Ако са изтръгнати чрез словесно издевателство от рода "Как? Защо? Какво?" до безспир, то у тях няма и грам искреност.
Ако се поставим на мястото на този човек, който е казал "Извинявай!" и нещата тогава са обърнати срещу нас, същото ли ще отговорим? И по същия начин ли ще мислим?
Ако делата, поведението след тези думи са пълно тяхно потвърждение, значи те носят цялата искреност на човека, който ги е изрекъл, със себе си.
Какво ни остава тогава - да не се измъчваме с повече въпроси?! Да повярваш на човек в момент, в който от душата му е излязло това "извинявай" е много, много ценно и ако този човек също оцени истински това, че си му повярвал, то той никога повече няма да допусне да има повод за това да не му вярваш и да му се налага да се извинява втори път по същия повод! Освен това не бъди жестока, а си отговори - как би постъпила ти, ако си на мястото на този човек, на когото му се е наложило да се извинява!?