Кое е за предпочитане?!

Ще се бодна да следя темата ти,защото съм в същата ситуация.
И детето ми е на възрастта на твоето(3 години и 4 месеца),сега тръгва на градина и съм доста притеснена как ще му понесе промяната.
Искам да си сменя работата,но работното време да е съобразено с неговите нужди(до 17.30 часа примерно),без събота и неделя.
Трудно се доверявам на непознати,на баби не мога да разчитам-едната е далече,другата работи...
Сложна ситуация.
Финансовата страна на нещата също не ми е причина.
По-скоро желанието да се реализирам сега,да стъпя на някаква почва,докато не е късно.
Не смея да ти дам съвет,просто защото лично аз съм объркана и в изчаквателна позиция.
Успех,каквото и решение да вземеш мога само да кажа.

Аз бях в твоето положение точно преди 1 година. С тази разлика, че нямам идеи за някаква кариера, но ако стане ще е добре дошло. Започнах работа и 3 месеца изкарахме с гледачка, след това Митко тръгна на ясла, началото не беше лесно за никого, най-вече за мен. Притеснявах се как той ще понесе раздялата, но се оказа че детето ми е доста общително, привърза се към гледачката, а по-късно и на ясла с желание тръгна. Това че се чувства добре в собствена среда ме кара и мен да се чувствам добре. От друга страна харесвам работата си и тя ми носи удоволствие, имам възможност да се оглеждам в очите на колегите и да видя че съм ценена за качествата си, а това ми дава самочувствие. А що се отнася за времето, в което съм с Митко - използваме го най-рационално да наваксаме пропуснатото. Но искам да отбележа, че детето ми е на ПЪРВО място и ако се наложи да избирам между работата и него, винаги ще избера него.
И като съвет: не е невъзможно да се намери златната среда - работа която да те удовлетворява и същевременно да не ощетява семейството.
Каквото и да избереш, желая ти успех!

Точно така!
Наистина миговете с децата са безценни, обаче в един момент те ще пораснат. И тогава може жестоко да съжаляваш, че си пропуснала шанса си.
Е, на мен хич не ми звучи готин вариант да оставя детето си на детегледачка, но в описаната от теб ситуация мисля, че това е по-доброто решение. Особено, ако си сигурна, че е жена, на която сто процента можеш да имаш доверие.

Много вярно!!!
Предпочитам да имам по-малко време, но прекарано в смях, игри и забавления, отколкото целия ден просто "да присъствам" (в моя случай и да се изнервям) с битовите задължения и малчо (моя е на 1,6г). Винаги можеш да се откжеш от ръководната позиция и да се посветиш на семейството, но може и да се упрекваш, че ни си опитала. А и децата имат нужда сами да изследват света, според мен не е нужно майка им всяка секунда да им виси над главата  Това е моето мнение 

Аз вече избрах работата. Малката ми е на три и тръгва на градина. Е, не я гледа детегледачка и аз не съм на ръководна длъжност, но има перспектива.
Усещам, че вече си решила. Щом искаш да се развиваш - хващай работата, а другите неща ще се наместят. Ако ли пък не започнеш тази работа, винаги ще си с усещането, че си пропуснала нещо.

