Темпераментните деца - тема 5

Mи МиУ, какво да ти кажа - като са гледали кротко дете и си мислят, че на всяко "ще покажат"  Не си търси вина. Всички детски психолози казват, че с децата при инати трябва да се отвлича вниманието. Все пак не е станало по тяхната и с времето схващат, че е безмислено да го правят. Хубавото е, че МОЖЕШ да отвлечеш вниманието щото на мен ми е невъзможно - и челна стойка да направя тя си повтаря нейното.

До тук обаче не прочетох как наказвате децата си. От какво във вашето поведение ги е страх? Аз се отказах да пляскам, но понякога адски се вбесявам и смятам че трябва да има наказание. Затова наказвам като я отвеждам в другата стая и и казвам, че е наказана и да стои там. Тя реве и идва след мен. Връщам я няколко пъти в стаята и понякога викайки , че ме е ядосала и обидила много да стои там. Накрая тя постоява малко с рев в стаята и като пак се появи или аз отида ми се извинява и се сдобряваме  Така я отучих от агресията към нас. Вече само да се ядоса и в яда си да ме прасне, веднага се хвърля да ми се извинява и да ме прегръща. Но пък като ми е ядосана ми вика "Марш мамо, в другата стая" или "Много съм ти ядосана" 

Имам и друг въпрос - сега сме в един много деликатен период на самообиди. Т.е. скарвам и се, че прави нещо и тя започва да ми опонира "Не, не е така!" и да реве и след като и обясня, че не е правя пак започва да реве "Аз съм лоша, аз съм много лоша! Аз съм грозна! Нямам да имам приятели" и т.н. Как трябва да реагирам в такъв момент? Дали да я успокоя - да не си загнезди комплекси пък  Или какво да сторя?

Привет Ми МиУ!
Аз не виждам нищо притеснително в цялата ситуация и аман от такива "помощници" в отглеждането  Намерила си начина, за да си успокоиш детето и това е много хубаво. 
За успокоение ще ти споделя, че при моят син като по малък доста често имахме такива сцени, но нищо не беше в състояние да го успокои докато не му мине кризата/която трае примерно половин или един час/ 

mamaGabi, това е много хубаво, че детето е стояло кротко вкъщи. На мен ми е трудно да си го представя да го оставя моят вагабонтин, никакво доверие му нямам 
За контузията кофти, дано го опазите палавника и бързо да минава

Ми миу не се вързвай, действай точно така, както ти подсказва сърцето. И аз всеки път си казвам - не, няма да се размеквам и да му огаждам, но понякога наистина не мога да остана равнодушна пред сълзите му. А най са ми смешни някои които са гледали деца преди сто века, или пък такива които още нямат и които се опитват да ти кажат, как точно да си възпитаваш детето. Имам подобна колежка- още неомъжена,  дето все ми дава акъл как да се справям с проблемите със сина ми, при условие, че е видяла как се възпитава дете "през крив макарон". А от дете до дете разлика голяма - на мен големия син ми бе кротъки сговорчив, въпреки че много често е плакал за дреболии, а малкия е ураган. Моя приятелка, на която засега единственото детенце е палаво на квадрат, казва" какво си се взряла в това дете и постоянно мислиш че има проблем, моят е същия, но аз го възприемам за нормално".

Sillveto , и при нас нещата стоят по този начин. И мойта дъщеря реагира така като и се скарам за нещо, тя веднага започва да ми опонира, да се сърди, да плаче и почва: " Аз съм едно нищо, аз съм лоша и не ставам за нищо, ще отида в дом.... и т.н. , все неща от този сорт.....   И мен това доста ме притеснява и незнам как да реагирам. Смятам да се консултирам с психолог и мога да споделя. Знам, че тези неща се загнездват дълбоко и се отразяват в бъдеще. Трябва да се реагира навреме!

Уф  Пак ще се оплаквам. Помогнете да измисля наказание, щото вече не се издържа...

