Пак ще се срещнем...

Имам щастливи спомени.Всичко си бях изпипала до най-малките подробности.Може би е време да благодаря на родителите си за старанието,което проявиха,за да ме направят щестлива в тази вечер.Съученичките,с които контактувам се справят повече от добре сега.Много заминаха.Обувките ми бяха страхотни.

Ми става, как да не става, като си бягал от час по математика 
Обърках се с абсолвентския бал, той беше преди 8 г., а преди 13 г. беше този, за който по-нататък съм писала.
Отивам да се редактирам докато и други не са ми видяли срама.

Ние не се срещнахме миналата година, когато станаха 10-тте години. 97ма завърших гимназията. Имахме само три момчета в класа и тримата ми се струва, че се занимават с това, което им беше още тогава по сърце. Единият ми стана колега в СУ по етнология, сега се занимава с туризъм и подобни. Другият се кефеше на пищови, учи за оператор и по едно време работеше във военния канал като такъв. Най-голямата читанка сега е учител в нашето училище, по литература или история, не съм сигурна. Съученичките до към 2004та бяха народили осем-девет деца вече - все момчета, от женския клас аз бях първата с момиче. Имаме археоложка, която се занимава с печелене на пари, не от археология, социоложка в Германия, две-три завършили право, които се опитват да се доказват професионално, но им е трудно, една стана педагогически съветник и май е много добра, най-хваленото и побутваното от учителите момиче заряза висшето си, премина през наркомански периоди, сега гледа три деца и се крие от всички. Имаме медицинска сестра, продавачка на яйца, най-красивата, която печелеше конкурси работи в банка. Има и едно момиче, което можа да си позволи да учи няколко неща и да следва мечтите си заради подкрепата на парите на тати. Но е разумна и си движи добре нещата. Има едно мрънкало, което струва ми се си остана такова. Черногледо и вечно оплакващо се.
Поне полвината са майки, което мен лично ме радва, понеже сравнявам със състудентките ми.
От основното училище част от хората са по чужбина, има двама наркомани, една полицайка, пак няколко мамчета с малки деца..
С повечето намирам общ език без проблем, с изключение на мрънкалото.

Балът беше от скучен по-скучен. Бях в червено и черно. Следващата година бях дама на гаджето ми и там беше весело, бях в черно и бяло и вече с къса коса.

Много по-близка съм с няколко състуденти, от там са ми милите спомени и от основното училище, гимназията я проспах.

Моя бал беше преди 8 години точно.

С един от съучениците ми се срещнахме след 5 години и се оказа,че е мъжа на живота ми Сега имаме най-прекрасния син на света.
Най-добрата ми приятелка също е от моя клас.вече 13 години сме заедно.


Няколко от нас са в чужбина,други се омъжиха/ожениха и вече имаме няколко с дечица,повечето са в Русе и наоколо.Миналата година имахме среща,но не се събрахме и половината даже.Мъжа ми е против срещите ни по принцип и не е никак ентусиазиран,не му се идва много,незнам защо

Класната ни е същата,не се е променила-все така мила и симпатична.

Не се харесвах на бала,мразех си роклята и не ми се ходеше.Обувките ми убиваха и нямам много снимки оттогава.

Завърших преди 10г. на 31.05. ще правим сбирка. Не вярвам да има голям успех  Не бяхме задружен клас, дори на самия бал се разделихме. Едни ходихме в Охрид, едни във Виена, а едни останаха в града.
Та ако чете някой от ПМГ "Асен Златаров"- Ботевград. Випуск 1998г, Паралелка А, да заповяда на 31.05. от 17ч при Часовниковата кула. Пиша това просто, за да ми е чиста съвеста, че съм опитала всичко- имам желание да видя всички, макар и да не бяхме близки в гимназията.

Завърших преди 11 години.Винаги сме били не задружен клас.До сега даже не сме си правили сбирка,а най-лошото е,че с някои съученици като се видим по улиците не се поздравяваме.А аз чакам да се съберем.Е това беше нашият клас.

