Моля за съвет

ivap Да де, ама това в началото, а след като е видяла колко са различни? И дали ако все още е влюбена "до полуда", би могла да разсъждава толкова премерено и лишено от емоции?

Напротив - не казва! Влюбеността до полуда няма нищо общо с обич!

Mitera, знаеш ли, че 70% от жените, пишещи тук, си мечтаят за романтичен мъж до себе си, за любящ баща на децата им и човек, който ги е накарал да се влюбят лудо!? Но ние, хората, сме склонни да оценяваме какво сме имали, когато това нещо вече го няма или да гоним дивото, а да изпуснем питомното...

Момичета то романтиката и любовта са едно, ама ежедневието е съвсем друго.
Ако този мъж не е на интелектуалното равнище на авторката, ако няма ясно поставени цели, които да преследва, ако след време се окаже, че един смислен разговор не могат да завържат, ако гледните им точки за живота диаметрално се различават, ако темпото им на развитие е различно ашколсун за такава бурна и романтична любов.

Аз съм в подобно положение с тази разлика, че не съм бременна. Обичам го, не мога без него, ама с него не мога. И съм на път да послушам главата си.
Mitera, в отвратителна ситуация си попаднала, ама се развай, че си материално осигурена и финансово независима, аз на твое място нямаше да се чудя изобщо, щях да си гледам детето да чакам и на моята улица точно моят мъж да се появи. 

доста безотговорно според мен гледаш на нещата!
едно е да си влюбен до полуда - друго - да дадеш живот.
детето не е виновно, че ти се разкъсваш между стара връзка и настоящият бъдещ татко.
една жена на твоите години беи трябвало да може да разсъждава трезво.в живота на първо място са интересите на детето.затова идеалния вариант е да обичаш бащата на детето си и всички да са щастливи/здрав брак/.
ако забременееш от мъж, с когото не те свързва здрава връзка - най-добре е да направиш аборт/говоря по принцип, а не за конкретния случай/.
ако мислиш, че ти е време да имаш дете - постарай се да защитиш интересите му - това включва то да има мама и татко.представи си празници, болести, безсънни нощи....
другите деца имат татковци - вашият е на периоди - идва, отива си ...
и това само, защото майка му не знае какво иска от живота/в случай, че таткото няма някакъв порок, но пък тогава защо си го избрала за татко?/
има много случаи, когато жени са принудени да отглеждат сами децата си /мъжът на моя приятелка почина при катастрофа, когато тя беше бременна.../и се учудвам, че други толкова безотговорно оставят децата си без баща.
още повече, че в случая признаваш, че той ще е добър баща.
седни сама, дай си ясна представа за нещата, които очакваш от живота и решавай !
това е само едно мнение, но никой освен теб не може да вземе решение.
желая ти късмет !

според мен най-доброто решение е да родиш бебчето и да опиташ да живееш с този мъж-времето ще покаже как ще се развият отношенията ви.

Благодаря на всички, които ми писаха.
Не мисля, че съм безцеремонна и че съм готова с лека ръка да реша нещата, просто имам притеснения, които не мога да споделя с близките си, които много или малко са пристрастни или имат своите очаквания, затова написах поста си.
Мисля, че muneca de porcelana е разбрала най-добре състоянието, в което съм, защото след първоначалното влюбване настава момента, когато човек може реално да прецени как се чувства и дали връзката оправдава очакванията и нуждите му. А точно в този момент аз съм бременна и не само заради хормоните (благодаря, че ми ги напомнихте, допускам те също да са причина за тези не много радостни мисли) се чувствам несигурна в желането и възможността да изградя стабилна връзка с човека до мен.
Той изключително добър и грижовен и знам, че подкрепата и любовта му са големи. Но разликата в интелекта, амбициите за живота, навиците, средата, съществуат - все неща, които поне за мен са изключително важни за съвместното съжителство. Много добре знам, че на тези години той трудно ще се промени, затова трябва, образно казано, да избера между емоционалната подкрепа и това, че винаги нещо ще ми липсва в интелектуален план. С всички последици, които една такава липса може да доведе...
Може би много от вас ще се изсмеят и ще махнат с ръка: да й имам проблемите на тая...Но аз съм такава и също не мога да се променя. Нито имам прекалено високи очаквания, нито имам големи претенции за себе си - но знам че ако партньорът ми не е една крачка пред мен, има опасност лесно да загубя интерес...и чувствам, че точно това може би ще се случи.
За тези, които мислят, че все още не съм преживяла предишната си връзка - не е така. Разказах тази история по-скоро за да разберете колко бързо се случиха нещата след това, а и защото до голяма степен това беше типът мъж, до който съм се чувствала добре винаги - напълно различен от сегашният ми приятел.
Отново ви благодаря за мненията, наистина ми помогнахте с различната перспектива, която дават.

