Публикувана: 23 май 2008, 19:26 ч.
Последно мнение: 27 май 2008, 15:49 ч.

Помощ - психясах от тия страхове!

3 752
51
1

1
2
3
4
Всички

23 май 2008, 19:26 ч.

Мнения: 3 500

Момичета, не знам дали ви се е случвало, но на мен често ми се случва да си мисля някакви глупости и да изпитвам страх да не загубя някой от близките си. Просто съм страшно черногледа и винаги си мисля най-лошото. Понякога си мисля, че ако умра детето ми ще остане без мама и някакви такива глупости. Представям си дори понякога. Това не е нормално. Пречи ми да живея спокойно и да съм щастлива, а имам всички предпоставки за това. Преди пътувах често и се страхувах от катастрофи, сега ме е страх да тръгнем тримата с детето за морето с колата. Мъжа ми понякога ми казва "Престани с твоите глупости. Теб пък от всичко те е страх". Не го мисля едва ли не постоянно, но понякога, когато нещо негативно се случи и първата ми мисъл е да не се случи нещо на семейството ми. Sad

Тия страхове... сигурно съм за психиатър! Cry

# 1 23 май 2008, 19:46 ч.

Мнения: 41

Да ти кажа честно,аз не съм черногледа,но понякога и мен ме обземат такива страхове.Това обикновено става,когато не се занимавам с нищо съществено,т.е. като си стоя в къщи дълго време без да ходя на работа.Тогава ме обхваща нещо като апатия тръгваща към депресия и само такива мисли ми се въртят в главата.Не се понасям в такива моменти.Поне при мен е така,че трябва постоянно да съм ангажирана с нещо,иначе черните мисли бързо идват.Пък в крайна сметка не си струва да пропускаме хубавите моменти от живота ни,заради мисли за това какво може да стане.Колкото и да го мислиш,то каквото е решено-това ще е.Затова да гледаме напред към хубавите неща и да се надяваме,че лошите ще ни подминат!

# 2 23 май 2008, 19:50 ч.

Мнения: 141

Noli, и на мен ми се е случвало да си представям някакви всевъзможни ситуации и да се страхувам от много неща, но това е много натоварващо. В такива моменти просто се опитвам да насоча мисълта си към нещо позитивно- да мисля за хубави неща, да мисля за близки и любими хора, за приятели, за готини спомени и преживявания... или просто да съм ангажирана максимално, за да не мисля за глупости
Трябва да се опиташ да се откъснеш от тези мисли. Каквото и да си мислиш, недей да се тормозиш, че ще ти/ви се случи. Просто ако има нещо да става, то просто става. Човек не може да си избяга от съдбата.
Запомни- страховете са си страхове- те са нереални!

# 3 23 май 2008, 19:54 ч.

Мнения: 3 500

Ох, така е и аз се дразня на себе си, но мислите понякога просто нахлуват все едно не мога да ги контролирам. Много тъпо е това, чак не мога да се позная аз ли съм или някоя друга личност ме тормози така... Confused

# 4 23 май 2008, 19:57 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

И аз понякога попадам в капана на такива мисли. Започнах да смятам, че в крайна сметка всичко идва от насилието и нещастията, които ни заобикалят. Ето - не минава вечер, без по новините да съобщят за поредната жестока катастрофа. Всичко това някак несъзнателно се набива в главите ни. И мен вече ме е страх да пътувам, страх ме е да оставя децата повече време навън, страх ме е да не стане нещо с мен, че какво ще правят те ... Но гледам да не се поддавам много на тия страхове, отпъждам ги - я с хубава музика, я с някоя готина темичка оттук ...

# 5 23 май 2008, 20:10 ч.

Мнения: 141

мдам... съгласна съм с мнението на verona. По новини, по вестници все дават насилие, провокират отрицателни емоции. Човек не може да се откъсне от тях и да не му повлияят по един или друг начин.

