заговаряте ли се с бг.туристи,ако ги срещне&

И аз тоже. Естествено ако видя,4е някой има нужда от упътване или някаква помоЩ тогава да. Или пък ако съм в парка с детето както беШе писала Алиса по_горе.Но като цяло не се "мятам на врата" на всеки среЩнат,който говори български.

Туристи не сьм срещала, но живеещи в Торонто бьлгари има много. Мен са ме заговаряли, но аз не го правя. Струва ми се че разговора ще е сьвсем безсмислен, нещо от рода - о-о, вие сте бьлгари, ами кьде живеете, какви сте, с какво се занимавате. Не мога да си представя какво бих си приказвала сьс сьвсем непознат човек, дори и сьнародник, след като се изчерпят тези пьрвоначални вьпроси . Може би ако живеех на място, кьдето няма абсолюто никакви бьлгари, тогава щеше да ми е любопитно. Някой преди мен сьвсем точно го каза, че не се здрависва с всички в Бьлгария, така че защо трябва да го прави другаде.

Малко в страни от темата, на два пьти ми се случи да се запозная с хора, които имаха чисто бьлгарски фамилии, но май се оказа че са гьрци и това доста ме озадачи. Един пьт бях на интервю за работа и интервюиращия ме човек беше да кажем Петров. Знаех името на човека преди да отида на интервюто и очаквах бьлгарин, но след като се запознахме определено нямаше нищо общо с бьлгарин. Предполам, че е знаел че сьм от Бьлгария от резюмето ми, но нищо не ме попита. Сьщо акцента му звучеше повече на грьцки. Другата случка:в предишната ми работа имах колежка от сьседен отдел Анна-Мария Генова. Сьщо на гьркиня ми преличаше, по начина по който говореше, но така и никога не я попитах за фамилията и. Спомням си че беше една грубиянка и изобщо нямах интерес да науча повече за нея.       

за 10 г. съм видяла, да речем 7-8 броя българи тук. не съм ги заговаряла. и през ума ми не е минало. дори, честно казано, старателно бих избегнала контакт с тях. не ми допада такова общуване, сигурно съм темерут 

Аз не заговарям , не защото го смятам за невъзпитано , а просто ми е по-забавно да си мълча и да слушам , какво си говорят сънародниците, понякога е доста забавно.
А последната ми среща с българин е съвсем прясна - от вчера.
В Нордстром сме съпруга ми си купува парфюм. Отправяме се ние към щанда с мъжка парфюмерия , а там ни посреща симпатична жена на средна възраст и ни предлага да помиришем новият парфюм на Фере.Ние спираме , мъжът ми го хареса и се заговориха , тя обясняваше , че е съвсем нов , дъра бъра някакви общи приказки на английски и изведнъж жената ни пита :Говорите ли руски?
Аз отговарям: Да! И тя продължава вече на руски : Аз също , а вие от къде сте? аз съм от България?...и  натам ясно вече
Та за времето , което прекарахме на този щанд около 20 минути , успяхме да научим , че живее тук от 20 години , че има син на 15 , че познава Иван Славков,че е била женена за италианец , който е починал , че баща и също е починал миналата година , и тогава за пръв път от 20 години се е прирала в Бг ,каза ни къде живее тук, също , че е продала апартамента си в центъра на София за смешна сума , и , че има парцел в Сливен за продан , при , което дори ни помоли за съдействие и помощ в продажбата му . Остави ни и телефона си .Та ако някой има интерес за парцела да свирка

20 минути...някой хора за 2 часа немогат да си споделят толкова информация...(освен това в тези минути влиза и избора и покупката на 2 парфюма ,
значи са още по-малко, освен това ви спестих доста подробности)


Иначе ми се е случвало в магазин за хранителни стоки , докато избираме и обсъждаме свинските ребра със съпруга ми , ни заговори жена , с която в последствие се засякоме случайно и в нета , а малко по-късно попаднаме и в една компания на имен ден.

