Не мисля за детето си

В това,което ти описваш Judi,както и в постингите на майките опитали се да разберат авторката няма нищо ,нито лошо ,нито странно.За мен е нормално една майка да мисли и за нещо друго и понякога част от грижите по детето да извършва механично.
Но писаното от авторката ако е наистина реална ситуация а не опит за оригинално звучене за мен е адски крайно 

"То вече влиза в 11-тия месец, а аз просто не мога да се насиля да седна нещо да си играя с него или да му показвам... или не знам как.
Откакто реших, че си е отделно същество със собствен живот, който си живее паралелно на моя, просто до мен, някак си отдъхнах, и възприех това поведение.

Да, доста време от деня се занимавам с него, но това не означава, че мисля за него. Някак... аз съм другаде, нещата са ми размити, нещо като да не са на фокус. Толкова често обаче забравям да го преобувам или дори, че е дошъл вече часът, в който трябва да яде... Или се чудя какво да му дам да яде, т.е. не се чудя, а винаги му давам едни и същи неща. "

Аз не мога да вляза в личността на авторката и да разбера какво точно мисли и чувства, как се държи, какво конкретно прави. Имаме моменти, когато се чувстваме зли, изморени, излишни и негодни за нищо, както и обратните моменти на еуфория, без непременно да сме циклофреници. Не знам точно тя как наистина се грижи за бебето. Винаги ли го изключва от мислите си, никога ли не е съпричастна към неговия мъничък личен живот, никога ли не играе с него, то е на 11 месеца и вече може да играе малки елементарни игри. Вярно е, че за много от нас игрите с бебетата са дори досадни и безинтересни. Аз ги приемам точно така, но съм участвала в тях редовно, напълно съзнателно, защото със съзнанието си разбирам, че това е единствения начин от бебето да стане едно голямо и интересно човече.
Не знам дали и тя не е така и просто споделя, че не й е интресно това, което прави и че затова предпочита да мисли за други неща. 
 Както реално е невъзможно да си само с детето и да живееш само за детето, така ми се струва нереално и то да не съществува въобще за теб.

Това ,какво и става в главата може само да гадаем.
Но едно бебе,което не може само да се нахрани да бъде забравяно често гладно и непреобуто (прочетете и отново постинга)аз не го приемам 
Това да имаш дете е отговорност.

Прочетох много внимателно поста на авторката. Останах с впечатление, че на нея просто не й се занимава с детето, защото й е скучно. Май то повече е кукла,  скоято ако не се заиграеш си стои някъде тихо и кротко. Разбирам една майка да е спокойна и да не прекалява с грижите, че не може да е постоянно с детето, че децата изморяват, амортизират и т.-н. Но на мен някак ми изглежда друго. Ако за 11 месеца вече не може да стои с детето и да се заиграва с него, то какво ще прави след години? Кой всъщност показва света на детето, кой го учи на разни неща? Не е да не го обича, но не й се занимава.

Не е въпрос на лошо или добро майчинство.

аз пък мисля,че тя мисли за детето си.просто е объркана.имам една позната която мина през същите въпроси,и докато търсеше отговорите,откри че е бременна.след това всичко си дойде на мястото.

Прочетох цялата тема.Идва ми да напиша много неща,но ще кажа че от както се появи Никол на бял свят аз постоянно мисля за нея!Тя е всичко в живота ми!И не мога да живея без нея!Винаги когато не е около мен имам чувството че част от мен я няма.Душата ми е празна.Това обаче не означава че когато съм с нея не мисля и за други(свой)си неща.Но пак казвам когато е до мен.Когато я няма съзнанието ми е къде е,какво прави и т.н.Когато е болна и аз съм "болна"когато е щастлива и аз съм такава.Знам че децата трябва да са единствено щастливи,те друго задължение нямат(до определен период за възрастта си).И здрави!А за да бъдат такива сме длъжни ние родителите!Не знам до колко детето на авторката е такова!Не мисля!
Не мисля и това че щом съм загрижена и мисля за детето си ме прави майка с психиатричен проблем!Дразня се и не мога да приема факта че авторката забравя детето си!Какво значи забравям че имам дете,забравям да му сменя памперса,или да го нахраня..... Не ми се мисли че някой ден и в яслата ще го забравиш за 1 седмица.Защо роди?Защо не помисли че това дете не е кукла и не може да стой там където го оставиш,да няма нужди...Защо когато реши да имаш дете не помисли просто дали си готова?!Детето няма никаква вина за това че на теб не ти се занимава,но жалкото е че то ще страда!
Аз също ходя на фризьор,излизам с приятелки,имам си и личен живот.Освен майка съм и съпруга,и домакиня,и чистачка,перачка и каквото се сетиш!Но преди всичко съм майка!И на мен ми писва понякога от ревове,от инати и от памперси.И аз искам да остана сама.Но не мога да я забравя!Не мога да спра да мисля за нея,все едно я няма!Не мога и да си представя да забравя да и дам АБ когато е с Т.39 и е болна.Не мога и да и давам да яде една манджа цяла седмица.За сокове и др неща да не говоря  Не те разбирам...Такива хора за мен са просто нещастници!Не оценяваш това което имаш!Не само че не си отговорна,а мисля че обичаш само себе си!Нямам думи.....

