Добра новина за всички "арестувани" в БГ деца!

Аз съм ЗА поставянето на ограничения. Но пак повтарям, зависи от конкретния случай.

Иса, до момента законодателят гледаше едностранчиво, сега се опитват да проявявят някаква гъвкавост. Досега пък твърдя, че всичко беше недомислено, законът дори не предвиждаше различна ситуация от тази на дете в семейство от двама родители. Е да де, ама ако беше така, целият този подфорум какво сме, само изключения от закона ли?
Аз съм против и другата крайност, всички деца да влизат и излизат на воля. И те уверявам, че това няма никога да се случи, най-малкото защото МВР ще скочи до небето и това е против основните мерки за сигурност спрямо малолетни и непълнолетни български граждани.
Въпросът е според мен, съжалявам че се повтарям, оценката на конкретния случай.

Постави се в една такава ситуация. Разведен или разведена, живееш сам или сама с дете. Другият съществува, дори е възможно да е прекрасен баща или майка, но така или иначе не сте заедно по ред причини и съдът е ударил първта брадва по съдбата на детето, след развода е постановил къде да живее то и от кого да се отглежда, като дава на другия родител права да участва в решенията по отглеждането на детето и права да го вижда и участва активно във възпитанието. От това естествено зависи и нивото на самосъзнание на двамата родители, ако някой не иска, и с топ не можеш за го накараш да дойде да види детето, камо ли да даде 1 лв издръжка.
Родителят, отглеждащ детето среща любовта на живота си. Дотук прекрасно. Решават да създадат семейство. Прекрасно нали?
Но партньорът е чужденец  . Партньорите преценяват къде и как да живеят, преценяват, че в техния конкретен случай тяхното семейство ще се чувства по-добре ако живее в дома на чужденеца, който на свой ред предлага добри условия за живот и добра материална и морална подкрепа за детето, които до момента може и да не са липсвали. По ред причини чужденецът не може да дойде да живее в България, тоест Мохамед трябва да отиде до планината, а не планината до Мохамед.
И се стига до момент, в който трябва да се вземе съдбовно решение .... или така или иначе. Междинен вариант няма.
Пита се в загадката, кой има повече предимства  дали родителят, отглеждащ детето да се присъедини към съпруга или съпругата в чужбина, като вземе и детето, което за постоянно отглежда, или трябва да натежи повече везната в полза на този, който има право да го вижда 2 пъти в месеца?
Трябва ли да се нарушава целият личен живот на едно цяло семейство заради двата дни в месеца на другия биологичен родител? Заради един в този случай страдат трима  Давам си сметка, че такова решение може да е жестоко, но за съжаление такива са много от нещата в живота. Че то жестоко е дори решението на съда детето да остане при единия родител, но за съжаление не можем да го разрежем на 2.
Винаги някой остава прецакан, това е ясно. Оттук натам си зависи от самите родители .... пак ще се върна към моя пример .. ако бившият ми съпруг беше човек на място, можеше за всеки празник да е чест и желан гост в моя дом както и детето 3 месеца през лятото да е при него. А има и телефони и интернет и уебкамери на тоя свят. Ама като имаш насреща си идиот, и на 2 спирки с тролея от него да живееш ... това няма да промени нищо и няма да го накара да дойде да си види сина.

Моят опит, като родител на деца, които не живеят в България, ме навежда на мисълта, че има неправилно тълкуване, на съдебните решения, за виждане на детето от другия родител. Т.е. в съдебното решение е записано правото на родителя, при който не живее детето, но не е казано че другия родител, трябва да осигури място , удобно за виждане. На практика това означава, че родителят, при който живее детето, е длъжен да информира другия родител, къде точно се намира детето, но не, и да му осигурява условия за срещите. МВР е решило, че това може да става само на територията на България, без да се съобразява с правата на децата. Съвсем различно е положението, ако родителят при който е детето, умишлено възпрепятства срещите, и тогава може да се говори за нарушаване на съдебното решение. МВР, автоматично причислява децата, на родители, които не живеят заедно, към категорията "Лица, нямащи право да напускат страната", заради Правото на другия родител да ги вижда. И това довежда до конфликта, че правото на единия, става задължение за другия.
Не знам някъде другаде в Европа, да има такава практика, т.е. другите страни са решили проблема, и сигурно не е много трудно, по подобен начин, това да стане и в България.

Иса, съгласна съм, че другият родител има право да го вижда. И в случаите, когато родителят с родителските права сключи брак в чужбина и иска да вземе детето със себе си (което е съвсем естествено, при условие, че детето живее при него), правата на другия биха били сериозно накърнени.
Но кажи ми - какво да направя аз, която не съм намерила любовта на живота си в чужбина, нямам намерение да напускам страната и това лесно може да се докаже - имам сигурна работа, добри доходи, недвижими имоти и т.н., а искам да заведа детето за няколко дни в Турция. Или искам да я заведа в Гърция, или при възрастната си баба в Израел, която не може да дойде да я види, а тя й е правнучка. Кажи ми - какво да направя, когато сме решили да празнуваме Нова година в Истанбул с цялото ми семейство, а тя ме гледа с едни тъжни очи и пита: "Ами аз?".
През последната година съм била в чужбина пет пъти за по няколко дни, при всички тези случаи съм имала възможност да я взема с мен. А отсрещната страна казва: "няма да я пусна", и то без никакви аргументи. Той отлично знае, че няма да я отведа завинаги. И че с пет дни почивка неговите права на свиждане не са накърнени. Естествено, че законодателят трябва да предвиди как да се реагира в моя и други подобни на моя случай. Самият факт, че се пристъпва към промяна в закона означава, че законът вече не може да обхване всички такива случаи. Затова законовата база се променя постоянно - променят се и обществените отношения във всяка сфера.
И съм абсолютно, 100 процента убедена - че има как да се защитят правата и на единия, и на другия. Защото в крайна сметка страда детето - то е потърпевшо в цялата ситуация.

Виоланте, интересно - как са се развили нещата при теб? Постигнахте ли в крайна сметка нещо или не?

Ами развиха се, да  .... Водих едновременно 2 дела, в смисъл двата възможни начина за за мога да осигуря правото на личен и семеен живот на мен и на детето ми. Нещо, което държавата би трябвало да гарантира на всички, а не аз да се боря в съда. 
Едно дело по административен път срещу отказа на СДВР да издаде паспорт на сина ми и другото в гражданския съд срещу бившия по чл.72 СК.

И двете ги спечелих ... но това ми струваше повече от 2 години от живота ... години в които можеше отдавна да съм при мъжа си заедно с детето в новия ми дом, а вместо това живяхме разделени ... аз в България с детето, той сам в Италия чакаше търпеливо. Не беше лесно нито за мен, нито за него, това беше голямо изпитание за нашия брак. Никой не може да ми върне тези моменти, в които трябваше да сме един до друг. И всичко това заради онзи изрод, който беше решил че може да се позове на въпросната точка в закона, пък и да пробва да изкара някой лев.
Карай, сега гледам отгоре на нещата, но проблемът не е приключил с моя случай и съвсем не е маловажен. Крайно време е да се изработи механизъм за бърза и ефективна преценка за всеки конкретен случай  Не може да се подхожда универсално.

Сериозно ли мислиш ,че правото на другия родител да вижда детето си е каприз
Каквото и да си говорим,при един развод всеки един родител има своите  права над детето и не вярвам че ще се намери съд или приеме закон,който с лека ръка да го лиши от това му право.

Иса, мили дами след като родителите са в чуднички и прекрасни отношения (това е много добре) и единият реши да замине някъде, пък другия не може да вижда детето си всяка седмица и му се къса сърцето от мъка (нищо, че до момента на повечето не им е дремело) - ми може да го посети в чужбина - по местожителство на детето например - никой не е лишен от нищо (еле пък от права)!!! Що пък не?! Ако таткото толкова се е затъжил - да заповяда -( в кой век живеем - самолетчетата си летят всеки ден, пътуваме) или  пък ако детенцето иска да вижда татко си (а БНД няма възможност и преди всичко толкова силно желание да се метне на самолетчето) - ми майката ще му го води на срещи в БГ всяка седмица и готово! Правата и свободите са решени! Но да те изнудват за една декларация, която ти обърква целия живот - това е безумие! Нали уж нямаше граници вече? Дано да приемат този закон!

Оморфис, няма да бъде лишен никой от правото си - ми да заповядат да видят рожбата си - кой ги спира?!!! Но едва ли ще разсъждаваш така, ако "гледаш от камбанарията" на майката, която се е опитала да устрои живота си отново, и е била изнудвана от този, който го е объркал веднъж!

разбира се ,че може бащата да отиде в чужбина да види детето си.
но да задължаваш и да,, арестуваш ,, детето си ,заради това ,че се предполага ,че то трябва да остане в БГ,за да може да се среща с другия родител е меко казано ...безумно!.
и още повече ако съдът ти е присъдил родителските права то би трябвало да може да напускаш страната ,само като осведомяваш другия родител.а не да ,,молиш за разрешение,,.
оттам и лесно се стига до ИЗНУДВАНЕ.
ако това е идеята на закона досега...
....
....
inkel  
...
в европейските държави как е решен въпроса ,има ли някой наблюдения?

Отново да кажа, че разбирам много добре защо сте толкова "за" този закон.
Но повярвайте, ако тази промяна се приеме - ще има много по-лоши последици, отколкото положителни.

Всеки от родителите ще може да вземе детето и да напусне БГ в неизвестна посока... ходи го търси или си търси детето та да го виждаш. Колко години ще са ви нужни след това, за да съдите родителя, че не си виждате детето? Колко, за да го осъдите да ви разреши да го виждате? А колко, за да откриете къде точно по света се намира? Не всичко е Европа... 

Това, което следва да се направи а просто малка промяна указваща, че при отказ на единия родител да даде разрешение за паспорт или декларация, родителят упражняващ род. права може да поиска съдът да замести неговото съгласие. Така всеки случай ще се разглежда... и решава.

Никъде по света няма хем бързо, хем добро правосъдие... Живота е много шарен - не може да се реже с нож. 

Виж сега,предложението ти за самолетчетата всяка седмица,хич и не ща да го коментирам,за мен то е налудничаво.
Всяка седмица поне няколко часа в път,хабене на нерви по летища,пък и пари защото в тези самолетчета пускат само с билетчета,никакво лично време за почивка след работната седмица-това наистина ли сериозно го мислиш....
Ако пък и предположим,че таткото няма пари и възможност за  ежеседмични екскурзии, а пък новия татко европеец не е съгласен всяка седмица булката му да пътува до дълбоката балканска провинция,кво правим тогава.

Да, най-добре е всеки случай да се разглежда поотделно,но не мисля че в България някой ще си дава толкова зор.
При всички положения,ако се приеме този закон,някой ще изгори.
И в повечето случаи това ще е бащата.Лошото е че покрай калпавите,ще пламнат и читавите.

Иса, лично аз смятам, че съдът би трябвало да се произнася в случаи, когато сериозно се накърняват правата на другия родител - например ако родителят, упражняващ правата, иска завинаги да напусне страната или поне за дълъг период от време.
Но давам ти следния пример: детето учи в езикова гимназия, бащата не го пуска да замине в Германия на лятна практика. Сезира се съдът, естествено нещата се протакат и детето изтърва сроковете. Успява да замине едва следващата година, когато излиза решението. Нали се сещаш какво е преживяло това дете - всичките му съученици заминават, а то е наказано!
И още нещо - съдът дава разрешение за всяко конкретно пътуване, а не по принцип. Е, мога ли аз всеки месец или през два месеца, ако реша да отскоча до съседна държава само за ден, дори без преспиване, да водя дело?

Иса, съдът дава попечителството на единия родител, не заради красивите му очи!

Девойки, няма да споря с вас. 
Аз гледам нещата от една гледна точка, защото все пак това съм учила - вие гледате от конкретния си ваш случай...

За мен нещастието на детето поради това, че ще пропусне лятната си практика в Германия е несъпоставимо с това на другото дете отведено Бог знае къде от родителят упражняващ род. права за Бог знае колко време...