Не мисля за детето си

Първо, евала на Седада за изповедта, не мисля, че някой би признал нещо такова в тоя форум 
Аз не мисля за детето си, защото то ми е като апендикс. Непрекъснато сме заедно, знаем си номерата един на друг, физическите грижи за него вече са ми автоматични. Не приемам всяко ново ако за чудо на сътворението.
Седада, ще ти кажа как бяха нещата при мен. Първите месеци ги прекарах изключително в изучаване и съзерцаване на бебето. Научих се да разпознавам сигналите, които подава. Все едно гледаш Дискавъри на живо. Не съм вярвала, че ще го кажа, но изучаването на развиващо се човешко същество е по-интересно от изучаването на философска доктрина. Медитацията край спящо бебе е по-отпускаща от медитацията на брега на поток. И когато опознаеш детето си (твоето собствено, уникално дете, не описаните в книгите общи случаи), отглеждането става много по-лесно. Не се затормозяваш непрекъснато с въпроси дали се грижиш добре за него, дали не бъркаш, дали е щастливо... то си показва всичко. Не знам дали не е късно при теб, но се надявам, че не е. Зарежи книгите и форумските съвети и опознай детето си. Изградиш ли връзката с него, нещата стават лесни, действаш на инстинктивно ниво.

Sedada, може би си поуморена, малко разхвърляно звучат приоритетите ти... ти си знаеш най-добре и ако ти е комфортно така, няма лошо, всеки е различен. Не се обвинявай за млякото в родилното, грешки стават, вече знаеш кое как е. Детенцето ти е здравичко - това е важно (пу-пу ) Не се сърди и на хората, които са те натоварили с работа - все пак ти си я приела. Нормално е, ако си в ритъма на работата трудно да влезеш в ритъма на едно бебе. По-важно от калориите и картофите е радостта в очите на някого, когото обичаш и който те обича. А твоето детенце със сигурност те обича  Намери си това занимание с него, което ще те забавлява и теб и тогава няма да се "разминавате" така с бебчо А и кой е перфектен? Вашата връзка се променя постоянно... щом пускаш темата, значи търсиш отговор, промяна. 50 % от работата е свършена

Искам да добавя и още нещо.Аз не смятам че съм истерична майка,или такава която няма нито личен живот,нито други ценности в този живот.Но приоритета ми е детето ми и съпруга ми.От там нататък всичко е без значение!И дори и в на някой очите да изглеждам истерична,психопатка и т.н.е по-добре от колкото да съм безотговорна и да търся съжаление.Нито се правя на майка героиня,нито съм идеална.Една съфорумка написа че родител се учиш да бъдеш цял живот.Ако имаш желание естественно! Но оправдания като "Никой не е идеален"или "майка орлица"и т.н.мисля че не само са неуместни,а и крайни и глупави!И аз не съм идеална,но се старая.Но това че има и по зле от мен не ме успокоява.То за това и ще има толкова изоставени дежа по домовете който тънат в мизерия или просто умират.
Искам да пратя нещо което преди време ме накара да плача и да не мигна цяла нощ.Дано това ти помогне Sedada да почувстваш някой неща!Макар че то това или го имаш,или го нямаш,но все пак.
Искам да се извиня за плагиатството на gabkata(авторката която е пуснала тази тема)която сега ще пратя чрез линка.
gabkata извини ме!Просто това ме трогна и се надявам някой хора да усетят поне малко от това което усетих аз(и не само аз). http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=273680.0

Патологично себеотдавене, но ме прави щастлива.Уморявам се само психически от постоянните си страхове , но хората са казали "това дето го мисли майката да не те стига" или нещо такова.

Добре я разбирам Седада.Преди раждането на детето  се терзаех,дали е честно да го раждам в този свят,дали ще мога да му давам това,което му се полага и изобщо страховете ми бяха големи.Съпругът ми беше настроен на онази розово-пухкава честота,един вид-всичко мога,всичко знам.Нямаше моите страхове и дори на моменти съм се възмущавала от така лекомислените му реакции.Аз не бях подготвена да имам дете.Но ако той се беше съобразил с моята подготовка,още нямаше да имаме деца.Та преди раждането се терзаех по един начин,след раждането вече бях на вълна:А сега какво да те правя,човече?Аз съм много стриктен и дисциплиниран човек в своите действия.Памперси,храна,дрехи,режим...всичко беше перфектно и както съветват педиатрите.Но до тук.Вътрешно не можех да се отпусна, да загукам:ах,на мама.Започнах да го наблюдавам,да го изучавам.Започнах да опознавам това човече,докато една сутрин влязах в детската стая,извадих го от легълцето и започнах да го целувам и да му говоря:на мама сладката душичка,малката звездичка на мама и все такива думи...Седада,въпросът е добре да познаваш детето,не се страхувай от него,от вас може да излезе чудесен тандем.Детето нищо няма да ти отнеме,ако добре програмираш дните си.Успех.

