Аз лично не бих раждала нито вкъщи, нито в присъствъето на роднини, приятели и пр. 
- Публикувана: 22 май 2008, 11:04 ч.
- Последно мнение: 29 май 2008, 10:04 ч.
за раждането в домашни условия+подкрепата от роднини кадето и да ражда една жена
Раждането в къщи - със или без акушер/ка - си е безумие и безотговорност. Все пак, едва ли някой е оборудвал къщата си със операционна зала с всичко необходимо, ... ... , неонатолог и каквото там друго - не дай Боже - може да потрябва и го има в една болница, но времето за достигането й може да е окаже фатално - за майката, за бебето или и за двамата...
Не виждам съществена пречка бащата да присъства на вагинално раждане, ако това е желанието на двамата родители и той бъде надлежно "стерилизиран".
На секцио, според мен, както и на всяка друга операция присъствието на когото и да било, освен пряко заетите с операцията, е меко казано нежелателно и ... ами, безотговорно.
Не виждам съществена пречка бащата да присъства на вагинално раждане, ако това е желанието на двамата родители и той бъде надлежно "стерилизиран".
На секцио, според мен, както и на всяка друга операция присъствието на когото и да било, освен пряко заетите с операцията, е меко казано нежелателно и ... ами, безотговорно.
Мнооого има писано за раждането в къщи! По света е може би практика, но условията са различни и възможностите за реакция при усложнения- също! Моето трето раждане протече много бързо, лесно и т.н. Да не говорим ча но 6-7 см. разкритие нямах АБСОЛЮТНО НИКАКВИ БОЛКИ, дори не вярвах че раждам изобщо! И ако не бях постъпила предварително в болница , за едната бройка и в къщи можеше да родя 
но след това изкървих силно и се наложи ревизио - манипулация, която може да се извърши само от лекар , с анестезия и в болнични условия! Е не искам да си мисля ако бях родила в къщи, докато се добера да болница за да получа адкевнатна лекарска помощ какво би се случило.... В България нещата са доста по различни!
А относно ПРИСЪСТВИЕТО на близки- зависи кой как е устроен и каква нагласа има! За ПОДКРЕПА не мисля че дума може да става ! Поне аз така ги виждам нещата !
но след това изкървих силно и се наложи ревизио - манипулация, която може да се извърши само от лекар , с анестезия и в болнични условия! Е не искам да си мисля ако бях родила в къщи, докато се добера да болница за да получа адкевнатна лекарска помощ какво би се случило.... В България нещата са доста по различни!А относно ПРИСЪСТВИЕТО на близки- зависи кой как е устроен и каква нагласа има! За ПОДКРЕПА не мисля че дума може да става ! Поне аз така ги виждам нещата !
Извън темата - при първото ми раждане също ми правиха ревизио, но без упойка. В болница.
Имаше къмто 7-8 стажантки-сеирджийки и никой не ме попита дали искам те да присъстват.
При второто ми раждане си бях платила, но пак се довлякоха зяпачи, защото раждах във вода. Медицинските кадри без спешна работа заприиждаха да наблюдават как се ражда във вода, една ми се пльосна срещу лицето, но я помолих да се махне и тя го стори, защото си бях платила.
Относно присъствието на фамилията - нямам чак такова такова чувство за фамилност аз. Пък и по 200 лв. да плащам куверт на член от фамилията - мерси!
Присъстваше таткото по взаимно желание.
Имаше къмто 7-8 стажантки-сеирджийки и никой не ме попита дали искам те да присъстват.
При второто ми раждане си бях платила, но пак се довлякоха зяпачи, защото раждах във вода. Медицинските кадри без спешна работа заприиждаха да наблюдават как се ражда във вода, една ми се пльосна срещу лицето, но я помолих да се махне и тя го стори, защото си бях платила.
Относно присъствието на фамилията - нямам чак такова такова чувство за фамилност аз. Пък и по 200 лв. да плащам куверт на член от фамилията - мерси!