И въпреки всичко- мислите са си мисли, реалността е нещо друго. Така, че давай напред Peace

# 6 23 май 2008, 20:50 ч.

Мнения: 46 573

От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле Confused

# 7 23 май 2008, 21:09 ч.

Мнения: 2 131

Ох, ,успокоих се, че не съм единствена. И аз изпадам в такива настроения от време на време. С тези земетресения, катастрофи, потресаващо жестоки и садистични убийства...
Честно казано, преди не бях така. Мисля си, че се дължи на отговорността от това да си родител. Тоест осъзнавам голямата отговорност, която сме поели. Не знам, може и да се дължи на това, че все още съм в майчинство, че не ходя на работа.
Една усмивка от мен newsm47

# 8 23 май 2008, 21:09 ч.

Мнения: 54

Цитат на: Никол в пт, 23 май 2008, 20:50

От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле Confused

И при мен

# 9 23 май 2008, 21:17 ч.

ГО
Мнения: 3 955

И аз съм така.
Откакто майка ми почина внезапно, почти пред очите ми и кошмара който изживях тогава, си дадох сметка, че най-лошото може и се случва без предупреждение. Когато най-малко очакваш се случва нещо, което те кара да се замислиш сериозно за живота.
От тогава насам аз непрекъснато се притеснявам за детето и съпругът си. Само те ми останаха и ужасно много се страхувам за тях.
За мен не ме е страх, само за тях.
Понякога навлизам в такива филми, започвам да плача, да си представям всичко до най-малката подробност.
Много е тежко. Знам, че всичко е в моя мозък, но е по-силно от мен.
Най-много се страхувам да не загубя детето си.
Ето казах го, до сега дори не смеех да го изрека.
Станах ужасно досадна с непрекъснати обаждания в градината, на съпругът си тип "къде си, какво правиш" и т.н.
Направо ежедневието ми минава в черни мисли и мога да ти кажа, че е ужасно.
В понеделник отидох да си лея куршум.
Не знам дали от внушение или наистина има нещо, но се чувствам по-спокойна.
Е, тази вечер като давах детето на баба му да спи в тях пак ме обзе "онова" чувство, ама си наложих да не мисля за това.
Дано успееш да го превъзмогнеш, силно се надявам защото е много гадно.

# 10 23 май 2008, 21:22 ч.

Мнения: 3 500

Цитат на: Никол в пт, 23 май 2008, 20:50

От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле Confused

Именно. И при мен така.
Red, това все едно аз съм го писала. Точно това ми беше мисълта, но беше даже малко срам да го кажа по такъв начин.

# 11 23 май 2008, 21:27 ч.

Мнения: 473

Аз си мислех, че полудявам и много ме успокоихте. Откакто родих детенцето ми ме разтърсва невероятно силен страх да не стане с него най-лошото. На моменти /когато го даваме на бабите да го гледат/ до такава степен се побърквам, че не мога да стоя на едно място. Плаче ми се, искам да се обаждаме да питаме как е, и най-гадното е че пред очите ми минават страховити картини. Ужасявам се да не падне, да не се удари, треперя над него като орлица. Искам да говоря с психолог, но не знам към кой да се обърна. Не съм споделяла страховете си с никой досега, защото ще помислят, че съм луда. Иначе се радвам, че го обичат и бабите и другите ни роднини, но не съм спокойна като го даваме да го гледат без мен. По принцип съм оптимист и уважавам правото на хората от лично пространство, не искам да обсебвам детето, напротив ще се стремя да го възпитам самостоятелен и амбициозен, но този страх ме съсипва. Какво да правя?

# 12 23 май 2008, 21:29 ч.

Далечният изток
Мнения: 15 056

Noli, и аз така, не си сама.Доста дълго се застоях в къщи и ме обзе страшна параноя, също като теб.С никого не смеех да споделя... Знаеш ли какво започнах да правя? Реших да се образовам, да уча, за да си ангажирам мозъка с нещо друго, че с тези черни мисли щях да се побъркам. Първо изкарах 2 курса, това беше миналото лято. Не ми стигна, започнах да уча за кандидатстудентски изпити. /Скоро минаха предварителните, ще ставам студентка./ И второ- изобщо не гледам новини. Мисля, че добре ми се отразява това, особено ученето. И сега със следването, вярвам, че съвсем няма да има време за разни глупости.

