Да, семейството, в което сме израснали има значение. Въпросът е как това, което се е случвало там влияе върху нашето семейство. Някои неща повтаряме, други избягваме. Но май накрая се оказва вярно, че крушата не пада по-далеч от дървото.
- Публикувана: 24 май 2008, 14:58 ч.
- Последно мнение: 26 май 2008, 09:13 ч.
Взимаме ли "пример"?
Темата е страхотна 
И аз много пъти съм се замисляла върху въпросите,които вълнуват Асето.
Да,семейната среда и взаимоотношенията в семейството оказват значително влияние върху членовете му.Според мен,съзнателно или по-скоро несъзнателно ние копираме поведение и маниери на които сме били свидетели.Колкото и болно да ми е ,признавам,че в дадена ситуация реагирам точно като баща си.Цял живот съм била свидетел на скандали и то за незначителни неща,цял живот съм била свидетел на дребнавости,на сърдене с мълчане....Той е човек,който може да не ти говори два пъти в годината по 6 месеца и когато е сърдит на един член ,е сърдит на всички.Мисля,че за това и моят модел на поведение е такъв.Лесно се паля и бавно ми минава.Осъзнавам го като минус и работя върху тази си отрицателна черта,но повярвате ми никак не е лесно.Не може да съм израснала в такива взаимоотношения и да се иска от мен да съм разлчна.Това за мен е най-трудната битка-със самата себе си.Благодарна съм,че човека до мен е различен.Той също лесно се пали,но още по-бързо му минава.Така е и в тяхното семейство.Ето още един пример,че твърдението е вярно.
И аз много пъти съм се замисляла върху въпросите,които вълнуват Асето.Да,семейната среда и взаимоотношенията в семейството оказват значително влияние върху членовете му.Според мен,съзнателно или по-скоро несъзнателно ние копираме поведение и маниери на които сме били свидетели.Колкото и болно да ми е ,признавам,че в дадена ситуация реагирам точно като баща си.Цял живот съм била свидетел на скандали и то за незначителни неща,цял живот съм била свидетел на дребнавости,на сърдене с мълчане....Той е човек,който може да не ти говори два пъти в годината по 6 месеца и когато е сърдит на един член ,е сърдит на всички.Мисля,че за това и моят модел на поведение е такъв.Лесно се паля и бавно ми минава.Осъзнавам го като минус и работя върху тази си отрицателна черта,но повярвате ми никак не е лесно.Не може да съм израснала в такива взаимоотношения и да се иска от мен да съм разлчна.Това за мен е най-трудната битка-със самата себе си.Благодарна съм,че човека до мен е различен.Той също лесно се пали,но още по-бързо му минава.Така е и в тяхното семейство.Ето още един пример,че твърдението е вярно.
Има ли значение в какво семейство е израснал човек, за това, какво семейство/връзка ще изгради? Как се отразяват неща като разводи, домашно насилие, алкохолизъм върху представите ни за отношения и семейство? Или пък "по-дребни" неща, като силно доминиращата роля на единия родител в семейството - това играе ли роля за начина, по който виждаме партньора от този пол, нещо като предубеждения, зададена матрица, в която мислим за него, без дори да си даваме сметка.
Много е относително и зависи до голяма степен от психиката на човек и от това до колко ще му повлияе една негативна и ненормална семейна среда. Има хора, които остават недокоснати, а други се сриват направо...
Средата определя съзнанието. Човек изгражда характерът си до 15 годишен, приказката за първите 7 години не е случайна.
Аз съм дете на интелигентни, образовани, състоятелни НО разведени родители.
От една страна са ми дали много (имоти, образование в чужбина, никога и никакви лишения)и продължават да го правят. Но от друга ми ограбиха детството, докато живееха собствените си животи аз имах една единствена мечтица в продължение на години- да живеем заедно тримата и да имам семейство. Дори във втори или трети клас си съчинявах някакви истории как заминавам с мама и татко на вилата, или как с мама и татко ще ходим на ресторант и ги разказвах на съучениците.