Ники от край време има страст към чупенето. Всяка играчка / предмет и т.н., колкото и да му е любимо, след известен период от време става обект на чупене. Така си е от край време. И аз имам вина, защото, бидейки сестра на двама братя и родители с инженерни наклонности, някак приех това за естествена любознателност (гени един вид), желание да се открие как нещата работят и т.н. Затова не го отрязах тотално, а се опитах да въведа правила - може да разглобява своите собствени играчки, като за някои при купуването/подаряването поставяме условие, че ще се пазят. Не може да чупи чужди притежания, независимо играчки или вещи, както и играчките на сестра си. А той от край време с всички сили и средства се бори срещу правилата и се опитва да издебне сгода да ги наруши. Днес за пореден път ме издебна (сестра му я боля ухо тези дни, беше ми се натрупала работа и т.н., какво да ви обяснявам) - докопа една отоплителна печка, за която от месец повтаряше, че много иска да разглоби, и я започна. Най-първо сряза кабела. Аз запазих спокойствие, казах, че ще помисля какво ще му е наказанието и прибрах печката. Той се опита да ме убеди "Че така и така вече е счупена...", казах категорично че не давам повече да се разглобява. Втори път ме издебна и я пусна от шкафа. Този път вече се скарах сериозно, обясних, че ми е противно да играя на криеница, правилата са правила, и т.н., и отново прибрах. И пак успя да ме издебне и съвсем да я разколачи. Айде кажете сега какво да го правя? И друг път се е случвало да ме издебне и е наказван е сто пъти с какво ли не - да не му купувам играчки n дена (дори в момента тече такова наказание - без нищо до Никулден); няколко пъти съм му прибирала почти всички играчки (и в момента из шкафа му има доста оскъдно количество) - почва да напада на сестра си играчките (не мога да си позволя да им обострям отношенията). Какво да направя? Не мога да го оставя без последици - освен, че наруши всички правила, сто пъти съвсем явно игнорира молбата ми да прекрати... И преди съм го питала - "толкова ли ти беше интересно какво ще стане, че да си заслужава наказанието, лошото настроение на мама и т.н.", казва "да"........ Кажете ми линия на поведение / наказание, която ще направи чупенето извън правилата нежелателно поведение......... Не мога да я измисля повече от две години вече........

Mими, аз вече от 5 години мисля и още не съм измислила , така че не мога да ти предложа нищо друго, освен 
И при нас е същата работа с чупенето и същата работа с непризнаването на правилата... Понякога се радвам на успех, но той е доста променлив този успех - в следващия момент надеждите ми за "кротване" биват разбити на пух и прах...

 Ох, наказания...много ми е трудно с тях и наистина избягвам, но понякога просто се налага. Трябва да се слагат граници. Аз съм имала успех в точно тази насока (чупенето и непризнаването на молби, изяснени правила и т.н.), но с баткото, който е много по-спокоен и кротък от малкия, за когото пиша тук. Все пак...ще кажа. Няма Никулден, няма месец, няма два! До доказване на обратното, т.е., спазването на правилото, няма срок, в който ще му върна "правата"-в случая подаръка-играчка. Казах му, че няма повече да подсещам, просто ще събирам впечатления. Поиска да знае докога, а аз му казах- "...като реша, ще ти кажа!". Ами то бива, бива, ама....Че бяха молби и обещания, че беше рев и пр., но...Аз спокойно му казах, че щом аз спазвам обещанията си към него и правилата (т.е. грижа се за него добре, играя с него, угаждам му за какво ли не, водя го къде ли не и т.н.), то и той трябва да спази своята част от "сделката". Семейството е отношение на взаимно даване и получаване. Семейство има когато всички, освен, че получават, и дават. Така го разбирам аз. Нещо такова обяснявах. Тогава беше на 5 години и използвах по-детски думи, разбира се. Спомням си, че той реши по едно време, че ще "мине метър" и пак нещо почупи, ей така, за спорта( ). Съвсем спокойно казах, че уговорката ни важи, нищо че е минало много време, и продължих да си се държа напълно нормално. Нито натяквах, нито се карах. Доста време не получи нова играчка. Даже съпругът ми тогава беше забранил и на родителите ми да му купуват разни колички или нещо дребно дори. Нищо. Просто нищо! Хубаво е, според мен, децата да ценят това, което имат, а и по принцип, да се научат да се съобразяват с правилата в къщи. Не мисля, че някой, какъвто и да е той по характер, има в едно семейство повече права и свободи от друг член на семейството, поне в най-общи линии... Е, научи се тогава, мисля. Без да се караме, без да се обиждаме и заплашваме, просто си спазихме уговорката. След доста време, преди Коледа, той попита дали е заслужил вече да има нова играчка, защото нищо не беше трошил нарочно отдавна. Беше заслужил - съвсем наистина. И написа писмо на дядо Коледа, след което си получи мечтаните подаръци . С други думи-не заплахите, а твърдостта ми в наказанията, без да обиждам или да викам, без да натяквам дори, без да ми влияе на милото и обичливо държание с него, по принцип, без да се правя дори на обидена(просто не правя компромиси и не мърдам от казаната дума, колкото и изкушения да ми се изпречват на пътя !) - това проработи с големия ми син. Не помня откога не съм имала с него проблеми в това отношение...Обаче, все пак, той е различен от бонбончетата, за които тук пишем...Знам ли...С малкия, ако имам такъв проблем...с него дали "ще изляза на глава" по този начин, не знам...

