1. Не можем да сравняваме поведение и наказание в къщи и в детска градина/училища. Различно - в къщи са 1-2 деца на много възрастни. В колектива са над 20 и госпожите носят отговорност освен за психиката на едно дете и за сигурността на всички останали.
2. Вида наказание - аз приемам баба яга, но не и физическо наказание, други майки са на 180 градуса. Всеки е прав за собственото си дете, но там са много деца. Трябват общи правила и всички да ги знаем.
За мене - в къщи и при бабите се знае, че съм против шамарите (само свеки ги ползва веднъж и последва голяяям спор). Но на госпожите съм казала, че при крайна нужда могат ги прилагат. Само те и никой друг. Защо ли - защото им вярвам, че няма да злоупотребят, но не искам никое дете да пострада от друго дете, не искам моето дете да нарани друго. Затова давам на госпожите по-големи права от моите собствени.
3. Вдигнати ръце. Още помня как в детската ни бяха наказали цялата група да стоим с вдигнати ръце, много болеше. Но после внимавах да не се наложи да бъда наказана. Така че, в повечето случаи възпитателките знаят по-добре от нас какво да направят в интерес на групата.
4. Моля майките на "буйните" деца да полагат повече усилия да си възпитат децата. Като са буйни ги дръжте в къщи, никое друго дете не бива да страда физически за Вашето бездействие. И за това не са виновни госпожите, а Вашето "еми, малко е буйно, ама нали е дете". Все си мисля, че ако родителите на пострадалите деца Ви представят за осребряване сметките за лечение, ще се позамислите.
Нека вярваме повече на госпожите. За да работят там, значи им е призвание, защото заплатите им са опредено демотивирищи.