каквито и мнения да си имаме ние и да ги пишем в темата , със сигурност за детенцето на седада майка му ще си е най добрата майка на света  и няма да иска друга. дори и най обсебената и най най перфектна от нас няма да му хареса пове;Е

Седада пише, че покрай нея винаги е имало чужди деца, в отглеждането на които е участвала активно. Тези нейни думи ми напомнят на думи на други жени, които не искат да раждат свои деца, въпреки хубавите бракове, които имат. Като обяснение посочват това, че почти изцяло са отгледали своите братя или сестри, защото родителите им са ги въвличали в своето родителстване. Мисля си, че тя си обича детето, но като че ли след цялото отдаване на други деца се е изтощила .

Има нещо такова, да.

И аз съм така,от страховете си така и не мога да се нарадвам както  трябва не детето си.Дори сега ме хваща
страх за второ...

Когато родих Ани първите 4 месеца не знаех къде се намирам от стрес, депресия, преумора и т.н. Правех всичко машинално - хранене, преобуване, разходки. Нямах търпение да дойде някой в къщи, да му връча бебето и аз да изляза САМА някъде на разходка. Чак след това в мен започна да се прокрадва някакво майчинско чувство и с течение на времето, и с ражданет на второто дете аз заобичах децата си. И колкто повече време минава, толкова повече ги обичам.
Аз също не мисля постоянно за тях. Работя все пак, а работата ми изисква пълна концентрация и през деня не мисля. Чак към края на работния ден започвам да мисля какво ще вечерят, да обмислям план за пазаруване, взимане от детска, готвене и всичко останало...
Това е. Не знам твоето положение точно какво е, но мисля, че е нормално това, че ти също си човек и искаш време и за себе си. Да, децата наистина са си отделни индивиди, но пък е наша грижата да ги облечем, нахраним, възпитаме и обгрижваме. Така че истината е някъде по средата - една майка не трябва да изпада в крайности, защото те вредят на детето най-вече!

Авторката трябва да смени заглавиети и да напише:Не си обичам детето"Sorry ,но аз мисля така. Не мога да си обясня как една майка няма желание да прегърне детето си,особено като те погледне с тези невинни чисти очи,искащи нежен шепот и ласка. И как отсега нататък ще го заобича,когато това не е станало в първите месеци.Не я обвинявам, но не я разбирам.

моето впечатление е , че не са и в повече децата в къщата , а просто има в повечко други майки наоколо с които непрестанно да се сравнява и да гледа какво правят те. Ако бяха сами с бебето и таткото щяха да си напаснат идеално интересите , беz да има кой да дава пример  . Аz най добре си раzбрах бебето, когато бабите , дошли да помагат след раждането се иzметоха. чак тогава успях да си му усетя всички нужди реално и да си напаснем режимите.

Предпочитам да прочета нещо подобно на писаниците на Седада,отколкото лирични отклонения като това горното.Направо й стискам ръката на Седада,че дръзна да пусне темата,убедена съм,че е знаела какви ще бъдат повечето от мненията.

и ти не се връzвай, просто момичето не иска да прояви въображение и да раzбере, че в същност едното не иzключва другото ...

Сега ми се струва по- ясно. Определено не звучи като бебето да е оставено гладно или мръсно. Не смятам, че става въпрос пък въобще за липса на обич или тотално нежелание да се полагат грижи за него.
Проблемите са по- скоро май действително в пренаселената къща. Аз не бих могла да си представя да живеем моето семейство дори с още един външен човек заедно. Определено с децата си се разбирам най- добре когато сме аз и съответното дете. Когато сме аз и двете деца е по- различно. Когато сме аз, децата и съпругът ми е още по- различно. Това обаче е максимумът, с други хора не си отглеждам децата съвместно и то нарочно, съвсем умишилено, с такива се събираме само по гости. Дори когато извеждам бебето навън предпочитам да сме аз и то, най- много с баткото, ако не е пожелал да играе с приятели.
Въздържам се отново от съвети, тъй като и сега не мисля, че съм запозната със ситуацията в детайли. Обаче е полезно поне по- малко да се ангажира вниманието с другите деца и техните родители и да се отделя повече време на междуличностното общуване само на майката с детето. Да се изключи всякаква ТВ, да се махнат книгите, списанията, когато се общува с детето. Първо- малко насила, след време ще си дойде по естествен път. Никакви сравнения с други родители. На 11 месеца детето дори започва да произнася отделни думи, да ходи, да си подрежда колите, куклите, кубчетата, да пълни и изпразва кутии, да разглежда картинки, да разпознава животните, да имитира техните звуци, да търкаля топката, да играе най- прости игри. Има голямо разнообразие, има и съответни теми и тук, във форума, ако човек няма идеи има от къде да почерпи такива.