Публикувана: 27 май 2008, 11:40 ч.
Последно мнение: 3 юни 2008, 12:33 ч.

Кога е най подходящата възраст да заведа сина си на гроба на починалата ми майка

7 262
91
1

# 15 27 май 2008, 15:38 ч.

Мнения: 9 990

Не водя малки деца на гробища.Не обяснявам със звездички.На моето дете не му беше ясно какво е да си звездичка, както беше споделило дете от неговата група за дядо си.За него звездата е онова, дето свети на небето нощем и не може да свърже човек с онова, блестящото.Просто обясних какво е да умреш.Да те няма.Дете е по-логично за мен да се разстрои от самото настроение по тези места, от гробовете и т.н.Особено, след като не познава човека, на чийто гроб отивате. Thinking

Не бих те съветвала нищо, аз казвам, че аз не водя деца по такива места/което не означава, че не знаят за съществуването им/Звездичките са планети и са на небето, не са на гробището.

# 16 27 май 2008, 16:24 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Когато навърши 4г. мъжа ми заведе Гергана на гроба на майка си. Аз, преди това, и обясних, че тя е починала. На погребения не сме я водили.
Гробищата сами по себе си не са страшни.

# 17 27 май 2008, 16:30 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: VG в вт, 27 май 2008, 16:24

Гробищата сами по себе си не са страшни.

Точно. Гробът сам по себе си не е по-страшен от паметника на Незнайния войн, да речем. Можеш да го представиш по този начин - че на хората, които са били ценени и обичани, им се издигат паметници. Не е нужно да обясняваш какво точно има под паметника. Щом детето така или иначе не познава баба си, едва ли ще е травмиращо.

# 18 27 май 2008, 18:04 ч.

Мнения: 386

Голямата дъщеря беше на две, травмира се много... Сега не иска да стъпва , а за мен е място, където имам необходимост да отида. Ходих скоро с малката, на две и половина, прие го съвсем нормално. Децата ми копираха моите емоции, моята настройка. Ако ти , както казваш си готова, значи ви е достатъчна възраста.

# 19 27 май 2008, 19:03 ч.

Мнения: 46 520

Зависи от детето и от твоите разбирания.
София беше на на 2 г. на погребението на прадядо си, на гробовете на други роднини я водим редовно. Това е неизменна част от живота, за съжаление, смятам, че ако от дете приема смъртта за нещо нормално, след това ще е по-лесно и по-малко травмиращо Confused

# 20 27 май 2008, 20:42 ч.

Мнения: 22 438

Като малка съм присъствала на няколко погребения, бях на 3-4 и 5г. Първото бих казала, че изобщо не помня, от другите имам спомени. За мен не беше нищо страшно, а всъщност колкото и грозно да звучи сега беше забавление, идваха и други деца, тичахме, играехме и ядяхме жито и така.
мисля че на тази възраст е съвсем нормално да заведеш детето на гробищата.

# 21 27 май 2008, 20:45 ч.

Мнения: 2 161

Дъщеря ми беше много,много по-мъничка,когато я заведох на гроба на баща си.Дни,след като го погребахме.Но аз смятам за нещо много важно детето ми да запази спомен за дядо си,ние често говорим за него,и постоянно ходим при него.Тя му носи цветя,полива с вода пръста и на мен ми е хубаво,че детето е съпричастно към моята мъка и че баща ми е част от нея.От какво да я предпазвам?Защо детето да не знае за нещата от живота?За мен е ненормално обратното-да се опиташ да спестиш на детето всичко.

# 22 27 май 2008, 21:47 ч.

Пловдив
Мнения: 295

Водя Емилия на гроба на баба ми от почти 3 годишна.
Тя знае, че баба Стефка е на небето. Иначе я помни много добре.
Не ме е питала за гроба(какво е, защо е). Носим цветя, свещички ...