Последна редакция: пт, 23 май 2008, 23:56 от камерън диас

# 13 23 май 2008, 22:25 ч.

Мнения: 3 500

Ами аз работя и имам доста работа, така че почти постоянно съм заета, а като се прибера се заемам да играя с детето, да се видим, да се нацелуваме, пък и мъничко домашни задължения ме чакат и все пак ми се случва да ги мисля тия глупости. Ето днес в трамвая докато пътувах пак ми мина някаква глупост през акъла. Трябва да се съберем на групова терапия май.

# 14 23 май 2008, 22:28 ч.

ГО
Мнения: 3 955

Ангажираността не е гаранция, че няма да го мисли.
Аз също се радвам на разнообразие и пак потъвам в гадните си страхове.

# 15 23 май 2008, 22:39 ч.

Мнения: 378

И аз така даже спрях да гледам новини,а като чух,че във Варна щяло да има торнадо снощи какви мисли ми минаваха през главата не е истина,защо така бе хора направо от това черногледство не мога да се нарадвам пълноценно на живота.

# 16 23 май 2008, 22:51 ч.

Въпрос на гледна точка...
Мнения: 877

И аз съм болна от вашата болест Tired

УЖАСНО ГАДНО Е.
Знам, че не е редно , но е по - силно от мен.
Мислих си, че като имам друго дете, задълженията ще ме погълнат и няма да мисля толкова.
Вече имам две деца ( да са ми живи и здрави ) и повярвяйте, мисленето и филмите, в които се вкарвам са х2 #Crazy

# 17 23 май 2008, 23:49 ч.

Далечният изток
Мнения: 15 056

Май ни трябва психиатър. Shocked

Момичета, да се вземаме в ръце, че не е добре работата. ooooh!

# 18 23 май 2008, 23:51 ч.

София
Мнения: 62 595

Вземането в ръце не помага. Нужна е хубава почивка, а децата да ги поеме някоя баба за колкото време може. Това е пренапрежение и претоварване от всяка гледна точка.

# 19 24 май 2008, 00:19 ч.

Мнения: 1 972

Цитат на: Никол в пт, 23 май 2008, 20:50

От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле Confused

При мен пък е откакто родих Peace

но очевидно всички майки имат такива страхове Thinking

Ето това е и моето мнение:

Цитат на: villiana в пт, 23 май 2008, 21:09

Мисля си, че се дължи на отговорността от това да си родител. Тоест осъзнавам голямата отговорност, която сме поели.

Също си мисля че има връзка и с хормоните покрай раждането, защото тогава ми беше най-зле, сега се пооправих Hug

# 20 24 май 2008, 00:24 ч.

Мнения: 1 168

Май е всеобща тази болест. И аз така. Изпитвам панически страх от задушаване на детето, например и стигнах до там, че и заших спалния чувал за матрака в раменната част - да не се обърне докато мен ме няма и спи по корем. Когато съм сама с нея, докато тя спи и трябва да напазарувам, не смея да мръдна по далеч от кварталния магазин /който е в съседния вход/. Ако трябва да отида до бензиностанцията отсреща, звъня на мъжо, че излизам и после, че съм се прибрала. Ако до 10 мин. напр. не се обадя, значи е станало нещо/ блъснала ме е кола - понеже един път за малко да стане/, да се прибира, че детето да не остане само и гладно. Сега осъзнавам, че най-тъпото е, че когато излизам с детето не ме е шубе чак толкова, а е логично точно обратното. Тази вечер чух за накълцания от свой съученик абитуриент и едно от първите неща, които си помислих беше "Боже, как ще си опазя детето?" а пък за гледане от друг човек и дума да не става - и на баща и не смея да я оставя, освен спяща или за игра.

# 21 24 май 2008, 01:10 ч.

Мнения: 1 058

И аз съм голяма паника. Какви ли не мисли ми се въртят в главата.