Може би за това сега семейството ми е приоритет. Може би за това в теми, в които се пита дали бихме простили изневяра отговарям с "Да".
Аз съм дете на интелигентни, образовани, състоятелни НО разведени родители.
От една страна са ми дали много (имоти, образование в чужбина, никога и никакви лишения)и продължават да го правят. Но от друга ми ограбиха детството, докато живееха собствените си животи аз имах една единствена мечтица в продължение на години- да живеем заедно тримата и да имам семейство. Дори във втори или трети клас си съчинявах някакви истории как заминавам с мама и татко на вилата, или как с мама и татко ще ходим на ресторант и ги разказвах на съучениците.
Може би за това сега семейството ми е приоритет. Може би за това в теми, в които се пита дали бихме простили изневяра отговарям с "Да".
Да, убедена съм, че отношенията в семейството до голяма степен се определят от модела, видян от родителите.
Много съм мислила върху това, имам и много примери около мен, които го доказват.
За себе си мога да кажа, че се опитвам да следвам противоположен модел. Нашите се разведоха, когато бях някъде на 12-13 години, "добрият" според всички съпруг се влюби някъде и си взе шапката...Това не бих казала, че ме направи подозрителна към мъжете, но някак си светна и си свети лампичката, че любовта/брака/ може и да не е вечна, че човек трябва да си е самодостатъчен и достатъчно независим, за да може да продължи, ако се наложи, сам. На принципа "Мога и без теб, но искам да съм точно с теб". Не бързах с брака, заложих на образованието си и на това да се докажа в областта, в която работя. Сега, смятам, семейството ми е чудесно.
В същата ситуация и със същата "матрица" моя позната стана ужасно недоверчива към мъжете, зарязваше ги, за да не я зарежат те, луташе се години наред без да знае какво иска. Всъщност знаеше, но я беше страх.
Друг модел. Мъж израстнал в семейство, където основните, да не кажа всички домакински ангажименти са на жената. Както и отглеждането и грижата за децата. Съпругът работи и смята, че с това е дал своя дан. Жената и тя работи, ама на никой не му пука..
Имам двама такива познати. Единият очаква същото от жена си, тя го смята за нормално, защото е израснала при подобен модел.
Другият бяга като дявол от тамян от подобни жени. Иска жената до него да е всичко останало, но не и идеална домакиня. Иска независима жена, която очаква от него да й помага в домакинството, а не да му събира разхвърляните чорапи. Е, той още е сам..
Мъжът ми също следва модела от своето семейство. А на мен точно този модел ми харесва.
Много съм мислила върху това, имам и много примери около мен, които го доказват.
За себе си мога да кажа, че се опитвам да следвам противоположен модел. Нашите се разведоха, когато бях някъде на 12-13 години, "добрият" според всички съпруг се влюби някъде и си взе шапката...Това не бих казала, че ме направи подозрителна към мъжете, но някак си светна и си свети лампичката, че любовта/брака/ може и да не е вечна, че човек трябва да си е самодостатъчен и достатъчно независим, за да може да продължи, ако се наложи, сам. На принципа "Мога и без теб, но искам да съм точно с теб". Не бързах с брака, заложих на образованието си и на това да се докажа в областта, в която работя. Сега, смятам, семейството ми е чудесно.
В същата ситуация и със същата "матрица" моя позната стана ужасно недоверчива към мъжете, зарязваше ги, за да не я зарежат те, луташе се години наред без да знае какво иска. Всъщност знаеше, но я беше страх.
Друг модел. Мъж израстнал в семейство, където основните, да не кажа всички домакински ангажименти са на жената. Както и отглеждането и грижата за децата. Съпругът работи и смята, че с това е дал своя дан. Жената и тя работи, ама на никой не му пука..
Имам двама такива познати. Единият очаква същото от жена си, тя го смята за нормално, защото е израснала при подобен модел.
Другият бяга като дявол от тамян от подобни жени. Иска жената до него да е всичко останало, но не и идеална домакиня. Иска независима жена, която очаква от него да й помага в домакинството, а не да му събира разхвърляните чорапи. Е, той още е сам..
