Привет от Бургас! Първо да кажа, че Дани е все по-добре, остана само лека хрема и снощи спа супер добре... 
Тъкмо излязохме и то взе че заваля. Пак сме в къщи. Горкото не можа да копае въобще в пясъчника с лопатките и кофата дето прилежно сложи в количката самичък.
Мерси за подкрепата за книжлето, което все още е чернова. В момента страниците ми се пържат при критик, който 100% ще понадраска тук там...
Безспокоя се че нямам толкова пари, а спонсор трудно ще намеря. Но пък от издателството ми похвалиха творчеството. Еми от от 500 и кусур куплета незнам какво да показвам...май е по-добре като е цялата. Но започва така:
1. История във стих ще ти разкажа
отминала отдавна безвъзвратно
ако нещо не разбираш ще ти кажа:
В началото върни се пак, обратно!
......
10. И тъй – картината е зимна.
Студено е. Гората стене.
Спи мечокът, спи животът,
да пеят птички не е време.
11. Далеко там из ширни равнини
река голяма, бистра, лъкатуши
спотаено сред сини планини
там схлупено селце се гуши.
12. В танц и пируети бавни
с безшумен допир до земята
снежинки, бели, тихи, чудни
засипват всичко из полята.
13. Мръзнат дъбовете черни
пукат клони заледенеи
кипрят се с дебели фусти
боровете заснежени.
14. Застинала вода пенлива
в бляскав къс, огледален
замлъкнала река красива,
превърната е в лед кристален.
15. Селцето посреща зората
настъпила в студ и във сняг.
Далеко чернее забързан
конския пощенски впряг.
16. Зад хубава бяла ограда
чернеят в пълен контраст,
сноп дълги, високи и голи
стеблата на някакъв храст.
17. Над светлото топло прозорче
куминът разпалено пуши
безмълвно във малкото дворче
Петел пъстроперест се гуши.
18. Зад рамката от дъбово дърво
на тихия дом тъй спотаен
свири чайник и пара разнася,
от чай тъй приятно ухаен.
А вътре
19 .Широка стая, светла, топла
със маса, стол, с диван голям,
грижливо вързани преднеца,
дебел килим и бял таван.
И така до 510 куплета...с история за герои, сред които и животни, и всички сезони... Но за деца все пак.
Тъкмо излязохме и то взе че заваля. Пак сме в къщи. Горкото не можа да копае въобще в пясъчника с лопатките и кофата дето прилежно сложи в количката самичък. Мерси за подкрепата за книжлето, което все още е чернова. В момента страниците ми се пържат при критик, който 100% ще понадраска тук там...
Безспокоя се че нямам толкова пари, а спонсор трудно ще намеря. Но пък от издателството ми похвалиха творчеството. Еми от от 500 и кусур куплета незнам какво да показвам...май е по-добре като е цялата. Но започва така:1. История във стих ще ти разкажа
отминала отдавна безвъзвратно
ако нещо не разбираш ще ти кажа:
В началото върни се пак, обратно!
......
10. И тъй – картината е зимна.
Студено е. Гората стене.
Спи мечокът, спи животът,
да пеят птички не е време.
11. Далеко там из ширни равнини
река голяма, бистра, лъкатуши
спотаено сред сини планини
там схлупено селце се гуши.
12. В танц и пируети бавни
с безшумен допир до земята
снежинки, бели, тихи, чудни
засипват всичко из полята.
13. Мръзнат дъбовете черни
пукат клони заледенеи
кипрят се с дебели фусти
боровете заснежени.
14. Застинала вода пенлива
в бляскав къс, огледален
замлъкнала река красива,
превърната е в лед кристален.
15. Селцето посреща зората
настъпила в студ и във сняг.
Далеко чернее забързан
конския пощенски впряг.
16. Зад хубава бяла ограда
чернеят в пълен контраст,
сноп дълги, високи и голи
стеблата на някакъв храст.
17. Над светлото топло прозорче
куминът разпалено пуши
безмълвно във малкото дворче
Петел пъстроперест се гуши.
18. Зад рамката от дъбово дърво
на тихия дом тъй спотаен
свири чайник и пара разнася,
от чай тъй приятно ухаен.
А вътре
19 .Широка стая, светла, топла
със маса, стол, с диван голям,
грижливо вързани преднеца,
дебел килим и бял таван.
И така до 510 куплета...с история за герои, сред които и животни, и всички сезони... Но за деца все пак.
но тези дни надничам при очакващите за новини за бебчета. Мадона е писала, че секциото е за другата седмица. juliana е към средата на Юни,май. 
,
Въпреки че каза, че може да е дало отражение и моето състояние 
И понеже е един прекрасен човек се поинтересува и от моето състояние - кой знае как изглеждам, щом така съм я притеснила 
Искаше да ми пуска изследвания, но като й обясних ситуацията се отказа. Но ме предупреди, че иска да се чуем след 2-3 дни - проблемът при мен е, че от понеделник не съм приемала никаква храна. Каквото и да хапна след няколко минути го връщам веднага. А и не чувствам никакъв глад. Мъчи ме само страхотна жажда, направо ми изгаря гърлото. През целия си живот не съм пила толкова вода. Лошото е, че вече се усещам, че наистина нямам сили за нищо, но колкото и да се опитвам да хапвам по нещо, просто не се получава 
Ние температура имахме 3 дни , обривите като че ли почват да изчезват. Днеска докторката каза, че не мисли че било от аугментина 
ами просто от самото си заболяване. А и днеска направо е с такова разстройство Виктор, че ми викаше "Маме ипи" ( Маме щипи 
и направо незнам как ще се оправя и освен да стана рано сутринта, което е много мъчително за мен, защото с Вики свикнахме да спим до 10.30 
Иначе сме на бал на моя братовчедка и веднага след това заминаваме на една вила до Гоце Делчев , с мин. басейн. Та там ще празнуваме на наш приятел именния ден от вчера и направо незнам как ще си удържа диетата, защото там е само ядене и пиене в басейна с още 30 човека 