Krisal, може би ще се възползвам от идеята ти, благодаря  Знам за наказанията, и аз не обичам да ги ползвам, но в случая...
Приказки не действат;
разсейване не действа;
поощрение не действа;
не действа тактиката "това можеш да правиш" - има категория играчки, които му е разрешено да чупи, но...;
игнор не действа, защото пречи на други хора - сестра му реве, мъж ми кой знае кога ще му кипне и ще се разправят по "мъжки";
не става и да изключа дразнителите - невъзможно е, той се заглежда по всичко що е техника, освен по играчките.
Какво ми остава? Аз поне не се сещам... Затова сега ще му кажа, че с баща му сме мислили, и сме решили, че наказанието му няма да е до Никулден, а до когато видим, че се е научил да пази. Само дано има някакъв ефект преди Коледа, щото не мога да си представя, че ще го оставя съвсем на сухо
А най-смешното е (вече ми е смешно  ), че отново тотално отказва да вдене за какво иде реч. След цял ден обяснения и разговори, вечерта дойде да ми обяснява, че иска да си вземе счупената печка в Гърция да си я разглежда. И ми се разкрещя, че не можело да не я слагаме в куфара, вместо да заобикаля отдалече темата и да се надява да не се подхваща

Много ми е познато и на мен тази упоритост, лавиране и стигане до целта! Понякога моят син така ме омагьосва, че накрая казвам "ДА" без да се усетя. Успокоявам се, че занапред това ще им е голям плюс в борбата с живота.
Аз също не практикувам с наказания, само с говорене, говорене и пак говорене с надеждата някога да ме чуе. Само да попитам афинитета основно към електрически уреди ли е? Като прочетох че е отрязал кабела направо изтръпнах, ако беше включена тази любима печка пак ли така щеше да направи?

Колко много сте писали! От седмица се каня да отговоря, но не ми остава време. Само да кажа, че мисля за вас! Мими, дано изкарвате хубаво. Габи,    И за всички   

Кrisal, този метод с не купуването на играчки не върви при нас. Но аз също като теб смятам, че най добри резултати дава отстояването на правата и задълженията, без викове, нерви и т.н...
Но аз като не купувам играчки, той отива и взема играчките на другите и като го питам защо, ми защото ти не ми купуваш, защото аз ги чупя... Значи човека много добре разбира... Бях направила компромис след може би повече от две години - за един рожден ден на хлапето на една позната направихме сделка, той ще слуша, а аз ще купя кола. Е колата беше потрошена на третия ден...макар, че беше много горд, че е награден.
Вече не знам кое е правилното... Като го тръшнат емоциите спира да мисли с главата си.

Утре пътуваме за Ловеч с темпераментното хлапе Той е много горд, защото е издържал всички изпитания - цяла седмица е бял и добър Особено днес заслужава страхотна похвала - бяхме на рожден ден и аз бях с най-идеалното, разбрано и послушно дете от всички По едно време дойде да ме пита дали може да му купя някаква количка, аз казах, че като си тръгваме, ще говорим за купуване. И да не мислите, че последва рев и писъци, неее, най-спокойно каза "добре" и се върна в къта за игра! Аз -    Като си тръгвахме, ми показа колата, оказа се, че имаме същата и аз казвам: "ти имаш абсолютно същата" и се приготвям психически за крясъка, който очаквам да настъпи, а отсреща - "а, така ли, забравил съм я" - аз - вече съвсем  Точно излизаме и до вратата от тия коли, дето пускаш 1 лв. и се клатят 3 пъти. Въпрос - "мамо, може ли да се повозим с Тошко (неговия приятел)", аз - "да, ето едно левче за 3 пъти". Возят се 3 пъти и като свършва третия път, чувам Тошко казва: "свърши ли", а Мишо - "да, мама каза само едно левче". И аз вече -  Направо ми идваше да проверя дали няма температура Та - стискайте ми палци двата дни в Ловеч да е все така.  на всички.

Браво на детето.
Ще бъде послушен и на Ловеч.

Здравейте, мили мами!
Искам и аз да се включа във вашия отбор. Отглеждам една хала на име Ивана, на година и осем месеца. Придобивам усещането, че всички наоколо се съмняват вече в способностите ми да си възпитавам детето. Но нищо изпробвано дотук не помага. Аз, за себе си свикнах с мисълта, че характера на детето ми е такъв - изпотроши всичко в апартаметна /има афинитет към електрониката  /, започна да се разсъблича сама и не желае да ходи с чорапи и панталонки у дома, всякакви електоуреди се пускат за секунди и все такива работи, които и на вас са ви познати. Вече се опитва да пропуска оскъдния си дневен сън, от няколко дни изобщо не спи през деня, а от доста месеци си заспива вечер права, опряна на дивана, защото няма земна сила, която да я хоризонтира. И то поради тази ричина заседи ли се за десетина минути на едно място, започвам да си мисля, че нещо се разболява 

Габи, напълни ми душата    Дано да е по-дълго така!

Мими, мисля те постоянно, дано сте в добро състояние на духа.

По проблема с играчките цяла седмица се чудя какво да напиша. Ако се разпиша ще е ферман. Като цяло правя каквото и Крисал, макар, че е трудно, защото има поводи и т.н. а и защото не върши работа. Отдавна съм се убедила, че такъв тип наказания нямат достатъчно добър ефект при нас. Трябва някак сам да го осъзнае. В последно време на няколко пъти ме изненада как колкото и да е разумен вече, толкова и някои елементарни неща не разбира (като че не са се видяли с приятелката му преди училище защото те са закъснели, а не защото ние сме били по-рано => мама е виновна  и т.н.) Така че за пореден път се убеждавам, че за повечето неща просто трябва сами да ги разберат, осъзнаят и приемат и тогава едва има истински резултати.
Конкретно такава разрушителна сила не съм виждала, при нас беше в други изражения и в по-малката възраст го наблюдавах много, защото всяко разсейване водеше до проблем, в по-голямата - като вас, наказания, които работят с променлив успех...
Не можах да помогна много, но за съжаление опита ми е такъв
С Катето е друго, но и тя е друга. С нея пък вече 3-та година не мога да преборя мрънкането и истериите. Колкото и да съм търпелива... Така че и не винаги съм...
И да се оплача колко бях кофти от към "Положително" възпитание днес. Народа реши да прави десерт - сладолед, със сладко от ягоди и от горе сметана със спрей. А тук сме с един бял мокет/килим....    Та колкото и да мразя, все повтаряме да се внимава, да се пази... Е, разбира се и двамата омазаха със шоколадов сладолед, уж внимават, ама... И аз изръсих нещо като, че предпочитам да не правят те десерта, ако ще чистя толкова много после. толкова по въпроса с позитивизма ми  Не ми се карайте, вече си посипах главата с пепел, ама късно 

wildgirl, добре дошла! Звучиш като да си точно на правилното място!! Особено в частта дето всички се съмняват в способностите ти за възпитание  Всички сме така