Мъжът ми също следва модела от своето семейство. А на мен точно този модел ми харесва.
Мисля, че взимаме пример. Винаги съм си мислела, че когато стана майка ще правя нещата по малко по-различен начин, но когато се анализирам и се наблюдавам отстрани установих(за мое на-голямо учудване) че съм 1:1 с моите родители. Сега съзнателно коригирам някои мои действия и постъпки. За моя радост моите родители винаги са ме подкрепяли в трудни моменти и винаги са били зад гърба ми 
Да, живота е сложен! А ние самите още повече го усложняваме ...в нашите представи.
Ако пък излезеш извън рамките , те вземат за луд!
===
Ако тези неща влияят, то в каква насока - задават ни рамки, които приемаме несъзнателно, или точно обратното -
===
Ако тези неща влияят, то в каква насока - задават ни рамки, които приемаме несъзнателно, или точно обратното -
===
Ако пък излезеш извън рамките , те вземат за луд!
Благодаря за всички примери, които сте дали!
Всъщност, темата ми е "вдъхновена" от това, че аз откривам у себе си такива модели, които следвам несъзнателно, и като цяло се опитвам да се боря с тях. Борбата е къде повече, къде по-малко успешна, но наскоро ме тресна по главата наблюдение на любимия, според който следвам една друга матрица, много по-неприятна и усложняваща отношенията ми с мъжете, с които съм била досега. Та тъй като не си бях давала сметка за нея, а в предположението му определено има логика, ми се прииска да попитам доколко това е често срещано и доколко хората с подобен проблем го осъзнават.
Сега ми остава да идентифицирам конкретните проявления на този модел в ежедневното ми поведение и да ги коригирам. Нищо работа...
Всъщност, темата ми е "вдъхновена" от това, че аз откривам у себе си такива модели, които следвам несъзнателно, и като цяло се опитвам да се боря с тях. Борбата е къде повече, къде по-малко успешна, но наскоро ме тресна по главата наблюдение на любимия, според който следвам една друга матрица, много по-неприятна и усложняваща отношенията ми с мъжете, с които съм била досега. Та тъй като не си бях давала сметка за нея, а в предположението му определено има логика, ми се прииска да попитам доколко това е често срещано и доколко хората с подобен проблем го осъзнават.
Сега ми остава да идентифицирам конкретните проявления на този модел в ежедневното ми поведение и да ги коригирам. Нищо работа...
одеве гледах ,,Ориндж каунти,,.сетих се за темата,защото ме впечатли.
там една героиня каза следното
,,дъщерите,като пораснат се женят за такъв като баща им.,,
...
струва ми се ,че и при момчетата е същото.
...
за мен е вярно. бащата на децата ми е като моя баща.
същия боклук.
той затова не ми е и мъж вече,ама това е др.тема.
а свеки е като мен-деспот,върши всичко ,може всичко.но е слугинаж.а аз не съм.затова ролевото моделче не проработи.
там една героиня каза следното
,,дъщерите,като пораснат се женят за такъв като баща им.,,
...
струва ми се ,че и при момчетата е същото.
...
за мен е вярно. бащата на децата ми е като моя баща.
същия боклук.
той затова не ми е и мъж вече,ама това е др.тема.
а свеки е като мен-деспот,върши всичко ,може всичко.но е слугинаж.а аз не съм.затова ролевото моделче не проработи.
Децата наистина са отражение на родителите си и семейството като цяло.Ние сме 5 приятелки вече 20 год. и понеже познавам и сем. им, доста анализирам.Даже и да не искат да правят същите грешки подсъзнателно го правят,същото се отнася и за мен.Като не бях още омъжена,майка ми ми казваше:-Гледай какво е сем. му!-и всъщност за мен материалната страна никога нямаше значение,а по-важно ми е било да не са разведени родителите му и да имат добри взаимоотношения.Не,че това ми е било решаващо,но ми е много важно.Разбрала съм,че един развод се отразява ужасно на децата. 