Как може да се докаже в съда психически тормоз?

# 15 14 май 2008, 21:28 ч.

София
Мнения: 17 284

Radostina, аз точно за това питах де. Ако "залога" е кой да вземе децата - разбира се, че се тръгва на война.
Ако обаче се бори (например) за по-висока издръжка - при мижавите суми, които се присъждат, надали ще е оправдано финансово и във времето.

Та в този смисъл ми беше въпроса, изобщо не казвам да не се бори.

Редактирам, за да добавя - А от другата й тема е видно, че на мъжа й му се ергенува, така че не виждам изобщо как ще тръгне да иска да гледа деца. Не че няма всякакви типажи де, просто от това, което четох в другата тема съм с такова усещане - че по-скоро ще се радва да се оттърве от ангажимент.

# 16 14 май 2008, 21:36 ч.

София
Мнения: 62 595

Един развод, който не е по взаимно съгласие винаги е война, пък ако ще да е само за надмощие. Ако тя е в майчинство и няма доходи познай как ще се дели имуществото.
Много мъже изобщо не искат децата, за да ги гледат, а за да унижат и покажат превъзходство над жените си.

Извинявай, не съм разтълкувала думите ти правилно. Peace

# 17 14 май 2008, 21:38 ч.

София
Мнения: 17 284

Цитат на: RadostinaHZ в ср, 14 май 2008, 21:36

Много мъже изобщо не искат децата, за да ги гледат, а за да унижат и покажат превъзходство над жените си.

Съгласна.

# 18 14 май 2008, 23:13 ч.

Мнения: 1 844

след като вече прочетох и двете теми на авторката ми се изясни съвсем..явно имате доста проблеми със съпруга ти.
защо мислиш,че детето може да бъде присъдено на съпруга ти?в 99% родителските права са на майката.с какво мислиш,че мъжът ти ще обори това правило?!

# 19 14 май 2008, 23:55 ч.

София
Мнения: 2 840

Абе, мила, казваш, в другата тема, че мъжът ти се изживява и декларира пред обществото като ерген, наистина ли мислиш, че ще иска да поеме отговорност за отглеждането на 8-месечно бебе?
И наистина ли вярваш, че освен ако не си тотално луда и опасна за детето си, някой съд ще присъди кърмачето ти на бащата му, а не на теб?

Ясно е, че се измъчваш, ама я се стегни!

# 20 15 май 2008, 11:17 ч.

Varna, Bulgaria
Мнения: 464

Цитат на: RadostinaHZ в ср, 14 май 2008, 09:52

Част от поведението на жертвите на всякакъв вид насилие е това, че много от тях изобщо не споделят, че има такъв сериозен проблем. И причините варират от чувство за вина (че по някакъв начин са го предизвикали), срам, усещане за самотност, заради обществените нагласи, финансова зависимост от насилника до страх за децата. Някои така и не казват и с най-близките си приятелки, нито с родителите си и се опитват да се справят сами. Много жертви конпенсират с мълчание, за да запазят някакво самоуважение и всячески крият това.

Ето това бях и аз! С изключение на финансовата зависимост. Доста години криех това от приятли и родители, като го правех така, че едва ли не самоубеждавах себе си, че не съм тормозена психически. Дори бяхме пример за семейство. Надявам се да възпитам у дъщеря си човек, не който да търпи и да си трае за сметка на здравето си, а човек, който да отстоява позициите си и да се стреми към спокоен и щастлив живот.
Не съм имала желание да доказвам пред съда, че съм била тормозена психически, всъщност, аз мисля, че това така или иначе става ясно на съда, дори и да не се стремиш да го докажеш. Исках само да "избягам" от този си живот колкото може по-скоро.
В последствие моят бивш вече съпруг се опита да ме изкара луда, като ми поднасяше какви ли не истории и намерения, след като го заплаших,че всичко ще стане достояние на всеки, той каза, че никой нямало да ми повярва и е така, защото той е един пред мен и съвсем различен пред всички останали, включително и пред родителите и близките си.
Така че не смятам,че си заслужава да доказваш ,че те е тормозил, но това си е мое мнение.

Причина:

Причина: