Моето дете ходи без посока ...

  • 2 388
  • 35
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 959
ZLATNAJoy Joy Joy Hug

Моята дъщеря е същата. В момента в който я пусна на площадката, се започва едно лудо тичане, въртене в кръг. В един момент, направо отпрашва на някъде. Аз, викам по нея, тичам, казвам и Чао, а тя без да се обръща, започва да маха с ръка за Довиждане. В момента в който я догоня, и се опитам да я върна, се започва едно тръшкане и викане, извива се на дъга, всеки път едвам я удържам да не си фрасне главата....направо приключение  ooooh! Laughing
На няколко пъти, ми се завива свят, докато се опитвам да я хвана, а тя се върти в кръг. Тя, нали е мъничка и нейният диапазон е голям, а за мен е малък и ....

Не сте само вие  Peace

# 16
  • Мнения: 1 479
Когато изведа и 2-та на вьн,хукват в различни посоки Mr. GreenТа не се притеснявай Laughing

# 17
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Когато изведа и 2-та на вьн,хукват в различни посоки Mr. GreenТа не се притеснявай Laughing
Викаш по-зле ще стават работите след време Mr. Green ooooh! Tired

# 18
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
ZLATNAJoy Joy Joy Hug

Моята дъщеря е същата. В момента в който я пусна на площадката, се започва едно лудо тичане, въртене в кръг. В един момент, направо отпрашва на някъде. Аз, викам по нея, тичам, казвам и Чао, а тя без да се обръща, започва да маха с ръка за Довиждане. В момента в който я догоня, и се опитам да я върна, се започва едно тръшкане и викане, извива се на дъга, всеки път едвам я удържам да не си фрасне главата....направо приключение  ooooh! Laughing
На няколко пъти, ми се завива свят, докато се опитвам да я хвана, а тя се върти в кръг. Тя, нали е мъничка и нейният диапазон е голям, а за мен е малък и ....


Просто мила все едно ми описваш моето дете Rolling Eyes
Даже като и кажа ЧАО и тя хуква още по-силно и се радва и чак на глас си се смее ooooh!
А от тръшкане няколко пъти ми е лягала на земята и съм се виждала в приключение с нея докъто я вдигне, поне 2 пъти ме е хапала и удряла Shocked Rolling Eyes Tired

 Rolling Eyes

Последна редакция: нд, 11 май 2008, 23:39 от ZLATNA

# 19
  • Мнения: 3 726
Докато има кой да тича след нея, така ще е Laughing.
Пробвай да я оставиш да тича, без да бягаш след нея, естествено, на безопасно място. Вместо да я гониш, скрий се. Със сигурност ще внимава къде  е мама, ако веднъж си помисли, че се е изгубила. Mr. Green При мойте поне проработи...
[quote author=*Галя* link=topic=291517.msg7437380#msg7437380 date=1210419549

Освен това на тази възраст децата нямат чувство за самосъхранение, те не знаят, че е опасно ако мама я няма наблизо и затова с такава лекота се отдалечават.
[/quote]
Не мисля така, дори новородените знаят, че мама винаги трябва да е наблизо. Peace

# 20
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 941
Докато има кой да тича след нея, така ще е Laughing.
Пробвай да я оставиш да тича, без да бягаш след нея, естествено, на безопасно място. Вместо да я гониш, скрий се. Със сигурност ще внимава къде  е мама, ако веднъж си помисли, че се е изгубила. Mr. Green При мойте поне проработи...

Явно всяко дете е различно. Правила съм си експерименти с моя син, когато беше на около 1.5 г. Крила съм се, за да видя дали ще ме потърси. Изобщо не му правеше впечатление. Можех са часове да си седя скрита  Mr. Green. Да не говорим за двата случая, в които беше излязъл от къщи /някой беше оставил дворната врата незаключена/  без да ме уведоми  Twisted Evil. Добре, че и кучето  беше избягало с него .... то поне се появява като го повикаш  Mr. Green.