# 22 24 май 2008, 07:45 ч.

Мнения: 94

Аз също изпитвам страхове.Най-вече за детенцето ми ,някой да не ми го отнеме или нещо лошо да не се случи с мъжа ми Cry

Остава ми 1 месец докато почна работа и явно това че сега нямам какво да правя е причината.Не се притеснявай всеки малко или много си ги има страховете в себе си,просто при по-емоционалните хора се изявяват по-силно #Crazy

# 23 24 май 2008, 13:06 ч.

София
Мнения: 520

Цитат на: Никол в пт, 23 май 2008, 20:50

От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле Confused

И при мен е така Sad

Най-вече се страхувам от катастрофи,а преди не беше така,въпреки че имам не една тежка катастрофа,при една от тях загубих мой много близък човек Cry

а при последната,която не беше отдавна дори бях бременна,може би оттогава непрестанно мисля за тези неща #Crazy

Сега на мъжа ми му предстои да пътува на дълго растояние и то ще трябва да иде няколко пъти и да се върне-без мен и аз все мисля за това как ще го пусна сам,като знам как кара Confused

На моменти се усещам и си казвам,че трябва да престана,но то е по силно от мен,дори съм си представяла ако нещо се случи с мен какво ще правя,кой ще гледа малката,или ако нещо стане с мъжа ми... Sad

просто не знам как да се отърва от тия мисли Confused

# 24 24 май 2008, 15:34 ч.

Аз съм на мнение, 4е 4овек не трябва да мисли негативно! Трябва да мислим за хубави не6та, за да ги предизвикваме да се слу4ват.

# 25 24 май 2008, 16:36 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Цитат на: baby_`06 в пт, 23 май 2008, 21:09

Цитат на: Никол в пт, 23 май 2008, 20:50

От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле Confused

И при мен

.....май е "заразно" и аз съм така

..... само че избягвам да ги споделям/коментирам тези мисли Confused

# 26 24 май 2008, 17:08 ч.

Мнения: 2 015

Свекърва ми е такава и адски ме вбесява!Мен пък ме обзема страх с нейните черни мисли да не предизвика нещо лошо !
Гледам да мисля оптимистично и вярвам, че подсъзнанието може много .Животът е един, гледайте да не мислите за лоши неща !А и сме млади и всичко ще е наред .

# 27 24 май 2008, 19:31 ч.

Мнения: 22

Здравеите,
Абе да ви питам:няма ли някакво хапче против този страх???? newsm78

Мен много ме е страх от мъжа ми.Просто ми е взел страха и се възползва от това.Мисля и искам да го напусна,но умирам от страх.А всичко това рефлектира и върху детето.

# 28 24 май 2008, 20:07 ч.

Цитат на: Никол в пт, 23 май 2008, 20:50

От момента в който забременях се започна при мен и става все по-зле Confused

Явно е истина, и аз съм така.Както си спя и се събуждам от кошмар, че нещо лошо се случва с детето.Я са я отвлекли, я кола я блъска, я се полива с вряла вода.Ама туй всичкото , дето може да го роди един средно статистически мозък в лоша насока, аз го раждам безпроблемно.Йъъъххх....Особено откак си счупи главата като бебе, от страхове се поболях и от гуша, сериозно и то. Бе те старите хора са казали: "И кучката майка да не става." Лудваме, определено Sad

# 29 24 май 2008, 22:54 ч.

Мнения: 836

Всичко е от хормоните. И аз психясвах по време на бременността, държа ме доста дълго след това. Сега като се сетя за какви неща ме е обземал страхът, ми става смешно. Но, тогава...
А за катастрофите - след всичко случващо се по пътищата, нормално е да се страхуваш.

# 30 25 май 2008, 11:06 ч.

Мнения: 113

аз нито съм семейна, нито дете имам, но като гледам и слушам какво става наоколо, направо вече ме е страх да имам деца... и като гледам каква е младежта (тези на по 12-14г).. колкото и да го възпитаваш, простотията вече е доста масова и то детето ако си е нормално, яко ще се комплексира... трябва доста силен характер да има... а де да го знаеш какво ще се пръкне newsm78

то има време де, но аз си ги мисля тия неща.. #Crazy

едно време се смеех над приказката за Неродения Богданчо, ама сега ми е на главата Crossing Arms

# 31 25 май 2008, 12:38 ч.

Мнения: 1 168

А бе не знам дали е само от хормони. Аз по време на бременността не се впечатлявах от тези работи, включително и в началото като родих. Започнах да се паникьосвам яко през последните 2-3 месеца, а дъщеря ми е на 5. Та поне при мен не е на хормонална основа.
По скоро ме е страх, че това беззащитно същество зависи изцяло от мен, а аз няма да успея да го опазя, или че на мен или на баща му ще се случи нещо, което ще ни попречи да го отгледаме.

