Извинявай! Съжалявам!

  • 7 842
  • 78
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 17 546
Ако тези думи са казани с много откровеност, със страх дори, как ще бъдат приети, с всичкото разкаяние, на което е способен даден човек, трябва да ги приемем.

Ако са изтръгнати чрез словесно издевателство от рода "Как? Защо? Какво?" до безспир, то у тях няма и грам искреност.

Ако се поставим на мястото на този човек, който е казал "Извинявай!" и нещата тогава са обърнати срещу нас, същото ли ще отговорим? И по същия начин ли ще мислим?

Ако делата, поведението след тези думи са пълно тяхно потвърждение, значи те носят цялата искреност на човека, който ги е изрекъл, със себе си.

Какво ни остава тогава - да не се измъчваме с повече въпроси?! Да повярваш на човек в момент, в който от душата му е излязло това "извинявай" е много, много ценно и ако този човек също оцени истински това, че си му повярвал, то той никога повече няма да допусне да има повод за това да не му вярваш и да му се налага да се извинява втори път по същия повод! Освен това не бъди жестока, а си отговори - как би постъпила ти, ако си  на мястото на този човек, на когото му се е наложило да се извинява!?

# 16
  • Мнения: 5 370
Хм....за близки хора, имам един мноооого близък, който не обича особено думичките "прости", "сгреших", "извинявай". Изключително рядко се случва да ги използва.
Затова от неговата уста да ги чуя си е цяло....щастие.
Извинява се по негов си начин. Мечешки. Mr. Green

# 17
  • Мнения: X
Мадона казва, че честото повтаряне на "Извинявай" и "Съжалявам" е изиграло голяма роля в кариерата й. Съветва да го казваме по-често с повод и без повод. Личният ми опит ме прави склонна да й вярвам.   Flutter

# 18
  • Мнения: 3 423
Първото извинявай е трудно.
После е без значение.
Май никога не се извинявам.

# 19
  • Мнения: 4 447
Понякога по-силният е този, който може да каже искрено: "Съжалявам, сбърках. Прости ми!"
Тези които не признават грешките си и се мислят за безгрешни имат не един, а два гряха.
Не ме е страх да призная, че съм сбъркала и да се извиня. Но, трябва да знам за какво.
В някой случаи наистина не мога да я изрека тази дума, но тези случаи са доста редки вече.

В една ситуация да се извиниш върши работа. В друга не. Съжалявам не е магическата дума,
която връща времето на зад и ни потапя в забвение. Не.

Въпреки това, искреността с която се казват тези думи по някакъв начин върши работата.

А има и друг момент - да не приемеш извинение. Ей това не го разбирам аз.

Последно - най-добрият вариант е да се избегнат ситуациите, водещи до думата "извинявай".

# 20
  • Мнения: 47 987
Има разлика между :
"Извинявай, че ти прегазих детето!"
'"Извинявай, че ти изневерих!"
"Извинявай, че те настъпих!"
и т.н.
Все пак, когато и едно извинявай не кажеш, значи си съвсем  ooooh!

# 21
  • Мнения: 3 423
Човек трябва да стои зад делата си и тогава
не му се налага нито да се извинява, нито да
съжалява. Съзнателните грешки не бива да
бъдат оправдавани с едно "извинявай".
Мисли се преди, а не след. Иначе е лесно, ако
едното извинение или съжаление мие всичко.
Изключвам грешниците, дето са природно извинени.

# 22
  • Мнения: 4 841
Извинявам се и съжалявам за неща, които са се случили по неволно, но неприятно стечение на обстоятелствата и моето участие в тях - ако настъпя някой без да искам, ако седна върху някоя играчка не детето без да я видя, ако изхвърля вестника на мъжа ми преди да го е прочел целия...

Никога не се извинявам за това, че съм постъпила, както съм решила за необходимо и съм казала, каквото съм преценила за правилно. Тоест, не се извинявам и не съжалявам за умишлените си действия - нали затова са умишлени, предполага се, че е вложена мисъл в тях  Mr. Green

# 23
  • Мнения: 4 447
Ако съзнателно си свършил работата там където
не трябва после с "извинявай" няма да я отсмучеш.

Пак казвам, че "извинявай" не връща времето,
не заличава болката, не дава привилегии.

Но пък по-добре "извинявай, съжалявам и прости",
отколкото да вириш нос и да нямаш смелостта дори
пред себе си да признаеш, че не си бил прав.

Има нещо много важно, а именно, че хората прощават,
но много малко от тях забравят. Няма как.

# 24
  • Мнения: 2 448
За мен имат смисъл, дори и за етикета е по добре, ако някой ме настъпи да ми каже извинявай, отколкото да си прави оглушки.
А за другото, мисля, че човек се извинява, когато е неволно сбъркал. Ако нараня някого нарочно, едва ли бих му се извинила или пък той на мен.
А и то се разбира кога тези думи са казани от сърце и кога само да замажат положението.

# 25
  • Мнения: 1 447
За мен имат голямо значение.Аз до скоро трудно признавах,че съм виновна.но се научих и да си признавам вината и да се извинявам когато е нужно.
Не мисля,че едно извинявай ще помогне,но за мен лично е от значение.

# 26
  • Мнения: 4 733
 Нямам проблем с гласното признание, че съм сгрешила и с последващи извинения от моя страна. За мен лично тези думи имат значение и стойност единствено ако са осъзнато изречени.
 На близките си хора съм заявила, че не желая да ми се извиняват. Предпочитам да вкарват малко повече имсъл в постъпките и изказа си за да не се стига до момента с извиненията.

# 27
  • Мнения: 3 268
Мисля,че извинението,поднесено искрено трябва да се цени.

# 28
  • Мнения: 154
не искам извинения, искам да не беше го ПРАВИЛ!!!!!! това ми е мнението за извиненията. не ми трябват извинения след, а действия /или бездействия/ преди. може и да простя, но няма да забравя. а нещо, което ми се случи през последния месец - няма и да простя.! НИКОГА.

# 29
  • Мнения: 799
Брей, много сте крайни повечето... (става въпрос за умишлените действия и грешки).
Все пак ние не сме роботи и не винаги изчисляваме с невероятна прецизност последствията от действията си. Но и тук трябва да има голямо диференциране на нещата:
Понякога човек действа импулсивно, със сърцето, въпреки че разумът му крещи "недей, спри, ще сгрешиш". Това важи особено за любовните истории, където всички сме правили осъзнати глупости. Тогава "Извинявай" и "Прости ми" биха имали значение (поне за мен). Но... ако това е начин на живот, вече става друга бира.
За "Извинявай мила моя, че те пребих от бой" и за "Извинявай, че ти сгазих детето" и аз съм доста крайна, но все пак не мога категорично да отхвърля възможността за грешка. Човешкият фактор е огромно значение, поне за мен.

Малко отклонение: дори в наказателното право има два вида вина при извършване на престъпление - умисъл и непредпазливост, в които е отразен "човешкия фактор".
Умисъл - деецът, извършвайки престъплението, очаква и желае неговия общественоопасен резултат.
Непредпазливост - деецът, извършвайки престъплението, не очаква неговия общественоопасен резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.

Общи условия

Активация на акаунт