Кога мисли-когато детето привлече вниманието и с плач ли? Или просто когато мине покрай него забързана за някъде го забележи с периферията си!Айде стига с тая толерантност найстина!

И аз мисля така. Всичко съм склонна да приема, но да лишаваш детето си от необходимите му за физическото му оцеляване грижи, не мога да разбера и осъждам.

тц, тц, тц, не раздаваш ли малко лекомислено определения? Не всеки е длъжен да бъде щастлив от това което прави щастливи другите, нали? Може би с времето Седада ще намери своето щастие в това да бъде майка, така както много от мъжете осъзнават и изживяват пълноценно бащинството едва когато децата им почнат да тичат и играят по-разбираеми игри, някои даже след като проговорят. Свидетел съм как масово преди това много бащи нямат и грам връзка с детето и това не учудва никой, дори и собствените им жени, което за мен пък е неразбираемо. Ама тях никой не ги плюе и изкарва ненормални нали? Защо? Хм?

Мисля постоянно. Всяка минута. Не мога иначе. Sedada, много отдавна видях у теб това, което описваш, беше в една тема за храненето. Начинът, по който говореше за детето ти...толкова отчуждено. Не го разбрах.
Бебе, което навлиза в 11 месец не може да те остави да не мислиш за него, освен, ако през цялото време не си била толкова дистанцирана, че то да те е забравило.
Не знам за какво мислиш, но повярвай ми, светът и животът стават много по-красиви, по-пълноценни, по-впечатляващи, когато откриеш детето ти и му позволиш и то да те открие.

pepetia, какво всъщност искаш да кажеш "с може би Седада ще намери щастието да бъде майка"Докато го намери детето гладно ,посрано и самотно ли да стои?А ако не го намери?
Тук не става въпрос за двама равностойни партньора а за едно малко, зависимо напълно от майка си човече,което има и физически и емоционални нужди .

тц, тц, тц, не раздаваш ли малко лекомислено определения?
[/quote]
Не,не е лекомисленно изобщо.Децата трябва да са щастливи.Това им е работата докато са деца.Ще дойде време да имат грижи и проблеми.Не говоря дали Седада ше намери щастието да е майка,а какво допринася тя за детето си,и колко е отговорна?С времето?А дотогава?А за бащите на тях преоритета им е друг,това което може да даде една майка на детето си не може да го даде никой! Както и за бащите,но там е по различно.Един баща не знае какво е чувството да носиш дете 9 мес,да чакаш да го видиш и срещата с него когато родиш.Не е изпитал нито болката,нито радостта.Не е бил емоционално (най-малкото) свързан с детето още преди да се е появило.Може да е бил съпричастен към всичко,но пак е различно!Не е там въпроса обаче!
Това имам в  предвид!

Sedada, а какво чувстваш като прегърнеш детето си?

Аз не съм сигурна, че в случая детето е "гладно ,посрано и самотно" постоянно. Никъде не виждам тя да е написала, че е оставила детето да се въргаля омазано и виещо от глад в ъгъла докато тя със зареян поглед блее в небето. Ако това е така, се извинявам и приканвам Седада да се вземе в ръце.
На мен също ми се е случвало да пропусна часа за хранене, вярно само 2-3 пъти за 1 година, но предполагам на всеки може да се случи да си нахрани детето с половин-един час закъснение, особено ако и то не се тръшка, а се е заиграло с нещо. Мисля, че не е чак такова голямо престъпление.

Всички знаем, че майка за един ден не се става. Затова и не виждам нищо толкова страшно, че има и майки който се вълнуват и от други неща освен от децата си. А и не смятам за нужно абсолютно всичко в живота ми да се върти около детето. Просто мисля че малко се преекспонира цялата история в момента, и ако продължава така, може след страница-две да решите да се обадите я на някоя телевизия, я на социалните, щото видиш ли тя си храни детето 3 дена подред само с пюре от броколи с пуйка и не му сменя памперса на всеки кръгъл час.

Също смятам, че нямаме достатъчно данни, за да си правим изводи относно това как точно си гледа тя детето и какво чувства. Бих изчакала авторката, ако желае, да разкаже малко повече за отношенията между нея и детето, има ли някой, който да й помага, има ли странични занимания и какви... Такива разни неща.