Понеже съм абсолютно убедена, че майката не е придатък на децата си и нейното добро самочувствие е от най-голямо значение за доброто общуване с детето, аз лично залагам на работата /обичам работата си, имам стремежи, не искам след години, когато децата ми имат свой живот, да се окаже, че аз нямам с какво да си уплътнявам свободното време и да се чувствам ненужна - казвам го, защото имам 2 ярки примера близо до себе си на жени, които са били отдадени само на децата и семейството си - едната сега е на 60, другата на 74 г./. За децата също е добре да са самостоятелни, за да могат някой ден и те да се справят с живота, без да разчитат някой постоянно да ги подбутва. Никой не може да отнеме на майката любовта, грижата, нежността и ласките, които дава на детето си, но ако постигне амбициите си, тя става и по-пълноценна майка.
Честно казано, в дни, когато нямам работа и съм 24 ч. с децата, общуването ни е далеч по-непълноценно /точно тип "присъствие"/, отколкото в дните, когато се прибирам удовлетворена от работа и знам, че няколкото часа /3-4/ вечерта са само за децата ми и вниманието ми е насочено само към тях.
И пак лично мнение - против съм постоянното общуване на децата ми само с възрастни /т.е. бавачка, баба и т.н./. Моите деца посещават градина от 2-годишна възраст и се чувстват прекрасно, а само следобед ги взема бавачката или моята баба и изчакват с тях нашето прибиране вкъщи - така комбинират играта с деца, научаването на интересни неща директно от педагог, научаването на определени правила за поведение в общество, а има и грижата от по-възрастен човек /също много полезна част от общуването/ и отделеното само за тях време от мама и тати. А и децата ми са изключително самостоятелни /по отношение на обличане, хранене, къпане, игра и т.н./, в сравнение с децата на мои приятелки, които ги отглеждат вкъщи мама, баба или бавачката.
Пак подчертавам - нито натрапвам, нито осъждам. Това е моята гледна точка по въпроса.
 

Т.е. ти си тази, която трябва да реши дали иска да се развива професионално в една по-напрегната среда; дали иска тиха и спокойна работа или иска да е 24/7 до детето си. Прецени кое е най-добро и за теб, и за детето ти, без да изпадаш в крайности.

Сигурно ще ти е трудно да вземеш решение но дано вземеш най доброто.При мен случая е такъв че ме викат на работа заедно с бебето на 5мес. понеже работата е домакинска.И на мен като и на теб ми е трудно да взема решение но вероятно ще откажа.Искам да се отдам на бебето,баткото който ще е ученик и на таткото.

И при мен положението е подобно. Разликата е в това,че аз вече работя това ,което исках.Работата не е ръководна, но отговорна. Работното време е супер- от 8.30 до 17.00ч. събота и неделя почивам.За мен е важно работното време, защото имам 3 деца. В момента замествам шефката, която е в майчински. Да уточня, че винаги към работила и имам 20 години стаж/бях в къщи само по време на 2-те майчинства/.
Проблема е там, че догодина по това време трябва да напусна, понеже близнаците ще са на градина до 31 май и после в къщи. На есен са първи клас. И се очертава 1-2 години да седя в къщи и да се занимавам с тях -водене, прибиране, писане, четене. Мъжът ми пътува и отсъства доста. Майка ми гледа племенника  и болната си майка, свекърва ми работи.
Мислех да ги пусна на занималня, но тя е частна и ще ми струва по 160лв. на дете, което ще рече че цялата ми заплата ще отива за таксата.И нещо друго, със заплатата си едва ли ще изхраня семейството си /баща им да е жив и здрав/и затова си мисля, че ще съм по-полезна вкъщи.
А и, ако шефката се върне и аз ще съм освободена,понеже няма работа за двете ни.

Мен мисълта да нямам свои доходи ме плаши и не мога да си представя да седя вкъщи или да работя някъде за символична заплата. Но аз нямам никакви съмнения и притеснения относно гледането от гледачка и т.н.

Според мен пробвай на по-добрата позиция, ако толкова не върви, вианги можеш да се откажеш

Благодаря на всички за отговорите.Наистина като се замислих сега съм много време с детето си,но наистина не всички часове са пълноценни.Май ще се пробвам с тази работа,пък ще ви споделя после какво е станало.Дано да постъпвам правилно!

Абсолютно съм съгласна с тебе! Нито за миг не се колебая да избера дъщеря си преди всичко. Детето е не само отговорност и грижа ами и възпитание, което не поверявам на чуждите хора. Все още има нужда от моето присъствие и мнение по различни въпроси. Радвам и се докато е още с мен. Предпочитам работа, която не ми отнема времето за семейството. Работата няма край.