Крадливи университетски преподаватели.

Признавам, разсмя ме:)
Та това с цитатите до знае всяка ССФ.

Иначе, моите преподаватели навремето, наистина с това започнаха.
И когато ползваха студенстки материали, вписваха имената на авторите им, независимо дали са първи или четвърти курс.

Имала съм късмет тогава. На нас ни беше обяснено подробно как се пише курсова работа, дипломна работа и т. н. като се наблягаше на коректното цитиране на източниците. И накрая задължително: използвана литература
Но пък много студенти не са присъствали точно тогава ...

Ти говориш за едно време, а аз за сегашно.Преди години си изкарвах хляба с писане на дипломни и курсови работи. Повярвай ми, освен правописните грешки, другият страшен проблем беше точно цитирането. Единици знаеха за какво става въпрос. Имаме един момент, в който се обаждах на клиентите да им кажа, че имат проблем. Но видях, че няма смисъл, защото те се чувстваха сигурни, че знаят какво правят. И спрях. Все пак моето име не го пише като редактор или коректор в работите им.

Не рядка практика е и за дипломни и курсови работи да се дават реални проекти от частния бизнес на някой преподавател. В конкретната статия, мен лично ме изненадва факта, че основната теза на материала, не би трябвало да е проблем за един дипломиран логопед и е безкрайно нагло да се действа с копи-пейст така директно.

Оххх, болна тема, няма да казвам всички /за да не засегна разни хора с непроизносими никове/, но 90% от преподавателите ми в университета, изискваха по 2 курсови работи на семестър, от които след това си съставяха учебниците, дори ги искаха на дискета на определен шрифт с определен размер. След това на същите тези учебници, написани от студенти, се правеха контролни. Нямаше по-евтин от 20 лв. Влизаш с 3 учебника /лошо ти се пише ако нямаш пари, за да си ги купиш/ в час и преписваш от тях определни страници - получаваш подпис. Нямаш учебник - няма и подпис. И никой не може да каже гък. Професорът преподава в два големи университета в България.
Не мога да отрека, че имах и добри преподаватели, но се брояха на пръстите на едната ми ръка. А това, което съм учила, въобще не ми помага в сегашната ми работа.

Провалите на университетските преподаватели са навсякъде.

Аз съм най-неподходящия човек за коментар върху авторските права. И се извинявам, че си го позволявам.
Ползвала съм чужд труд, а когато открих, че са ползвали мой, изпаднах в дива радост.
Мнението ми по въпроса е, че една информация публикувана в нета е на всички. Необходимо и достатъчно условие да я ползваш с чиста съвест е да посочиш автора. Някога преглеждах закона. Мисля, че се допускаха случаи, в които ползването на чужд труд без позволение е допустимо при изрично посочване на източника или автора.

Точно така.
За това става дума.

Неимуществени права
          Видове неимуществени авторски права
          Чл. 15.  (1) Авторът има право:
          1.  да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 8, при които това право се уговаря по договор;
          2.  да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
          3.  да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
          4.  да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
          5.  да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
          6.  да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
          7.  на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;
          8.  да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.
Чисто теоретично, Реза, можете да  ги осъдите.

А тия от сайта можеха просто да ви шарнат
някой и друг лев и да придобият правата на
това да публикуват въпросната информация.
И нито да ви пишат, нито да ви споменават.

А копирането според теб не е ли нарушаване на авторското право? 



А иначе по темата - това, което са направили е недопустимо, но не смятам, че може така с лека ръка да се категоризират всички университетски преподаватели. Тези, които аз познавам, нямат подобна практика. А иначе във всяко стадо си има мърша. Но не съм съгласна и с мнението на студентите, че преподавателите нямат право да използват техните курсови работи ( повечето от които също преписани отнякъде без цитиране) за учебника си, но видиш ли, студентите пък могат безпоблемно да копират учебника на преподавателя, без според тях да извършват някакво нарушение. И едното и другото е нарушаване на авторските права.

Когато се копира част от произведение за лична цел, без комерсиална такава, няма нарушение на закона.

Аз не категоризирам всички преподаватели.

Който е чел внимателно, няма как да не е забелязал, че съм написала и добри неща за някои от тях.
Отново обръщам вниманиена това, че моите преподаватели винаги вписваха И имената на студентите, които са спомогнали за тяхна статия или нещо друго.
Както и студентите би трябвало да се учат да цитират стриктно.

Какво въобще има да се дускутира тук, не разбирам.

Аз  го копирам, за да си го чета, а не да го издавам като учебник с моето име като автор.

По темата - повечето курсови работи, които съм правила и са ми искани на цифров носител са били мои лични проекти, пример - задачата е била да направиш оценка на някакъв обект въз основа на различни показатели - не съм преписвала от никого. И не съм съгласна след това да се използва някъде, ако не се посочи името ми.

Плагиатите винаги са ми били неприятни.
Хора без въображение.

Скучни хора. Понякога - опасни.
Като правило - интриганти.