ТАка като гледам, аз съм една от най-древните тук. Моят бал беше на 21.05 1990.....всъщност, аз завърших една езикова гимназия, но после се върнах в родния си град за годината на УПК....за да спестя пари на нашите...
Бях като статуетка на бала, слабичко, кръшничко, с кукленска рокля. Всичко беше 6, блусове на "Либерта" и "Скорпиънс", а после всеки хукна нанякъде.
От езиковата ми една голяма част са в чужбина или тук. в София. На събиране не съм ходила. Каниха ме преди мноооооооого години, но нещо се случи и така и не отидох.

Част от съучениците ми още са ми приятели. Повечето работят като програмисти, икономисти, нормално за математическа гимназия. Моята професия е в съвсем различна посока. Не си спомням ученическите години и бала с някаква особена тръпка. Пазя по-хубави спомени и срещнах по-важни за мен хора през студентските години.

Древните ставаме две - моят бал беше през `88. Точно завършихме и ни заля демокрацията. И не стига, че още не бяхме излезли съвсем от пубертета, а и държавата се разтресе. При такова разместване на пластовете или се оцелява, или се затъва. Средно положение няма.

Майка ми се върна вчера от двудневна сбирка на пловдивската езикова гимназия, която е завършила преди дооооста години.
Направо летеше от щастие, а аз и завидях съвсем благородно.
Завършила съм преди 11 години, има хора,които не съм виждала от тогава, а уж бяхме малък и задружен клас.
Чат- пат се събираме 3 момичета от класа и това е.

   Завърших преди 11 години, не бяхме задружен клас, но пък абитуриентската ни вечер беше страхотна- цяла нощ танцувахме и пяхме! Ходих на 5- те години от завършването ни, миналата не отидох. С  малко бивши съученици поддържам връзка. Най- добрата ми приятелка е една от тях.

Преди 6 години ми беше балът.
Съвсем не бяхме задружни. Имаше явно класово разделение на богати и бедни. Бяхме 4 страхотни приятелки - едната замина за чужбина и нямам представа какво става с нея, другата си е все същия мозък живее във Варна, третата ми е най-близка и се виждаме често.
От 23 човека, сега има 4 деца и 3 сме омъжени. За по-голямата част от съучениците ми не съм чувала нищичко. 

Балът беше приличен. За първи и последен път се почуствахме като клас.
Най-тъжни ми бяха дните на училище преди голямата вечер. Тъжно ми беше за училището и за учителите, на повечето бяхме последния випуск, с нас се пенсионираха.

Утре стават точно 5 години от моя бал.
Някои хора не съм ги виждала от тогава.
99% от класа си не искам да видя, нито тогава, нито сега ще имаме нещо общо.
Разбира се, ако се видим случайно - поздравяваме се.
Не сме се събирали от тогава. Повечето не знам какво правят, не ме и интересува.
Интересуват ме две момичета, едното е все още във Франция и я виждам много рядко.
Другата учи медицина в Пловдив и се виждаме от време на време.
Имаме един съученик, който стана кадрови войник.
Май само аз и още едно момиче сме омъжени, ама няма как да съм сигурна. Само тя има дете.
Последните ни дни и абитуриентската бяха много хубави, все пак.
Опитахме се да изгладим различията.

на 24ти бях на 5 годишнина. преди това не се събрахме. беше нормално, имах чувство, че онзи ден сме били на училище, нямаше много променили се. освен това със 7-8 човека от стария клас се виждам всяка седмица почти и това съвсем ми затвърди "нормалното" усещане за срещата. освен нашия клас (3-4 човека само липсваха от 24-25), имаше и доста хора от другите паралелки, така че се получи нещо като среща на випуска.
разбира се и при мен има индивиди, с които не се разбирам и нямаме допирни точки, ама какво от това.
дано да има още такива срещи!
а баща ми тази година ще ходи на 30 годишнина...