# 21
  • София
  • Мнения: 44 115
И моя така...дори и сега все още по голямата част от разходката е тичане....
Иначе от няколко седмици почна и да се позаиграва на едно място....

Пробвала съм и да го оставя...няма връщане и да го викам все тая или не чува или ми маха за чао и си заминава...и това от съвсем малък, не от сега...
Та и аз си тичам....
Ако трябва да ходим някъде определено е трудно, защото и за ръка отказва  почти....на всичко отгоре ако някоя корла му хареса няма да се притесни и на улицата да скочи... и под колелата в парка радосно се хвърля...
И така...просто винаги съм на няколко крачки от него....

# 22
  • София
  • Мнения: 2 840
И моят тичаше. Имаше една-единствена постоянна посока - обратната на моята. Mr. Green
Понякога съм си мислила, че просто иска да се отърве от мен - нито се обръщаше, нито ме търсеше с поглед - търчеше без цел и посока, само и само да е в акция и аз да не го докопам, че току-виж съм го хванала за ръка, сложила в количка или някакви такива ограничения.
По едно време се опитах да приложа метода "аз си тръгвам" и да го оставя сам, за да се спре. Обаче бързичко се отказах, защото единственият ефект беше, че той до такава степен увеличаваше дистанцията между нас, че направо ми се налагаше да спринтирам на дълги разстояния.
А каква емоция беше на плажа, сред тълпата, няма да разказвам Grinning

Относно надеждите ти за скорошни промени, само ще спомена, че моят се озапти чак към края на втората година, когато осъзна, че съм му нужна и не изпитваше такова желание да ми избяга Mr. Green

# 23
  • Мнения: 8 229
И моят син е от тичащите. Ама не е само той, всичките му връстници в градинката са такива немирници. Криенето не помага както и тръгването в обратна посока - обикновено изобщо не се впечатлява, ако си е наумил да ходи нанякъде. Обаче мога да те успокоя. При нас този период май започна да отминава - от както тръгна на ясла е по-послушен. Вече позволява да бъде воден за ръка. Понякога пак си хуква безцелно, но поне не е винаги. Преди се виждах в чудо да го гоня постоянно. Трудно е наистина, но според мен си е нормално поведение. Сред познатите ни деца няма такова, което да стои кротко до майка си. Всъщност май стоят мирно само, ако похапват нещо.

# 24
  • Мнения: 2 448
Докато има кой да тича след нея, така ще е Laughing.
Пробвай да я оставиш да тича, без да бягаш след нея, естествено, на безопасно място. Вместо да я гониш, скрий се. Със сигурност ще внимава къде  е мама, ако веднъж си помисли, че се е изгубила. Mr. Green При мойте поне проработи...
При моя, неNaughty Чак след 3 годишна възраст започна да изпитва страх и да се връща, като го викам.

# 25
  • Мнения: 3 205
Докато има кой да тича след нея, така ще е Laughing.
Пробвай да я оставиш да тича, без да бягаш след нея, естествено, на безопасно място. Вместо да я гониш, скрий се. Със сигурност ще внимава къде  е мама, ако веднъж си помисли, че се е изгубила. Mr. Green При мойте поне проработи...

Би проработило, ако се обърне назад, за да погледне къде сме. Ама като не се обръща? И ние сме пробвали с негонене и криене - е, не ставаше. Бягаше весело и безгрижно като вятър и хич не му пукаше. И след като веднъж му казах чао, тръгнах си наужким, той весело си хукна в обратната посока и една люлка му разби главата, щото с корема не можах да го догоня навреме - просто спрях да опитвам да го уплаша и си тичах след него, докато се отказа да бяга.