# 32 25 май 2008, 12:47 ч.

Мнения: 1 432

И аз в отбора-отвратително е Confused

# 33 25 май 2008, 13:05 ч.

Пловдив
Мнения: 614

Момичета това се казва "Страхова невроза"всички жени го преживяват след като родят.При едни по- силно ,при други по- слабо.Едните се справят сами ,другите търсят други начини.Преди време имах проблем и с моята дъщеря когато роди и търсих варианти да и избия този страх от главата.Лях и куршум,водих я на психолог,нищо не се получи, оправяше се за една седмица и нищо.Тогава прибегнах до китайска медицина и това беше изцелението .Сега има още едно детенце и повече тези страхове не се върнаха.
Търсете помощ мили момичета защото това е много коварна болест .
Желая ви на всички успех . newsm51

# 34 25 май 2008, 14:38 ч.

Варна
Мнения: 25 288

Цитат на: dancing в нд, 25 май 2008, 11:06

то има време де, но аз си ги мисля тия неща.. #Crazy

едно време се смеех над приказката за Неродения Богданчо, ама сега ми е на главата Crossing Arms

Права си. И на мен същите мисли ми минават.

# 35 25 май 2008, 16:39 ч.

ВАРНА
Мнения: 1 853

все още не съм майка, но това не ми пречи да се страхувам за най-близките си хора, да си мисля най-лошото. не ще да е от хормонален дисбаланс Sad

и Страхова невроза след раждане не е Sad

# 36 25 май 2008, 17:51 ч.

Мнения: 46

Преживявала съм подобно състояние веднъж до сега, появи се внезапно, без конкретен повод. Започнах да се страхувам постоянно от смъртта, имах чувството, че смъртта дебне мен и близките ми на всяка крачка. И много ме беше страх да пътуваме по магистрала, постоянно си представях как се ботурясваме в мантинелата. За радост, отшумя след 1- 2 месеца. Мисля си, че при мен се появи от безделие и мозъка ми почна да ражда болни мисли hahaha

Като има човек много ангажименти на главата, мозъкът му няма време да произвежда такива глупости, така че пробвайте да се ангажирате с някакво отговорно занимание, но сериозно - като си поставите срок и изисквания, не с мисълта "може и да го свърша, може и не".

# 37 25 май 2008, 18:30 ч.

Мнения: 606

Спокойно! Аз психясах и без страхове. Crazy

# 38 25 май 2008, 22:41 ч.

Пловдив
Мнения: 614

Цитат на: прасунчо в нд, 25 май 2008, 16:39

и Страхова невроза след раждане не е Sad

Страхова невроза не се получава само при родили бе миличка.

# 39 25 май 2008, 23:59 ч.

София
Мнения: 399

Цитат на: Мел_и_Анджи в сб, 24 май 2008, 19:31

Здравеите,
Абе да ви питам:няма ли някакво хапче против този страх???? newsm78

Ааа, това е нещо друго и хапче няма да ти помогне. Явно си жертва ако не на физически, то поне на психически тормоз. Престраши се поне да отидеш при адвокат, той ще се погрижи за всичко и ще видиш, че не е чак толкова страшно.
А по темата и аз мисля, че е някаква невроза. Снаха ми като остави детето при свекървата, уж за да разпусне, се обажда по сто пъти на ден! А пък наште с тия пусти страхове, направо ми провалиха младините, та както каза някой- моля ви, лекувайте се!

# 40 26 май 2008, 22:09 ч.

Мнения: 473

Михаела Ив. , не става въпрос да досаждаш на някой със страховете си, както предполагам прави свекърва ти, по-скоро говорим за вътрешен страх, който нарушава душевното спокойствие на майките, които пишат за това. Аз например не съм споделяла с никой досега, чак след година и два месеца се осмелих да споделя на майка, защото усещам, че нещата излизат извън контрол и не мога да преодолея сама страховете си.

