е много мил човек..."
Времето прекарано с него е невероятно, хубаво и пълно с положителни емоции,но малките все повтарят"Кога ще си ходим при тати?"
" когато детето изпитва срам от приятеля на мама и не иска да се вижда с него?
какво се прави в такъв момент?
А приятеля на мама е много мил човек..."
Времето прекарано с него е невероятно, хубаво и пълно с положителни емоции,но малките все повтарят"Кога ще си ходим при тати?"