Не поздравявам, нито пък заговарям вече. Тук няма начин да не отидеш някъде и да не чуеш българска реч. Имам няколко доста направо смешни спомена - като започнем от семейството, което съвсем случайно ни се оказаха съседи и жената най-безцеремонно зашлеви доста здраво уж на шега тогава бъдещия ми съпруг до случая с пом. фармацевтката в местната аптека, която завъртя очи и ме игнорира, когато й казах, че аз съм също от БГ. Оттогава не правя опити да говоря със случайно срещнати сънародници. Но пък с удоволствие помогнах на възрастна жена-рускиня, която се беше загубила в даунтаун и не говореше английски.
С казаното дотук в никакъв случай не трърдя, че всички българи се държат по един и същ начин, но с непознатите на улицата дори и в БГ не се знае на какъв човек ще попаднем, но пък поне се отказах да подавам ръка.

ахам, запознавам се , явно физиономията ми е славянска, веднага ме разконспирират. даже направо на руски ме заговори едно детенце в парка, с другите на английски говореше, вкл. дъщерята и съпруга . тук ми направи впечатление, че източно европейците се радват да се виждат и да комуникират, а една възрастна германка се умили като разбра, че съм от България, във Варна се запознали с мъжа и (американец) през '65 година.
аз заговарям хора, само ако са симпатични или с деца, че голямата ми дъщеря много иска да си поговори с някого на български

Аз бих ги заговорила,но за съжаление досега не съм срещала

В началото ентусиазирано се ограничавах с поздрав, защото ми се струваше, че е едва ли не събитие да срещнеш българин тук. След охлаждащ прием обаче, помъдрях и започнах възпитано да сдържам емоциите си. Добре, че не всички  са имали моя опит и благодарение на подобно заговаряне от другата страна, сега дължа много близкото си приятелство с няколко момичета.

На последната форумска среща в Хайделберг, както си се разхождахме дружно в стария град, минахме покрай двама мургави музиканти, които се оказаха нашенци.
Изсвириха ни " Лиляно моме" и ги черпахме по една бира. Много забавно беше.
Ето ги: http://www.flickr.com/photos/zlatina/2410886351/

Иначе по темата - едно време бях спонтанна и заговарях като чуя родна реч. Но с годините реших, че е по-мъдро да си мълча и да се правя даже, че не разбирам. Често чувам български, побутвам мъжа ми и му казвам " това са българи", но изобщо не съм си и помисляла да се запознавам с тях.

Сетих се една случка, която ми разправи майката на една българка тук.
Била на гости на дъщеря си, и като типична българка на средна възраст започнала да се възмущава от цялото местно население и неговите навици.
Един ден била на разходна с едното внуче в количка и на едно мостче се засякла с руса жена. Казала си на висок глас разминавайки се с нея>
- Гледай я сега норвежката крава, каквато е проста как не ми отстъпи да мина първа с детето (или нещо в този дух, цитирам по памет).
Тогава жената казала>
- Ама вие от България ли сте?
Заговорили се и т.н. и двете се направили, че първото изречение не е казано-чуто, но на жената все още и беше неудобно от случката.

Аз пък  имам друга случка - в Мантон, който е на границата с Италия, от една италианска кола слизат няколко души и жената помоли да ги упътим към празника на лимона. Обясних й на най-добрия си френски, тя ми каза "грация" и заминаха. Малко по-късно се разминаваме с тях на празника и ги чувам, че си говорят... на български.
Моята история малко, "и срещнаха се и не се познаха" Така и не посмях да ги заговоря на български после

Аз трудно ще упътя някой, защото първо мен някой трябва да упъти, но с удоволствие бих заговориа някой. Но от опитът ми до сега знам че не сме много разговорливи ние Българите. Та в повечето случай само се усмихвам и ми става някъкси топло на душичката.

според мен това с упътването не важи като "заговаряне". освен ако някой не си признае, 4е упътва само бг туристи  , на другите им обръЩа гръб 

И аз така. ОЩе пове4е, 4е съм 4увала бг ре4, която едва се разбира (пр. много силен диалект и т.н ), та това съвсем не ме мотивира да установявам някакъв контакт

maxi,
твоята история за 20 минути и цялата автобиография и ми напомни как преди време едни българи тук, случайно, по служебна линия се запознаха с една моя тукашна българска позната. След това направиха коментар, че тя нищо лично не  била споделила. Защо била така потайна?