# 23 27 май 2008, 21:54 ч.

Добрич
Мнения: 5 454

Майка ми почина, когато бях бременна в първия месец. Беше неочаквано и много тежко го преживях. През цялото време, когато съм ходила на гробищата винаги съм вземала дъщеря си. Още откакто беше бебе на няколко месеца. Когато с колата тръгнем за гробищата тя познава пътя и ни пита " При баба Жани ли отиваме?" Няколко месеца след майка ми почина и дядо. Винаги ходехме и на двата гроба. Детето е свикнало и го приема нормално. Миналия месец почина баба ми. Обяснихме на дъщеря ни, че баба Ана е отишла на гробищата при баба Жани и дядо Вълчо. Мисля, че когато децата са по - малко по- лесно свикват с тези неща и по - не задават въпроси.

# 24 27 май 2008, 23:56 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Марти беше на 2 годинки когато и обясних за загубата на баща ми. Знае, че е на небето и от там и се радва. После я заведох на гроба му. Не се е изплашила и го приема за нормално.
Според мен си зависи от детето и как ще го подготвиш за този момент.

# 25 28 май 2008, 00:00 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Вела в вт, 27 май 2008, 21:54

... Мисля, че когато децата са по - малко по- лесно свикват с тези неща и по - не задават въпроси.

Аз заведох Дариа на гроба на дядо й, когато беше на 2 месеца. Той почина докато бях бременна.
Къде отиват хората като умрат зависи от религията, която се изповядва или...не се изповядва. Дъщеря ми в последно време е завладяна от темата за смърта и ми задава едни въпроси ooooh!

като: "Кой показва пътя на хората към небето?"

# 26 28 май 2008, 00:45 ч.

Мнения: 625

Един от първите ми съзнателни спомени е погребението на дядо ми-била съм на 3 години.Спомням си колко много цветя имаше и аз ги подреждах.Не помня да ме е било страх,нито пък сълзи,нищо друго.Само цветята.За малките деца не е съвсем ясно какво реално се е случило,важното е да им се обясни подобаващо за възрастта.

# 27 28 май 2008, 11:10 ч.

Мнения: 23

Незнам, може би не съм подготвена за невероятните въпроси/ и техните отговори/, които изникват в детската главица, които за едно 5 ,5 год.дете са проява на чисто детско любопитство, но за възрастния често пъти се оказват нелека задача. newsm78

Усетила съм го, че макар и малък е разбрал по своему, че човек никога не се връща оттам, - един ден баща му беше много зле/физически/ и той идва и ме попита : мамо, тати нали няма да отиде на небето? И се чудя как по детски се обяснява за смъртта, за това че човек уж е станал звездичка, а пък ние отиваме на едно друго място/гробищата/ да отдадем почит ? Може би беше права Пенелопа, която написа, че звездите са планети, и хората не стават звездички......но някак си по този начин са свикнали да обясняват повечето от нас, или по-скоро представата, че любимите ни хора винаги са с нас, там някъде горе....и ни гледат отвисоко.По мило е някак си....... Rolling Eyes

# 28 28 май 2008, 11:41 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: babaluda в ср, 28 май 2008, 11:10

....По мило е някак си....... Rolling Eyes

По-мило, но със сигурност не е истина. Naughty

Дали умираме и се превръщаме в нищо, дали отиваме на небето, в рая, в ада, прераждаме се... ще бъдем сигурни като умрем чак и кое ще кажем на децата си зависи от вярванията ни, но че не ставаме "звездички" е ясно.

На децата трябва да им се казва истината.

# 29 28 май 2008, 11:53 ч.

Мнения: 9 990

Разбира се, че любимите ни хора са "живи" в сърцата ни.Или "присъстват духом" или кой както го усеща.За това спор няма. Hug

Но никой не "наблюдава"от никъде моето дете.То може да пази спомен, може и да няма никакъв.Да, гробищата са мястото, където си спомняме, където отдаваме почит.Просто аз, за себе си не искам да създавам някакъв завоалиран модел.Хората умират и вече физически не са с нас.Кратко, ясно.Разрешено е да се плаче, разрешено е да се страда,когато си спомняш, въобще-малко повече реализъм съм решила аз лично да вкарвам в Нещата от Живота...

Препоръчани теми

Помощ за разранени зърна и болезнени гърди

Да заведа ли детето на погребение

Вярвате ли в сънища?

Кога е Великден за починалите?

Причина:

Причина: