И при мен патологичната ревност, често съпроводена и с физическо насилие абсолютно без никакъв повод, ме накара скорострелно да се изнеса.
Сериозните проблеми започнаха, когато след майчинството тръгнах на работа - "защо си с този панталон, той е прозрачен и всичко се вижда", "защо отиваш на служебен банкет без мен (независимо, че на сбирката няма да има съпрузи и съпруги) - или с мен, или никъде няма да ходиш"... Стигало се е и дотам, в еднодневни командировки, когато трябваше да бъда придружена от мъж-колега, той да тръгва с мен. Следеше ми километража на колата и изчисляваше къде ми се губят километри. Следеше къде ходя през деня (работата ми не е свързана с постоянно седене в офис) и искаше подробен отчет. После питаше къде ми се губят примерно 2 часа от деня, които по негови изчисления не съвпадали с моите разкази. Не ми даваше да се срещам с приятеля си от детинство - говорим за САМО приятел, с който сме израсли заедно! Според него "женената жена не бива да има приятели - мъже".
И като зеленоочката - с кого ли не съм спала през тези години:) То нямаше мъж, дето да не съм спала с него:)
Така че - кураж!
ами...и аз май съм минала през същата ситуация...и изходът е един.