# 26
  • Мнения: 2 908
Ние сме точно така-не се спира,аз също не сядам никога.Тича като въртоглава,не иска напоследък и да се люлее,а слиза в движение от люлката ooooh!,ходи да пречи на другите деца на пързалката-те се пързалят,тя стои отдолу и пречи,аз пак тичам да я местя,тя ходи да се катери от стъпалата на пързалката,но не може още сама,пречи пак на по-големите и опитните,аз пак тичам да я местя,щото ще я блъснат,като се катерят,а никой няма да ни чака  5 часа да се катери... ooooh!и все тича нагоре-надолу без посока,аз след нея....Въобще не сте сами в това 'тичащо"начинание.Веднъж за секунди я изпуснах от поглед,а тя хукнала към люлките,те се люлеят и тя тича до тях без да се усеща,че ще стане нещо,стига до тях и едно момченце я рита в главата,моето тупва възнак,реших,че ще ходим по болници....мислех,че след този инцидент няма да тича така към люлките-сега пак-все едно не е било... #Crazy

# 27
  • Мнения: 53
ZLATNAJoy Joy Joy Hug

Моята дъщеря е същата. В момента в който я пусна на площадката, се започва едно лудо тичане, въртене в кръг. В един момент, направо отпрашва на някъде. Аз, викам по нея, тичам, казвам и Чао, а тя без да се обръща, започва да маха с ръка за Довиждане. В момента в който я догоня, и се опитам да я върна, се започва едно тръшкане и викане, извива се на дъга, всеки път едвам я удържам да не си фрасне главата....направо приключение  ooooh! Laughing
На няколко пъти, ми се завива свят, докато се опитвам да я хвана, а тя се върти в кръг. Тя, нали е мъничка и нейният диапазон е голям, а за мен е малък и ....

Не сте само вие  Peace





това все едно аз съм го писала.едно към едно сме !!! ZLATNA, съчувствам ти  -  аз съм в абсолютно същото положение като теб и многото мами,които са писали тук... не се спираме, не мога да стигна от точка А до точка Б , в количката реве и се тръшка... абе изобщооо... а около мен все едни мирни и тихи дечица... майките им ме гледат като че ли съм някоя луда, която само подвиква след детето си и съм сигурна ,че си шушукат помежду си нещо за мен ,ама... нищо не можем да напраим, ще мине и този период надявам се скоро Simple Smile   bouquet

# 28
  • Мнения: 1 897
И моя така...дори и сега все още по голямата част от разходката е тичане....
Пробвала съм и да го оставя...няма връщане и да го викам все тая или не чува или ми маха за чао и си заминава...и това от съвсем малък, не от сега...
Та и аз си тичам....
Ако трябва да ходим някъде определено е трудно, защото и за ръка отказва  почти....на всичко отгоре ако някоя кола му хареса няма да се притесни и на улицата да скочи... и под колелата в парка радосно се хвърля...
И така...просто винаги съм на няколко крачки от него....
При нас положението е същото.
Просто сме случили на активни, много подвижни и енергични деца.Това е.
Надежди за скорошна промяна-нямам. Вече свикнах непрекъснато да подтичвам след сина си докато сме навън.
Е, няма как да поседна спокойно на някоя скамейка увлечена в сладки приказки с някоя дружка, но пък непрестанното движение подир детето се отразява доста добре на фигурата ми. Wink

# 29
  • Мнения: 329
Ох, да ви кажа олекна ми, мислех и аз да пускам такава тема-има и други като нас. ZLATNA, все едно описва моето дете, ние сме на 1.8 мес. и успехът ми е, че понякога го водя за ръка, но иначе няма такова тичане, деца не го интересуват, дай гълъби, огради, коли, катерене, търкаляне, тичане. Ако е заградено, работата е да търси дупка, през която да избяга, в зоологическата тича безконтролно и въобще не ни търси, само улиците и деретата го привличат. Не знам как ще тръгне на ясла, майка ми казва, че ще ми го върнат. Embarassed

Общи условия

Активация на акаунт