# 41 27 май 2008, 00:39 ч.

Мнения: 3

ТОВА В КОЕТО ВЯРВАМЕ, ВЛИЯЕ ВЪРХУ ОНОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА.
Момичета, най-малкото което може да направите е да прочетете
Подсъзнанието може всичко от Джон Кехоу. Човек може да се научи да контролира мислите си и да ги насочва в положителна посока.Така може сам да се справи със страхове, депресии, да се усъвършенства, да открие неподозирани възможности в себе си.
Прочетете я, това са техники за овладяване поразителната сила на мисълта.От личен опит, наистина работи.

# 42 27 май 2008, 01:07 ч.

София
Мнения: 17 592

За психиатър не знам, но за психотерапевт - определено.

# 43 27 май 2008, 11:14 ч.

Мнения: 214

Аз мисля че и на мен ми се отразява добре да не гледам новини. Направо може да психяса човек. То не са катастрофи, педофили , насилие на малолетни, недохранени деца, наркомани, корумпирани политици и т.н. да не ги изреждам. То как да не психясаш.

# 44 27 май 2008, 11:22 ч.

Мнения: 251

На мен също. Не обичам да гледам новини.

# 45 27 май 2008, 12:58 ч.

Мнения: X

Напълно ви разбирам, минала съм по този път, и все още не съм го изминала... При мен изключително много ми помогна това http://info.biozona.eu/RemedyChooser/Open_Remedy_Chooser.html
Както и работа с психолог.
Не се оставяйте самички да решавате тези проблеми. Те говорят за висок стрес и напрежение и трябва да помогне и лекар или психолог.
Моля, ако някой иска да ме попита нещо, нека го направи на лични. Мъжът ми ми се сърди, когато влизам в теми, които ме разтройват, и заради това няма да чета тук bouquet

# 46 27 май 2008, 13:26 ч.

Мнения: 2 966

Що караници съм отнесла от мъжа си в колата по врме на път - притеснявам се , когато изпреварва, дори когато други правят рискови маневри. Имам книжка , но не карам и това също е повод за скандали / в смисъл като много знаеш, вземи ти да караш/. А най-стресиращ ми е пътя до морето - завиждам на всички, които могат да спят, докато са в кола.

# 47 27 май 2008, 13:55 ч.

Почти всичко от написаното дотук и аз съм го преживяла,изживяла и най-лошото е че и в момента продължавам да живея в страх и паника. Общо взето е на приливи и на отливи при мен. Страхувам се за близките си, най-вече за дъщеря си и така е вече.....години. За страх от болести да не говорим. Съгласна съм, че книгите свързани с тези състояния помагат, но пак временно. Незнам дали вече да не се обърна към психолог, може пък да ми е от полза. От друга страна пък животът който ни заобикаля е толкова стресиращ, че може и това да е реакция на по -чувствителните хора. Знам ли....

# 48 27 май 2008, 14:18 ч.

Мнения: 257

Оф, и за съм така. Поне се успокоих, че не съм единствената. И преди са ми минавали черни мисли, но откакто родих второто си дете, тези мисли са ежедневие. Замислям се сериозно за психиатър, ама да не вземат да ме изкарат луда.

# 49 27 май 2008, 15:08 ч.

Пловдив
Мнения: 614

Цитат на: PEPANP в вт, 27 май 2008, 14:18

Няма да те изкарат луда но ще те натъпчат с успокоителни и ще се чустваш като парцал.Ние не сме доволни от психолозите защото нищо не помогнаха само влошиха положението.
Добре че намерихме кой да помогне. Hug

Но всеки си знае. newsm78

# 50 27 май 2008, 15:24 ч.

София
Мнения: 62 595

Какво няма да психяса човек като живеем като на война (само дето не знаем кой откъде може да ни "отстреля"). Не е само до хормони, деца и т.н., а до осъзнаване всъщност в колко кофти обстановка живеем вече почти 20 години.

# 51 27 май 2008, 15:49 ч.

Мнения: 1 972

Цитат на: oblacheto hey в вт, 27 май 2008, 12:58

Интересува ме къде могат да се открият тези цветни есенции и колко струват? Peace

Препоръчани теми

Къде да срещна подходящия човек за истинска любов?

Изнервен мъж и невъзможност за комуникация

Нарцистична майка!

Брак без любов

Причина:

Причина: