Външния вид като култ?

Красотата НЕ би трябвало да е водещ мотив за.....намирането на работа примерно, или просто ей така за доброто самочувствие. Но уви, не е така. Човек трябва да се обича и цени сам, както и да го обичат и ценят околните, но пак не е точно така, защото в БГ корицата продава книгата.....Затова и чалгите залагат на силикона......примерно.... Добрият външен вид не е водещ критерий, но е предимство.
Ако някоя жена се чувства по-щастлива и харесвана, с нова прическа или отслабнала с 5 кг , ми това е супер Не виждам защо трябва да си оставаме така както сме родени....с космите и с всякакви там безобидни иначе неща, но ако ги пооправим ни дават повече самочувствие.
П.С НЕ подкрепям драстичните и най-вече ненужни ( неоправдани) корекции по външния вид с цел - да съм ОЩЕ по-хубава.

Приличният външен вид винаги прави добро впечатление и ти вдъхва известна доза самочувствие.
Когато обаче начинът по който изглеждаш се превърне в самоцел, фиксидея и основно средство да си пробиваш път в живота, тогава нещата не отиват на добре.Никак.

Не става въпрос да ходим рунтави, потни и т.н. екологични истории  Въпросът е каква част от времето и съзнанието ни е посветена на това. Ако отделяш по 4 часа дневно на маникюра си, вероятно трябва да се лишиш от някоя и друга книга... да речем.
Добрият външен вид е много важен, безспорно. Само че за мен "добър външен вид" не е равно на "красота". Той е едно уважително отношение към себе си и околните, спретната и приятна опаковка на това, което си всъщност. Добрият външен вид предразполага, докато красотата понякога е плашеща и дистанцираща.

Дона, как само 4 часа? Излагаш се....

Е, аз говоря за обикновен безцветен лак, нали 

определено външният вид има значение и при търсенето на работа, и при граденето на кариера. не ми се рови в момента, но имаше няколко такива проучвания, мисля че в Щатите имаше поне 2, и то неотдавна. останалите бяха европейски и май едно азиатско. оказа се, че процентът на добре изглеждащите-успели безспорно надвишава процентът на успелите-не дотам добре изглеждащи, и то с доста. и не стваше въпрос за фолкпевици и манекенки, дори не за артистични професии по принцип, а за най-стандартни престижни постове в добри компании. просто интервюиращите волно или неволно се влияят от външния вид. защо за останалите хора да е различно?

ако е самоцел е тъпо. иначе е по-скоро полезно, според мен. имам син, но смятам да му вменя, че жените не си падат по Тарзан извън големия екран.

п.п. 4 часа дневно само за маникюр означава, че въпросната дама не прави нищо друго, което пък не се връзва с наличието на професия и кариера... май 

Впечатлена съм от рекламите по националните телевизии.
Бъкат от натрапване на продукти за извайване на тяло, от
такива за стопяване на мазнини за няма и секунда, от гелове,
хапове, тренажори, масажори и други мечти и заблуждения.
Какво говори това?! Някой ги купува тия залъгалки и вярва, че
животът му ще се промени, ако освободи около себе си малко
пространство или направи пътя на потта по-гладък и лежерен.
Това го няма дори и по елементарната RTL, предназначена за
също така елементарна публика. Хората са надраснали себе си.
Проблемът с култа към външния вид е в ниската себеоценка, в
неприемането на това, което човек е, в бедното самочувствие.
Когато родителят не се обича достатъчно и не може да надрасне
собствената си малоценност, проектира комплексите си у детето.
Един вид като извинение и оправдание, че не се харесва така.
Колкото по-елементарно обществото, толкова по-афишира външност.

Не мисля ,че това е от днес .То съществува толкова отдавна ,колкото и човека .Сега чета една книга в която пише как римляните са оставяли хилавите бебета .
Прекаленото вторачване на мен ми говори за липса на вяра в себе си ,за липса на други качества ,но за всеки има място под слънцето .Не бих могла да се ръководя от такива хора ,както и те от мен .

Сега се сетих ,едно време на село за хубава жена са смятали закръглените жени със закръглено дупе и големи гърди ,с румени бузи .По- слабите ги смятали за болнави .

Култа към тялото е още от както свят съществува, прост има различно моди.

Идете в който и да е университет, да видите на какво се вика модно ревю. Прически, дрехи, всичко.

Пък и още Чехов е казал, че у човека всичко трябва да е хубаво - и дрехите, и душата.

Защо в университет? То там е ясно. Мен ме притеснява това, което виждам по улиците- десетинагодишни момиченца се носят като малки курвенца. Въпрос на престиж, коя е по- по- най. НЕ знам каква е ролята на майките им, има ли я изобщо....
Спред вас как се отстранява комплекс?

Бе не знам култ ли е, но като вляза в Красива мама, редовно си мисля, че или аз не съм наред, или всички пишещи там. И най-вече -  как не ги мързи!

Уф ,представям си какво са говорили за мен ,когато ходех с по пет блузи една върху друга и бях гола глава ,всяко нещо с времето си .

Е, ти си била в другата крайност

Никога не съм успявала да изразя мислите си както трябва, пишейки. А много имам да кажа по темата.
Външния вид е издигнат в култ много отдавна. Да не кажа, че винаги е било така. Но в днешно време всичко е толкова явно, толкова насилствено и психически затормозяващо, колкото едва ли някога е било. Не знам на какво се дължи, много съм разсъждавала по въпроса и не намирам отговор. Много е лесно да кажа, че виновни са модната индустрия, медиите или Джордж Буш. Бих обвинила с удоволствие и комунистите, но, разбира се, няма да се отлича с особена безпристрастност.
Истината е, че човека като цяло бъка от комплекси. Някои си го признават, други не. Всички искаме нашите деца да са най-хубави, най-добре облечени, най-умни и интересни. И винаги хвърляме тайничко по едно око към децата на другите... Да се уверим, че сме прави за нашите, или просто да се амбицираме да сложим по-хубави обички на едногодишното си момиченце, което още не може да приказва, но пък има рокля на Адидас.
А бе изобщо - всичко е едно огромно съревнование. Това е положението!  За съжаление сами вдигаме летвата, която често се оказва твърде непосилна за нас. Вчера пих кафе с една приятелка, която започна драматично да ми се оплаква колко зле изглеждала и как била напълняла. А тя, милата, е с манекенски мерки и външност. Съответно аз, която в момента съм бременна и се чувствам съвсем не комфотно, поглеждам към издутия си корем с което предизвиквам репликата "Ти изглеждаш страхотно, само едно коремче имаш, блазе ти". Е, да - аз изглеждам супер, пък тя е дебела.. Мда.. Спомних си колко добре се чувствах до скоро, когато излизах с бременни приятелки. 
Нямам представа кога станах толкова цинична и критична. Сигурно ще е защото, за мой огромен ужас, не се вписвам в момента в представите за савършенство. Пък и не мога да си намеря подходящ слънцезащитен крем, отгоре на всичко косата ми май започва да капе, не знам защо?   
Ще прескоча до КМ, явно съм мазохист.