Присъстваше таткото по взаимно желание.
Единственият близък беше докторът, който ми е приятел от детинство. Не бих допуснала никакви воайори около себе си в такъв момент. А и според мен гледката не ме представя в най-добрата ми светлина /аз съм доста суетна/ и не мога да позволя да ме гледат очепена, разчекната, врещяща и кървяща. Само като си помисля за това и ми става гадно.
Не става дума за раждането у дома, това си е една отделна и обширна тема.
За зяпачите става дума.
На раждането на Дияна нямах познати около мен. Но пък зяпачи имаше доста. Дияна беше 1вото бебе за годината на отделението и светилата на цялото отделение бяха дошли. И всеки даваше съвети как да ме шият и т.н. По едно време ми беше все едно кой стои до мен
За зяпачите става дума.
На раждането на Дияна нямах познати около мен. Но пък зяпачи имаше доста. Дияна беше 1вото бебе за годината на отделението и светилата на цялото отделение бяха дошли. И всеки даваше съвети как да ме шият и т.н. По едно време ми беше все едно кой стои до мен
съпругът ми присъства на раждането и това ми действаше доста успокоително.Преди раждането,не бяхме обсъждали това дали и той ще присъства в залата.Но когато ме приеха в спешното нямаше много време за размисъл.Облякоха го в една зелена манта и го вкараха в родилната зала с мен.А и той не съжалява ,че е бил там.
за мен е важно съпруга ми да присъства на ражадането на детето ни , аз се чувставам и по -концентрирана някак си,радвам се че присъства до момента , в който се оказа че ще раждам секцио по спешност с пълна упойка. Преди да родя си мислех че да родиш вкъщи е по - добре , чувстваш се по - комфортно , но сега би ме било страх , поради това което се случи с първото раждане. А иначе майки са ми споделяли , че всичко е било наред при раждането вкъщи , акушерката е била достатъчно подготвена и по отношение на умения и мед.оборудване , но за се срахувам при по- с пешна ситуация дали може да се отреагира подобаващо.
Имах много тежко раждане и честно казано, изобщо не ми е минавало през ума кой ме гледа, от какъв ъгъл и какво си мисли за мен в този момент. Само исках по-бързо да получа разкритието и болката най-сетне да спре 
Но нямах роднини наоколо де, само доктори и акушери бяха + стажанти. Сега се замислям обаче, че ако мъжа ми тогава беше там /а не в кафенето до болницата и той побъркващ се от притеснение/, нещата нямаше да се развият точно така както се развиха, щях да го преживея доста по-леко.
А за предаването мога да кажа че си е доста... брутално
Гледала съм го преди известно време /не знаех че и сега го дават/ - дават едно към едно. То не случайно си е трудно за гледане, ами защото е реално всичко, събитията, хората, времето... не е за всеки, на мен ми беше много трудно да го гледам и въпреки това го гледах 
Но нямах роднини наоколо де, само доктори и акушери бяха + стажанти. Сега се замислям обаче, че ако мъжа ми тогава беше там /а не в кафенето до болницата и той побъркващ се от притеснение/, нещата нямаше да се развият точно така както се развиха, щях да го преживея доста по-леко.А за предаването мога да кажа че си е доста... брутално
Гледала съм го преди известно време /не знаех че и сега го дават/ - дават едно към едно. То не случайно си е трудно за гледане, ами защото е реално всичко, събитията, хората, времето... не е за всеки, на мен ми беше много трудно да го гледам и въпреки това го гледах
Моето трето раждане протече много бързо, лесно и т.н. Да не говорим ча но 6-7 см. разкритие нямах АБСОЛЮТНО НИКАКВИ БОЛКИ, дори не вярвах че раждам изобщо! И ако не бях постъпила предварително в болница , за едната бройка и в къщи можеше да родя
veni-b, а как са протекли първите ти две раждания?
