Мога ли да взема дете от дом за празника?

анда, аз не съм капацитет, нито пък някоя от мамите тук.
естествено, че можете. подписът ми не е просто изречение, а убеждение
част от сърцето ми е в дом номер 7. при дани и диляна. няма ден, в който да не мисля за тях. не знам какво ще стане, но знам, че моят живот ще е част от техния. някакси.
директорката на дома е свестен и разбран човек. най-разумно е да отидеш с въпросите си лично при нея.

Не съвсем по темата, а и ми се ще да обясня по-детайлно причините за "неуспеха" ви, но за жалост, се налага да бъда кратка.

Макар и да сте педагог, не бива да мислите, че обичайните практики са валидни за тези деца.
С нарастване на възрастта, особено между 3 и 8 години (приблизително), разликата между тях и дете расло в семейство е видима и колосална.
Те не могат да се концентрират, интересът им е непостоянен и насочен към други неща, нямат изградени навици за обичайни ситуации.

Съветвам ви да се занимавате с групи от не повече от 2-3 деца. Не се старайте толкова да четете, колкото да им грабнете вниманието с мимики, жестове, с езика на тялото. Ще ви прекъсват, не се ядосвайте или отказвайте. Изслушайте ги, отговорете им и продължете с четенето. Давайте им почивки. Показвайте как се обичат книгите - гушнете първо детето и му кажете, че го обичате, после книгата и повторете думите.
Това са няколко бързи, семпли и лични съвети, които използвах с голямата ми дъщеря.

Най-важното е постоянството и търпението.
Дъщеря ми реагираше по същия начин някога, а след по-малко от година ми изрецитира цялата "Медена питка"!
Разбира се, този ангажимент е непосилен с много деца едновременно, но въпреки това, със сигурност ще даде своите резултати.

Агресията на децата е съвсем обичайна и обяснима за средата, в която живеят. Но тя не е само гняв и омраза (съвсем основателни, не към вас, а, към съдбата им, макар и несъзнателно още) тя е и отчаяна нужда от ласки и любов, но изразена по начина, който познават...
Днес в Св. Параскева и на мен щяха да ми разкъсат дрехите и ме удряха... именно, защото им харесвам и познават лицето ми вече... Едно от децата, което ме удряше най-силно, сутринта се затича към мен с вик "Мама!"...

В подкрепа на хората, които са против взимането на дете за празника, бих добавила, че е и опасно. След като се върнат в институцията, другите деца се държат зле с тях, стига се и до телесна агресия.

ох,не знам... много е сложно

Анда, мила  
Говорили сме, знам и какво ти е коствало да идеш там...
За заниманията- написали сме проект, одобрен и от СО. На всяко посещение имаме тема, по която се занимаваме с децата. В Драгалевци имаме разделяне на групи- по интереси и спрямо заложбите на децата, Тео е приложник- занимава се с тези, които рисуват, има спортни игри, някои без таланти като мен четем и преразказваме после заено приказките, играем театър. Но сме там всеки уикенд (или почти), опитваме се да изградим система за тези посещения. Иначе- да идеш да дадеш по една вафла, да ги "нагушкаш" (почвам да се плаша от синдрома), да-хубаво е, но после- какво???
Опитваме се активно да работим за социализацията на децата- при всеки удобен случай ги извеждаме навън- цирк, тетър, зоопарк. Коства основно време, по-малко средтсва и проблемния транспорт. Понякога и съдействие "отвътре".
Основното, което споделяме като идея е да индивидуализираме децата- затова понякога се оказва, че всеки си е "в групата" , някои от нас познават повече едни деца, други-друга група. Идеята е да не са за пореден път "масата"....
Много има да се направи, става трудно и стъпка по стъпка.
Но вие първата сте я направили    
В темата от подписа ми можеш да видиш последните неща, които правим, ако искаш звънни ми и ще говорим  
А на 31.05 се надявам да сме заедно

Еми,
тебе чаках, душко Хайде заедно другия път.
Един въпрос - къде са вашите деца междувременно? Аз не смея да взема детето, а съм свикнала навсякъде да е с мен.
Нямам всъщност много право да говоря, защото мъжът ми ходи три пъти, аз дотук само веднъж.
ДарЗаМен - на мен ми е ясно защо става така, макар да не съм педагог по професия. Не бихме се занимавали с повече от 2-3 деца, може би 4-5, но учителките просто пускат на двора при всичките, как да ги отделиш. Не можеш да върнеш другите, нали? Първия път измъкнаха каквото имахме още преди да ни отключат учителките (бяхме си оставили саковете в двора, защото чакахме около час да отключат).
Еми,
звучи чудесно опитът ви за изграждане на система. Много хубаво. Точно такава мисъл ни движеше - да им дадем знание, не просто храна и плюшени играчки.

за дом номер 7 е ясно, че Еми е твоят човек, анда. става дума принципно за линия на поведение спрямо децата от домовете, която да бъде следвана от повече хора. хубаво е, когато повече възрастни отиват при децата, така могат да се справят по-лесно с тях а и повече деца да получат внимание. аз винаги се опитвах да взема още някого с мен, човек, който никога не е ходил, защото знам, че ще разкаже и на други и така някой ден във всеки дом ще има хора, които редовно посещават децата.
за моето дете, тя беше тогава доста малка, а и не знаех как ще се отрази на децата воденето на собственото ми дете.
сега вече мисля, че бих я завела, макар да се колебая. оказа се много ревниво човече и макар инак да е кротко и слънчево дете, физиономията и се изкривява, когато гушкам друго дете. става агресивна.
синдромът гушкане, както каза еми, е малко опасна работа. на тези деца, на които се обръща специално внимание е видима промяната в поведението. аз отчитам своята слабост към едно определено дете като грешка и ще се старая при бъдещи посешения да не я показвам.
просто, ако искаме да правим нещо за децата, трябва да го правим за всички и заниманията с тях са най-доброто нещо, което засега може да им се предложи. редовни и планирани. в хасково, в бебешкия дом също се работи на този принцип. дано стане възможно да е така в повече домове в българия.
повечето хора трудно преодоляват емоциите си и страхът да отидат в институция при децата. на мен ми трябваше почти година, докато събера сили. тежко е, да видиш тези мушмуроци и да знаеш, че бъдещето им е несигурно. трудно е да си дадеш сметка, че не можеш да промениш много този факт. но когато има система, има и някакви резултати, а това в този случай е и най-важното.