Понякога се случва така, че по- важно за една жена е да се събужда усмихната в прегръдките на романтичен мъж, отколкото да води интелектуални разговори с него.
Но това е само понякога.......

Я кажи в най-общи линии кой от вас с какво се занимава и с какво образование е - така, най-общо. Защото ми се струва, че ако ти си директор на банка, а той - тираджия (само примерно), нещата наистина придобиват по-различни измерения...

Е, интелекта не винаги опира само до до образованието, все пак.
Виж, ако вижданията и очакванията им за живота са различни ...
Всъщност същественото в случая е, че авторката има сериозни колебания в момент, в който би трябвало да е безметежно щастлива, а това е ясен сигнал, че проблем действително има.

Дори да направи компромис с "интелектулното", това ще е временно- рано или късно, желанието за общуване, ще стане необходимост. Покрай бремеността, грижите за бебчо, прохождане,детска градина ще радва очите им. Но, по нататък......?
Да разбирам ли, че мъжът е "вятърничав", по- неуравновесен, художествен тип?

Авторката говори за разлика в интелекта, която за мен обикновено идва от неравностойно образование и/или възпитание и семейна среда на половинката.

'За теб' и 'обикновено' не е равносилно на ' при всички случаи ' и 'винаги'.На това исках да ти обърна внимание.
Разбира се, възможно е и да си права. Както и да не си.
Мисълта ми по-скоро беше, че щом изобщо авторката си задава подобни въпроси и има такива терзания, значи че проблем има. Но той едва ли е толкова свързан с образованието на половинката (което вече и е известно, предполагам), а по-скоро с различните представи и очаквания, които двамата имат и в  настъпилото отрезвяване на чувствата и.
Това, което аз прочетох между редовете мога да резюмирам така:"Той е прекрасен човек и ще бъде чудесен баща и ме обича, но аз май не съм толкова влюбена и не съм убедена, че съм готова да прекарам остатъка от живота си с него."
П.П.Авторката на темата може да ме опровергае ако желае, но такова е моето усещане.

Не твърдя изобщо, че моето мнение е меродавно. Освен май не съм толкова влюбена и не съм убедена, че съм готова да прекарам остатъка от живота си с него, между редовете аз прочетох и той не е на моето ниво, в началото си мислех, че това няма значение, но вече не мисля така.

С нетърпение чакам авторката да каже как е наистина. 

О,това второто определено и аз го усетих.
Просто мисля, че 'нивото' на един човек не е обезателно свързано с образованието което има. Пример за това е собствения ми съпруг ( затова и коментирах тия ти думи).
Хайде да изчакаме авторката да и видим образованието на партньора си ли има предвид под 'разлика в интелекта'.

Можеш спокойно да оставиш нещата да се развият. Разбира се не бива да се бърза при такива решения. Още повече, че след появата на дете всичко се променя, а и аз не разбрах от къде се пораждат мислите ти, че мъжа с който си не е за теб.